Определение № 1896 от 31.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1896 гр. София, 31.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно гражданско дело № 20241100514739 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 577, ал. 1, вр. чл. 274 от ГПК, вр. чл.

32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18-00-081/12.12.2024 г., подадена от "ИНТЕРФУДС-БГ" ООД, ЕИК 130354212, представлявано от управителя П.Т.П. чрез адв. Д.Г., със съдебен адрес гр. София, бул. „*******, срещу отказ на съдия по вписванията, обективиран в Определение № 1512/03.12.2024 г., по заявление вх. № 96659/03.12.2024 г. за вписване на Удостоверение за преобразуване изх. № 202112211093557/21.12.2021 г., издадено от Агенция по вписванията, Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ по чл. 263в, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 263и, ал. 6 от ТЗ за преобразуване на „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД, ЕИК 206181424, чрез вливане в универсалния правоприемник "ИНТЕРФУДС-БГ" ООД, ЕИК 130354212, в резултат на което правото на собственост върху посочения в заявлението 1 бр. поземлен имот е преминало в патримониума на правоприемника.

Частният жалбоподател излага съображения за незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди, че описаните в отказа на съдията по вписванията документи, не са необходими за вписване на представения акт доколкото същите излизали извън обхвата на дължимата проверка. На следващо място оспорва извода на съдията по вписванията, че липсвала индивидуализация на имота в удостоверението и договора за преобразуване, като посочва, че това не обосновавало отказ за вписване, доколкото в случая се касаело единствено 1 за оповестяване по надлежния ред на настъпилото в следствие на преобразуването правоприемство в правата между двете търговски дружества.

В допълнение счита, че описанието на имота се установявало от представения със заявлението Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД. На следващо място посочва, че в представения със заявлението нотариално заверен препис на счетоводна извадка от Аналитичен дневник 201 за периода 01.12.2021 г. – 31.12.2021 г., с характер на заключителен баланс, била отразена балансовата стойност на недвижимия имот, която съпоставена с данъчната оценка на същия водела до извод за заплащане на дължимата държавна такса в пълен размер. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на обжалвания отказ на съдията по вписванията и за връщане на преписката с указания да бъде извършено исканото вписване.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Със заявление с вх. № 96659/03.12.2024 г. по описа на Служба по вписванията гр. София жалбоподателят е поискал да бъде вписано в имотния регистър удостоверение за преобразуване изх.№ 20211221093557/ 21.12.2021 г. по чл. 263в, ал. 1 ТЗ, издадено от Търговски регистър към Агенция по вписванията и удостоверяващо извършено преобразуване чрез вливане на „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД в „ИНТЕРФУДС-БГ“ ООД, в следствие на което правоприемникът е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***. Към молбата страната е представила следните документи, а именно: документ за извършен превод на сумата от 1196,80 лева по сметка на Агенцията по вписванията-Имотен Регистър от 20.11.2024 година, с посочено основание за плащане вписване в имотен регистър собственост; заверен препис от пълномощно на заявителя Р.Н.К. от управителя на молителя, чийто подпис е нотариално заверен на 10.07.2024 година от нотариус Е.И. рег. № 207 на НК; 2 броя заверени преписи от Удостоверение за преобразуване изх.№ 20211221093557/ 21.12.2021 г. по чл.

263в, ал. 1 ТЗ, издадено от Търговски регистър към Агенция по вписванията и 2 удостоверяващо, че към 21.12.2021 г. по партидата на „ИНТЕРФУДС-БГ“ ООД е вписано преобразуване, чрез вливане, като преобразуващото се дружество „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД, ЕИК 206181424 се е вляло в дружеството „ИНТЕРФУДС-БГ“ ООД, ЕИК 130354212, явяващо се негов правоприемник. Страната е представила заверен препис на документ, наименован Аналитични салда 201 за периода 01.07.2020 г. – 31.08.2020 г. на дружеството „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД, ЕИК 206181424, където за имот с идентификатор *** в графа „Дебит“, раздели „Оборот“ и „Крайно салдо“ е посочена стойност 1 196 800,00. Към заявлението са приложени също така заверен препис от Договор за преобразуване чрез вливане от 2021 г., сключен между „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД – преобразуващо се дружество и „ИНТЕРФУДС-БГ“ ООД – приемащо дружество, с нотариално заверени подписи от 19.03.2021 г. и заверено съдържание от същата дата от помощник нотариус при нотариус Веселина Кацарова, рег. № 269 на НК; копие от Учредителен акт на еднолично дружество с ограничена отговорност „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД, вписан в Службата по вписванията; заверен препис от скица на поземления имот, както и данъчната оценка на същия.

На 03.12.2024 година съдия по вписванията при СРС постановява отказ, който мотивира със следното: не е представена декларация за вписване с описани недвижими имоти, включени в активите на предприятието, със заверен подпис на отчуждителя; не е представен заверен баланс на дълготрайни активи на предприятието за тримесечието предхождащо прехвърлянето; не е представено удостоверение за актуално състояние; представено е ксерокопие на данъчна оценка, актуална към 11.11.2024 г., както и удостоверението не съдържа недвижим имот – представеният договор за преобразуване също не съдържа поземления имот. Въз основа на това съдията по вписванията, на основание чл. 32а ПВ е постановил отказ. Отказът е връчен на страната на 06.12.2024 година.

По отношение постановения от съдията по вписванията отказ, настоящият въззивен съдебен състав намира следното:

Уреденото в глава ХVI на ТЗ преобразуване на търговски дружества, по правило е свързано с правоприемство без ликвидация на едно или няколко от 3 участващите в преобразуването дружества. При вливането, като една от формите на преобразуване, имуществото на преобразуващото се дружество преминава в патримониума на приемащото дружество, като правоприемството настъпва от датата на вписването на преобразуването в търговския регистър, съгласно разпоредбата на чл. 263и, ал. 2 ТЗ, като от посочената дата титуляр на правата, притежавани преди преобразуването от преобразуващото се дружество, става приемащото дружество. В мотивите към т. 3 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., на ВКС, ОСГТК е разяснено, че когато преобразуващото се дружество е притежавало вещни права върху недвижими имоти или други права, за които закон изисква отчуждаването им да бъде вписано в книгите по ПВ, чл. 263и, ал. 6 ТЗ предвижда издаване на удостоверение за вписване на преобразуването и задължава управителния орган на приемащото дружество да го представи за вписване пред съответния регистър. Законодателят отчита необходимостта от оповестяване на преминаването на права и постановява нещо различно от общия принцип, че на вписване в книгите по ПВ подлежат актове за недвижими имоти (чл. 4 ПВ). В случая правоприемството се осъществява въз основа на смесен фактически състав, в който се включват както юридически факти на частното право, така и вписването в търговския регистър, което става въз основа на волеизявление на държавен орган. Когато се осъществят всички факти от състава, правоприемството е настъпило и остава единствено да бъде оповестено по надлежния начин, доколкото са преминали права, които по принцип подлежат на вписване. Видно от изложеното, удостоверението за вписване по чл. 263в, ал. 1 ТЗ не представлява акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл. 4 б. "А" от ПВ, нито е акт, който може да бъде приравнен на някои от другите описани в чл. 4 б. "Б" - "З" ПВ. То само удостоверява настъпилото правоприемство и поради това се явява акт, за който със закон (ТЗ) е предвидено, че подлежи на вписване, по смисъла на чл.

4 б. "И" ПВ. По тази причина неговото вписване следва да се извърши по реда на раздел II ПВ, като се спазят изискванията на чл. 6 - чл. 9 ПВ.

Мотивите на съдията по вписванията за представяне на декларация за вписване с описание на недвижими имоти в активите на предприятието с нотариална заверка на подписа на отчуждителя, съдът приема, че касае представяне на декларация по чл. 264 ДОПК. Представянето на такава декларация не е необходимо за вписване на удостоверението по чл. 263в ТЗ.

4

Това е така, защото чл. 264, ал. 1 от ДОПК касае хипотези на разпореждане с вещни права или учредяването на вещни тежести, а не на универсално правоприемство - както в правата, така и в задълженията на праводателя, каквото универсално правоприемство е налице при преобразуването на търговско дружество чрез вливане, съгласно нормата на чл. 263и, ал. 3 от ТЗ.

Удостоверението по чл. 264, ал. 1 от ДОПК цели да обезпечи събирането на изброените в нормата на кодекса публични държавни и общински задължения.

Тази цел в хипотезата на преобразуване на търговско дружество чрез вливане е гарантирана от закона като последица от правоприемството /както на правата, така и на задълженията/, установено с нормата на чл. 263и, ал. 2 от ТЗ, така и със защитата по чл. 263к, ал. 1 от ТЗ, доколкото и след преобразуването, правоприемникът продължава да отговаря с имуществото на праводателя /влялото се търговско дружество/ за задълженията на последното.

Ето защо, съдът приема, че при вписване на удостоверение по чл. 263в, ал. 1 ТЗ - за преобразуване на търговско дружество чрез вливане, не е необходимо представянето както на декларацията по чл. 264, ал. 1, предл. 1 от ДОПК, така и на удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1, предл. 2 от ДОПК, като изходящи от преобразуващото се дружество и удостоверяващи наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за недвижимите имоти, включени в капитала на това преобразуващо се дружество /праводател/ - така Определение № 218 от 15.07.2020 г. по ч. т. д. № 828/2020 г. на ВКС, I т. о.

За пълнота следва да се посочи и, че с оглед характера на производството, горепосочената съдебна практика и приложимите разпоредби на чл. 6, ал. 2, б. "б. " ПВ, настоящият въззивен съдебен състав намира, че неправилно съдията по вписванията е отказал да впише представения акт поради липсата на удостоверение за актуално състояние, както и на описание на недвижимия имот в удостоверението и договора за преобразуване.

Изводите на съдията по вписванията, довели до постановяване на обжалвания отказ, свързани с това, че заявителят не е приложил заверен баланс на дълготрайни активи на предприятието за тримесечието предхождащо прехвърлянето, настоящият въззивен съдебен състав намира за правилни и обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 2 ЗННД при сделка с търговско предприятие удостовереният материален интерес е балансовата стойност на дълготрайните активи на предприятието за изтеклото тримесечие. В тази връзка следва да бъде съобразено и приетото в т. 3 от ТР 5

№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което таксуването в производството по вписване на удостоверение по чл. 263в ТЗ следва да бъде извършено както в останалите хипотези, когато се вписват актове, свързани с преминаване на право на собственост или други вещни права от един субект към друг. Таксата се определя съгласно чл. 2 Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, като се отчита естеството на удостоверението - то само установява преминаването на правата, което е настъпило по силата на осъществения смесен фактически състав на преобразуването и неговото вписване в ТР. Самото преминаване не е таксувано (по смисъла на чл. 2 ТДТСАВ), поради което цената на акта следва да се определи за първи път в производството по вписване, при аналогично приложение на правилата за определяне на таксите при прехвърляне на собственост. За такава цена следва да се приеме стойността на преминалото в резултат на преобразуването имущество по заключителния баланс, който трябва да бъде съставен съгласно чл. 263з, ал. 1 ТЗ, или данъчната оценка, ако е по- висока от стойността по заключителния баланс (аргумент от чл. 96, ал. 3 вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за нотариусите и нотариалната дейност - ЗННД). Ако от заключителния баланс цената на правото не може да бъде установена, то държавната такса следва да се изчислява върху данъчната оценка, определена по реда на чл. 33 от ЗМДТ. Представеният със заявлението документ (аналитична справка 201 за периода 01.07.2020 г. – 31.08.2020 г. на дружеството „ИНТЕРФУДС ПРОПЪРТИС“ ЕООД, ЕИК 206181424) не представлява заключителен баланс съобразно изискванията на договора за преобразуване и Търговския закон. В тази връзка следва да има предвид, че съгласно чл. 3.(2) от договора за преобразуване заключителният баланс на преобразуващото се дружество се изготвя към датата на вписване на вливането в ТРРЮЛНЦ, като приемащото дружество получава имуществото на преобразуващото се дружество съобразно този заключителен баланс.