Решение № 385 от 06.07.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. Благоевград, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101262 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от П. АЛ. ЮР., ЕГН **********, с адрес .... против „ОТП .....

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 1302,32 лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от 14.03.2012г., издаден на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 805/2012 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, както следва: 470 лева - главница по договор за кредит, сумата в размер на 438,92 лева - законна лихва за периода от 14.03.2012г. до 20.05.2021г., сумата в размер на 268,40 лв. възнаградителна лихва за периода от 06.11.2009г. до 13.03.2012 г., както и сумата в размер на 125 лева - разноски по делото поради настъпила петгодишна погасителна давност.

Ищецът заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/ от 14.03.2012г., издаден на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 805/2012 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на “Банка ДСК” ЕАД, бил осъден да заплати общата сума от 1302,32 лв., формирана по гореописания начин. Навежда, че въз основа на издадения в полза на “Банка ДСК” ЕАД ИЛ било образувано на 21.03.2012г. изп. д. № 65/2012г. по описа на ЧСИ ..., с район на действие ОС- Благоевград. Поддържа, че по това изп.д. била връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на майка му на 27.06.2013г. Излага, че ЧСИ Велева правила различни справки за длъжника. Заявява, че впоследствие вземанията по ИЛ са били прехвърлени с договор за цесия от “Банка ДСК” ЕАД на ответника „....“ ЕАД.

Сочи, че по молба на ответника-цесионер „....“ ЕАД при ЧСИ ... било образувано ново изп.д. № 346/2018 г. , взискател по което бил само ответникът „....“ ЕАД. Смята, че последното изпълнително действие, което прекъсвало давността било издаването на ИЛ от 14.03.2012г., като след тази дата не били извършвани други валидни 1 изпълнителни действия. Поддържа, че действията, предприети от ЧСИ Цанковски от 03.09.2018г. - запор върху банковите му сметки и от 25.09.2018г. - запор върху трудовото му възнаграждение не били валидни изпълнителни действия, тъй като били предприети след изтичане на 5 годишния давностен срок съгласно чл. 110 ЗЗД. Счита, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.

С оглед така наведените фактически твърдения в исковата молба и отправения петитум следва изводът, че е ищецът е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на горепосочените суми по ИЛ, издаден по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 2228/14.03.2012г. по ч.гр.д. № 805/2012г. по описа на РС-Благоевград.

Съгласно разпореждане № 87/25.05.2021г., постановено по настоящото дело, по отношение на ответната страна е била изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК. В тази връзка в срок е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който освен доводи срещу основателността на ищцовите претенции, се излагат и съображения, касаещи недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. В тази връзка са изложени доводи и представени писмени доказателства, че ответникът с договор за цесия от 28.08.2018г. е бил прехвърлил на третото неучастващо по делото лице "..." ЕООД вземанията по процесния ИЛ.

С определение № 224/22.07.2021г. доводите на ответника за нередовност на исковата молба са били приети за основателни, поради което по реда на чл. 129, ал. 4 ГПК на ищеца са били дадени съответни указания.

По повод изпълнението на указанията от ищеца е била депозирана молба за замяна на ответника „....“ ЕАД с нов такъв - "..." ЕООД. В тази връзка е направен и отказ от иска спрямо първоначалния ответник „....“ ЕАД.

Препис от молбата на ищеца е бил връчен на ответника, който в указания му едноседмичен срок е изразил съгласие за прекратяване на производството.

Съдът с определение № 633 от 19.11.2021г. (влязло в сила на 12.01.2022г.) на основание чл. 228, ал. 2 ГПК е прекратил частично производството по гр. д. № 1262/2021г. на РС - гр. Благоевград в частта и по отношение на ответника „ОТП ..... С това определение на основание чл. 228, ал. 3, изр. първо ГПК, в качеството на ответник по гр. д. № 1262/2021г. на РС - гр. Благоевград е бил конституиран „...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ...., представлявано от управителя Р.И.М..

Разпоредено е също така да се връчи на новия ответник „...“ ЕООД препис от исковата молба и от представените от ищеца писмени доказателства.

В рамките на 1-месечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от страна новото ответно дружество „...“ ЕООД отговор на исковата молба, с който се оспорва ищцовата претенция.

Ищецът заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/ от 14.03.2012г., издаден на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 805/2012 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на “Банка ДСК” ЕАД, бил осъден да заплати общата сума от 1302,32 лв., представляваща сбор от следните суми, както следва: 470 лева - главница по договор за кредит от 14.08.2007г., сумата в размер на 438,92 лева - законна лихва за периода от 14.03.2012г. до 20.05.2021г., сумата в размер на 268,40 лв. - възнаградителна лихва за периода от 06.11.2009г. до 13.03.2012 г., както и сумата в размер на 125 лева - разноски по делото.

Навежда, че въз основа на издадения в полза на “Банка ДСК” ЕАД ИЛ било образувано на 21.03.2012г. изп. д. № 65/2012г. по описа на ЧСИ ..., с район на действие ОСБлагоевград. Поддържа, че по това изп.д. била връчена покана за доброволно изпълнение (ПДИ) на майка му на 27.06.2013г. Излага, че ЧСИ Велева правила 2 различни справки за длъжника. Заявява, че впоследствие вземанията по ИЛ са били прехвърлени с договор за цесия от “Банка ДСК” ЕАД на „....“ ЕАД. Сочи, че по молба на цесионера „....“ ЕАД при ЧСИ ... на 10.07.2018г. било образувано ново изп.д. № 346/2018 г., взискател по което бил само „....“ ЕАД. Навежда, че на 28.08.2018г. била извършена нова цесия, като вземанията по ИЛ са били прехвърлени с договор за цесия от „....“ ЕАД на ответника „...“ЕООД. Смята, че последното изпълнително действие, което прекъсвало давността било издаването на ИЛ от 14.03.2012г., като след тази дата не били извършвани други валидни изпълнителни действия. Поддържа, че действията, предприети от ЧСИ Цанковски от 03.09.2018г. - запор върху банковите му сметки и от 25.09.2018г. - запор върху трудовото му възнаграждение не били валидни изпълнителни действия, тъй като били предприети след изтичане на 5 годишния давностен срок съгласно чл. 110 ЗЗД. Счита, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД.

Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В тази връзка сочи, че погасителната не е била изтекла. Счита, че новото изп.д. № 346/2018г. по описа на ЧСИ ... било образувано преди изтичане на предвидения в закона петгодишен давностен срок.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 1302,32 лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от 14.03.2012г., издаден на основание чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 805/2012 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, както следва: 470 лева - главница по договор за кредит, сумата в размер на 438,92 лева - законна лихва за периода от 14.03.2012г. до 20.05.2021г., сумата в размер на 268,40 лв. - възнаградителна лихва за периода от 06.11.2009г. до 13.03.2012 г., както и сумата в размер на 125 лева - разноски по делото поради настъпила петгодишна погасителна давност.

От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй като ищецът има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а именно настъпила петгодишна погасителна давност).

Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът е бил осъден въз основа на несъдебно изпълнително основание да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист от 14.03.2012г. по ч.гр.д.№ 805/2012 г., по описа на РС-Благоевград, 2/ наличието на образувани въз основа на процесния ИЛ изпълнителни производства; 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/ да не са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия 3 граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорни са по делото следните обстоятелства:

1/ Че на 14.03.2012г. по ч.гр.д.№ 805/2012 г., по описа на РС-Благоевград бил издаден ИЛ в полза на “Банка ДСК” ЕАД, с който ищецът П. АЛ. ЮР. е бил осъден да заплати на “Банка ДСК” ЕАД следните суми: 470 лева - главница по договор за кредит от 14.08.2007г., сумата в размер на 438,92 лева - законна лихва за периода от 14.03.2012г. до 20.05.2021г., сумата в размер на 268,40 лв. - възнаградителна лихва за периода от 06.11.2009г. до 13.03.2012 г., както и сумата в размер на 125 лева - разноски по делото; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 14.03.2012г., до окончателното изплащане на дължимото;

2/ Гореописаните вземания произтичат от Договор за банков кредит от 14.08.2007г., по който ищецът П. АЛ. ЮР. има качеството на кредитополучател;

3/ Въз основа на издадения в полза на “Банка ДСК” ЕАД ИЛ е образувано на 21.03.2012г. изп.д. № 65/2012г. по описа на ЧСИ ..., с район на действие ОСБлагоевград, като по това изпълнително дело на 27.06.2013г. на ищеца е връчена ПДИ;

4/ Че изп.д. № 65/2012г. по описа на ЧСИ ... е прекратено;

5/ Че вземанията по процесния ИЛ от 14.03.2012г. са цедирани от “Банка ДСК” ЕАД на „....“ ЕАД, а от своя страна са цедирани от „....“ ЕАД на ответника "..." ЕООД;

6/ Че за вземанията по процесния ИЛ от 14.03.2012г. при ЧСИ ... на 10.07.2018г. било образувано ново изп.д. № 346/2018 г.

Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие, което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД. Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се изяснява от материалите по горецитираните изпълнителни дела, копия от които са приети като писмени доказателства. Те не са оспорени от никоя от страните и от тяхното съдържание се констатира, че:

Разпечатката съдържа 35 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4ce93ea-2cb6-470a-80a7-7294c8905fb9