Решение № 6316 от 02.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52511/2025
- Вид
- Решение № 6316
- Подписан
- 02.04.2026
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 6316 гр. София, 02.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110152511 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба н а ...... ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. ......... срещу В. Г. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ............., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 1./ 137,05 евро, с левова равностойност 268,05 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. ......... с абонатен № ........, за периода 01.06.2023 г. – 30.06.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 20.11.2025 г. до изплащане на вземането, 2./ 71,33 евро, с левова равностойност 39,51 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 27.10.2025 г., 3./ 1,73 евро, с левова равностойност лева 3,38 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2024 г. до 27.10.2025 г.
В исковата молба ищецът излага, че ответницата В. Г. Н., в качеството си на собственик на имот, находящ се в гр. ......... с абонатен № ........, в процесния период е била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е била обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди се, че през исковия период за процесния имот е била доставяна ТЕ, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими през този период Общи условия. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.
155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота.
Посочва се, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на доставената топлинна енергия през исковия период, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в Общите условия падеж.
Моли се за постановяване на решение, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се 1 разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който признава основателността на предявените искове и представя платежни документи, удостоверяващи плащане на претендираните от нея суми.
С оглед на изявленията на страните, с проекта на доклад, обективиран в определение № 8515/02.03.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 01.04.2026 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, СРС е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички факти, включени във фактическия състав на съдебно предявените вземания.
С писмено становище вх. № 76534/11.03.2026 г. ищецът оспорва да е получил плащане от ответната страна, с което да са погасени вземанията, предмет на исковете му.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на дължимите разноски за платена държавна такса и за процесуално представителство в исковото производство.
Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
С проекта на доклад, обективиран в определение № 8515/02.03.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 01.04.2026 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, всички релевантни обстоятелства от фактическите състави на предявените искове са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване.
От ответницата е заявено оспорване на вземанията единствено с правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. За доказване на твърденията си за извършено в хода на процеса плащане на процесните суми, ответницата е ангажирала по делото 2 броя разписки за плащания, извършени чрез системата на .......... АД на 28.01.2026 г. и 07.02.2026 г. Видно от представените разписки е, че чрез извършените на посочените дати плащания съответно на сума в размер на 572,90 евро и на сума в размер на 75,54 евро са погасени задължения към ...... ЕАД по конкретни фактури за начислени задължения с начална дата м.07.2024 г. и крайна дата – м.01.2026 г. Предмет на предявените в настоящия процес искови претенции обаче са незаплатени парични задължения за преходен отчетен период – 01.06.2023 г. – 30.06.2024 г. Следователно, приложените към отговора на исковата молба платежни документи удостоверяват погасени задължения за период, различен от исковия, поради което не доказват твърденията на ответницата за извършено в хода на процеса погасяване на претендираните суми чрез плащане. Ето защо, съдът намира за неоснователно наведеното от нея в срока по чл. 131 ГПК правопогасяващо възражение за плащане на дължимите суми. При това положение и с оглед на липсата на други възражения в процеса, съдът намира предявените искове за основателни в пълния им размер.
2
По разноските:
При това изход на делото, право на разноски има единствено ищецът. В полза на същия следва да се присъди сумата в общ размер на 152,26 евро, от която 102,26 лева – платена държавна такса, и 50,00 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ............., ДА ЗАПЛАТИ на ...... ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. ......... по предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 137,05 евро, с левова равностойност 268,05 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. ......... с абонатен № ........, за периода 01.06.2023 г. – 30.06.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 20.11.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 71,33 евро, с левова равностойност 39,51 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 27.10.2025 г., и сумата от 1,73 евро, с левова равностойност лева 3,38 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2024 г. до 27.10.2025 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 152,26 евро – сторени разноски за производството по гр. д. № 52511/2025 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3