Решение № 115 от 15.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Бургас, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Търговско дело № 20252100900250 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД – в ликвидация, с ЕИК 200232666, със седалище и адрес на управление в село Винарско, община Камено, област Бургас, представлявано от ликвидатора Стоян Петков Димов, против „Д.С.П.“ ООД с ЕИК 102879929, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, представлявано от управителя Любомир Димитров Парашкевов. Предявен е осъдителен иск за сумата от 100 000 лева – връщане на сумата, получена по неформален договор за временна финансова помощ от 25.01.2022г., ведно със законната лихва от предявяването на иска на 17.07.2025г. Евентуално вземането се претендира като връщане на даденото без правно основание, съставляващо неоснователно обогатяване.

На основание чл.11, ал.2 и § 1, т.10 от ДР на ЗВЕРБ вр. чл.1 от Регламент (EО) № 1103/97 процесната парична сума следва се счита за стойност в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране и за закръгляване по чл.12 и чл.13 от закона. Исковата сума е с равностойност 51 129,19 евро.

1

Обстоятелства, на които ищецът основава предявения иск:

Ищецът твърди, че на 25.01.2022г. въз основа на неформална сделка предоставил на ответника сумата от 100 000 лв. като временна финансова помощ. Това основание било вписано и в платежното нареждане за банковия превод. Въпреки отправените покани, ответникът не връщал сумата. При условията на евентуалност сочи, че сумата е предоставена, без да се следва, и като такава съставлява неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца.

Ответникът с писмения си отговор оспорва иска. Твърди, че отношенията на страните за така преведената на 25.01.2022г. сума са уредени.

Ответникът получил уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД, че ищецът е прехвърлил вземането си на трето лице с договор за цесия от 16.05.2025г.

Уведомлението е изпратено от новия кредитор „Алфа Груп Инженеринг“ ООД въз основа на изрично упълномощаване от ищеца.

Оспорва и да е получавал покани за изпълнение от ищеца, освен поканата от деня, предшестващ предявяването на иска – 16.07.2025г., която счита, че изхожда от лице без представителна власт за ищеца.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва да е цедирал вземането си. Оспорва автентичността на представения документ - договор за цесия. Сочи, че счетоводната документация на ищцовото дружество се държи неправомерно от трето лице – близък на ответника, като документът е неправомерно създаден за нуждите на настоящия процес.

С допълнителния отговор ответникът оспорва доводите на ищеца в допълнителната искова молба.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират присъждане на направените по делото съдебни разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Предявеният главен иск е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във връзка с чл.240 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ. Евентуално съединеният иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

2

По делото не е спорно, че на 25.01.2022г. ищецът „Агроринг Инвест“ ООД е превел по банкова сметка на ответника „Д.С.П.“ ООД в „Евробанк България“ АД сумата от 161 313,36 лв. с посочено основание за превода „по Ф. 18266, 18299, 18362, 18406 – 61 313,36 и ВФП 100 000“. Предмет на настоящия спор е преведената сума от 100 000 лв., за която ищецът твърди, че посоченото основание ВФП означава временна финансова помощ, предоставена по силата на неформален договор между страните. Това правоотношение не се оспорва от ответника, но същият въвежда правоизключващо възражение за материалноправната легитимация на ищеца за това парично вземане - твърди, че отношенията между ищеца и ответника са уредени поради прехвърляне на парично вземане на трето лице – „Алфа Груп Инженеринг“ ООД с ЕИК 200435111.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 16.05.2025г. ищецът „Агроринг Инвест“ ООД е сключил с „Алфа Груп Инженеринг“ ООД договор за цесия, с който му е прехвърлил процесното парично вземане от длъжника „Д.С.П.“ ООД – 100 000 лева, представляващи временна финансова помощ, преведена на 25.01.2022г. по описаната банкова сметка, която е част от общо преведената сума в размер на 161 313,36 лева.

Договорена е цена за цедираното вземане в размер на 110 000 лева, дължима в 10-дневен срок от събиране на вземането. Вземането е прехвърлено с всички принадлежности, като с чл.2 страните изрично са посочили, че занапред изключителен притежател на вземането е цесионерът „Алфа Груп Инженеринг“ ООД. С чл.3 цедентът изрично е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, като с това задълженията на цедента по чл.99, ал.3 от ЗЗД се считат за изпълнени.

Съгласно чл.4 от договора цедентът е предал на цесионера всички намиращи се у него документи, установяващи вземането и неговите принадлежности.

Ответникът „Д.С.П.“ ООД заявява, че е надлежно уведомен за тази цесия от цесионера „Алфа Груп Инженеринг“ ООД, действащ като пълномощник на цедента „Агроринг Инвест“ ООД, като представя писменото си уведомление - съобщение по чл.99, ал.3 от ЗЗД.

Ищецът оспорва сключването на договора за цесия и автентичността на документа по отношение на подписа на представляващия дружеството–цедент „Агроринг Инвест“ ООД – Стоян Петков Димов. Приетото и неоспорено от 3 страните заключение на вещото лице по извършената комплексна съдебна техническа и почеркова експертиза установява, че подписът на оспорения документ и ръкописно изписаните три имена на законния представител на „Агроринг Инвест“ ООД – Стоян Петков Димов са положени саморъчно от това лице. Не се установяват данни за материална или интелектуална подправка на документа.

В хода на настоящото производство ищецът „Агроринг Инвест“ ООД е отправил до „Алфа Груп Инженеринг“ ООД изявление за разваляне на договора за цесия на процесното вземане от 16.05.2025г. Посоченото основание за развалянето е чл.87, ал.1 и 2 от ЗЗД – поради пълно неизпълнение на договора и поради това, че изпълнението е безполезно за ищеца. Съобщението е изпратено на 28.01.2026г. чрез телепоща на адреса на управление на третото лице-цесионер, върнато невръчено като „непотърсено“.

Извършено е и връчване чрез частен съдебен изпълнител по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

При тези доказателства съдът приема, че по делото е безспорно наличието на неформално договорно правоотношение между страните, по което ишецът е предоставил на ответника временна финансова помощ в размер на 100 000 лв., като ответникът не оспорва насрещното си задължение за връщане на така получената сума. Поради това съдът приема, че в полза на ищеца „Агроринг Инвест“ ООД е възникнало парично вземане от ответника за сумата от 100 000 лв. Понастоящем ищецът не се легитимира като носител на това вземане, тъй като на 16.05.2025г. го е прехвърлил с договор за цесия на трето на спора лице - „Алфа Груп Инженеринг“ ООД. Правоотношението по договора за цесия е надлежно установено по делото с представения писмен договор, чиято автентичност не бе успешно оспорена. На основание чл.99, ал.2 от ЗЗД със сключването на този договор вземането, ведно с всички принадлежности, е преминало от патримониума на ищцовото дружество – цедент по договора в патримониума на третото лице – цесионер. На основание чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за ответника-длъжник на процесното парично задължение, който не оспорва, че е получил надлежно уведомяване по чл.99, ал.3 от ЗЗД от цесионера, действащ като пълномощник на ищеца – предишен кредитор на вземането. Съдът приема, че на основание чл.99 от ЗЗД ищецът е загубил материалноправната си легитимация по отношение на претендираното парично вземане, което е 4 придобито от третото лице – цесионер.

Прехвърлителното действие на този договор за цесия не може да се приеме за отпаднало въз основа на изявлението на ищеца за разваляне на договора. Такова разваляне на договорното правоотношение не е установено в отношенията на страните по цесионното правоотношение, а и в настоящото производство не се установява за ищеца да е възникнало право да развали договора. Договорът за цесия не създава за цесионера задължение да търси изпълнение на полученото парично вземане. По силата на този договор за ищеца е възникнало единствено вземане за продажна цена на цедираното вземане, но срок за заплащането на тази цена не е договорен, като страните са се договорили плащането да е след събиране на вземането. Поради това не може да се направи извод за наличие на неизпълнено изискуемо договорно задължение на цесионера, а дори и такова да е налице, правото на кредитора да иска разваляне възниква едва след предоставяне на подходящ срок за изпълнение с предупреждение за развалянето /чл.87, ал.1 от ЗЗД/. Не са налице и хипотезите на чл.87, ал.2 от ЗЗД за право на разваляне на договора с едностранно изявление, без да бъде даден срок за изпълнение – изпълнението на договорното парично вземане на ищеца не е станало невъзможно, нито безполезно за ищеца, като не е уговорен срок за изпълнение, поради което не е налице и забава на длъжника.

По изложените съображения съдът приема, че ищецът не е активно легитимиран да получи връщане на процесната сума, предоставена на ответника като временна финансова помощ. Поради това предявеният осъдителен иск за изпълнение на договорното парично задължение за връщане на сумата е неоснователен.

Предвид установеното договорно правоотношение между страните, по което е предоставена процесната сума като временна финансова помощ, не е налице и предявената като евентуален иск претенция за връщане на сумата на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване.

При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото съдебни разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 3600 евро – заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

5

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ на исковете на „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД – в ликвидация, с ЕИК 200232666, със седалище и адрес на управление в село Винарско, община Камено, област Бургас, за осъждане на „Д.С.П.“ ООД с ЕИК 102879929, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.

„Демокрация“ № 63, да заплати на ищеца сумата от 51 129,19 евро /100 000 лева/, дължима по неформален договор за временна финансова помощ от 25.01.2022г., евентуално – като получена без правно основание, съставляваща неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на иска на 17.07.2025г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД – в ликвидация, с ЕИК

200232666, със седалище и адрес на управление в село Винарско, община Камено, област Бургас, да заплати на „Д.С.П.“ ООД с ЕИК 102879929, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 63, направените по делото съдебни разноски в размер на 3600 евро – заплатено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 6