Определение № 2234 от 29.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2234 гр. Пловдив, 29.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502528 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.423 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на възражение по реда на чл.423 от ГПК от Н. Д. В. срещу издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на парично задължение № 2068/23.04.2020г., по ч.гр.д.№ 4281/20, ПРС. В подаденото възражение се обосновава спазването на едномечесчия сок от узнаване на заповедта. Посочва се и че възражението е с правно основание чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, а именно ненадлежно връчване. Формулиран е петитум за приемане на възражението поради ненадлежно уведомяване за издадената заповед и спиране на изпълнителното производство.

Постъпило е становище от ответната страна, заявител в производството, „Електрохолд продажби“ АД, в което се поддържа че подаденото възражение не следва да бъде приемано. Развива доводи, че е налице редовно връчване на заповедта за изпълнение. Моли възражението да не бъде приемано.

Съдът , като разгледа постъпилото възражение, установи следното:

Досежно допустимостта на възражението, съдът намира, че доколкото се твърди, че узнаването е станало на 08.08.2022г., момента на узнаване на наложения в банката запор, то подаването на възражението е извършено в срок. Същото, обаче се явява неоснователно по следните съображения:

Пред районния съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от „Електрохолд продажби” АД / старо наименование „ЧЕЗ Електро България“ ЕАД/ против Н. В. за осъждането й да заплати посоченото в 1 заявлението задължение.

Съдът е извършил проверка за постоянния и настоящия й адрес на длъжника В. и е установил, че същите съвпадат - гр. П., ул. Ч. №..., ет..., ап..... Издал е процесната заповед и е постановил връчването й. Видно от изпратеното съобщение – л.7 от делото на РС, същото е адресирано до В. и е изпратено по постоянния й адрес. Съобщението е връчено на 11.05.2020г. на Б. Р., наемател , живущ на адреса. Съгл. чл.46 от ГПК връчването на съобщението може да стане лично или чрез друго лице. Нормата на ал.2 на същата норма указва, че друго лице може да е всяко лице, което живее на адреса.

Именно това е удостоверил и връчителя. С оглед на това съдът намира, че правилно е установено редовно връчване на осн. чл.46, ал.2 от ГПК. В молбата по чл.423 от ГПК се поддържа, че в този период В. е живяла в жилището си и не познава лицето Б. Р..

Доказателства за тези твърдения, обаче не са ангажирани, поради което и не е налице оборване на удостоверителната сила на записванията в съобщението.

Предвид изложеното съдът намира, че подаденото възражение е неоснователно , т.к. не са налице предпоставките на чл.423, т.1 от ГПК , поради което и не следва да бъде приемано.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не приема възражението по реда на чл.423 от ГПК от Н. Д. В., ЕГН **********, срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на парично задължение № 2068/23.04.2020г., по ч.гр.д.№ 4281/20, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2