Определение № 972 от 09.01.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 60360/2024
- Вид
- Определение № 972
- Подписан
- 09.01.2025
- В сила
- 09.01.2025
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 24, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 24, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 972 гр. София, 09.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110160360 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ,,Д.З.” АД, с ЕИК: ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Д. Х., срещу З.К. ,,Л.И.” АД, с ЕИК: ***, с която се иска съдът да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 623,55 лева /включва и 15 лева ликвидационни разноски/, представляваща регресно вземане за заплатено от ищеца на трето лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, за възстановяване на увреждания по застрахован товарен автомобил марка „Мерцедес ***“, с рег. № РА*** по щета № 211638070/2024 г., които ответното дружество дължи като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпване на вредите водач на лек автомобил марка „И.Д.“, с рег. № РА*** при настъпило на 15.12.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 44095/2024 г. на СРС – 19.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.12.2023 г., в гр. Пазарджик, два автомобила: лек автомобил марка „И.Д.“, с рег. № РА*** и товарен автомобил марка „Мерцедес ***“, с рег. № РА*** се движили в кръговото кръстовище на мост ,,Марица”. Предвид организацията на движение на кръгово кръстовище т.а. „Мерцедес ***“ бил принуден да спре, заради спиране на автомобилите, движещи се пред него, но намиращият се зад него водач на л.а. „И.Д.“ не успял да спре. Поради това и ударил спиращия пред него т.а. „Мерцедес ***“, в резултат на което е причинил щети на същия. Произшествието е настъпило поради несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, неспазване на дистанция и слаб контрол върху автомобила от страна на водача на л.а „И.Д.“.
Посочва се, че след настъпването на ПТП двамата водачи са съставили двустранен констативен протокол, в който са се съгласили, че произшествието 1 се дължи на действията на водача на л.а „И.Д.“.
Твърди се, че в изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка ,,Каско”, полица № 0312230047015052, валидна от 13.05.2023 г. до 12.05.2024 г., при дружеството ищец е образувана преписка по щета № 211638070 и са извършени оглед и опис на щетите – ляв ъгъл на задна броня, заден ляв ъглов панел, ляв стоп, задна лява врата, задна степенка, панта на задна лява врата, ляв светлоотразител на задна броня. На 19.12.2023 г. е изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на описаните щети по сметката на ,,Д.” ООД /собственик на товарен автомобил марка „Мерцедес ***“, с рег. № РА***/ в размер на 608,55 лева. За определяне размера на дължимото обезщетение са извършени и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева.
Посочва се, че след изплащане на обезщетението на основание чл. 411 от Кодекса на застраховането ищецът е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение срещу застрахователя по застраховка ,,Гражданска отговорност” на отговорния за ПТП водач до размера на обезщетението заедно с обичайните разноски, направени за неговото определяне.
На следващо място по делото се твърди, че към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а „И.Д.“ била застрахована със застраховка ,,Гражданска отговорност” при ответното дружество, съгласно справка от Гаранционен фонд.
Твърди се, че с регресна покана с изх. № 310003748 от 08.05.2024 г. ищецът е предявил вземането си пред ответника. Поканата била получена на 09.05.2024 г. от длъжника. Последният с писмо с входящ № 310B010859 от 14.05.2024 г. допълнително изискал документи по щетите, въпреки че същите са били напълно окомплектовани от ищеца. Писмото според ищеца се явява отказ за изплащане на регресните претенции, които до датата на предявяване на исковата молба все още не са изплатени.
Посочва се, че пред Софийски районен съд било депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, във връзка с което е образувано частно гражданско дело № 44095/2024 г. по описа на СРС.
Длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 ГПК.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: Преводно нареждане от 07.10.2024 г. за платена държавна такса за водене на иска; Пълномощно за процесуален представител на ищеца – 2 бр.; Застрахователна полица № 0312230047015052 за застраховка ,,Каско на МПС”; Двустранен констативен протокол за ПТП от 15.12.2023 г.; Искане за оценка на вреди и анкетна карта; Свидетелство за регистрация на т.а. „Мерцедес ***“, с рег. № РА***“; Протокол № 1384617026445067 за извършен оглед на МПС; Опис-заключение по претенция № 211638070/15.12.2023 г. с експертна оценка на стойността на ремонта;
Ликвидационен акт № 1127886 от 18.12.2023 г.; Преводно нареждане от 19.12.2023 г. за платено застрахователно обезщетение; Регресна покана с изх.
2
№ 310003748 от 08.05.2024 г.; Писмо от ответника с входящ № 310 B010859 от 14.05.2024 г.; Снимки на щетите.
Иска се по делото да бъдат допуснати съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/.
Иска се към настоящето дело да бъде служебно изискано и приобщено ч.д.г. № 44095/2024 г. по описа на СРС.
Ищецът прави възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуален представител на ответника, в случай че същото надхвърля минималния размер съгласно чл. 36 ЗА или чл. 37 от Закона за правната помощ.
Иска допускане на един свидетел при режим на призоваване за установяване на механизма на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило същото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, е постъпил писмен отговор, в който оспорва предявения иск като недопустимо, евентуално изцяло по основание и размер като неоснователен и недоказан.
По отношение на допустимостта се твърди, че пред ЗК ,,Л.И.” не е отправяна извънсъдебна претенция за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение от ищцовото дружество заедно с необходимите документи към нея, съответно не е предоставена възможност на ответника да се запознае с процесната претенция и да се произнесе по основателността й..
От гледна точка основателност на първо място се оспорва се настъпването на ПТП при обстоятелствата, описани в исковата молба, наличието на причинна връзка между процесното ПТП и причинените вреди, поведението на водача на л.а „И.Д.“ като единствен виновен за ПТП.
Възразява се срещу възникването на валидно застрахователно правоотношение между ищцовото дружество и водача на т.а. „Мерцедес ***“.
Оспорва наличието на виновно и противоправно поведение на водача на л.а „И.Д.“.
Възразява, че увреденият т.а. „Мерцедес ***“ не е бил технически изправен, което съгласно Общите условия на ищцовото дружество изключва отговорността на застрахователя по застраховка ,,Каско на МПС”, поради което застрахователно обезщетение е следвало да не бъде платено.
В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредите от водача на т.а. „Мерцедес ***“, който е нарушил разпоредбата на чл.
24, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
В условията на евентуалност, в случай че съдът признае иска за основателен, същият се оспорва по размер, като се поддържа, че е прекомерно завишен.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в случай че същото надвишава минималния размер съгласно НМРАВ.
3
Оспорва акцесорния иск за законна лихва върху главницата като неоснователен поради неоснователност на главния иск.
Моли съдът да задължи ищеца да представи в оригинал съставения двустранен констативен протокол за ПТП, искането за оценка на вредите и анкетната карта, както и протокола за извършен оглед и регресната покана до дружеството на ответника.
Моли съдът да задължи ищеца да представи в оригинал подписаната застрахователна полица, опис-заключението по претенция и ликвидационният акт.
Моли съдът да задължи ищеца да представи валидните общи условия към дата на възникване на застрахователното правоотношение.
Моли съдът да допусне на ответника един свидетел при режим на призоваване за установяване на фактите и обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП.
Не възразява срещу допускането на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ и моли съдът да разшири въпросите, по които вещото лице да даде заключение.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право, намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.
Доказателствените искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза, поискана от ищеца и ответника, и за допускането до разпит на един свидетел при режим на призоваване на страната на ищеца (св. А.Г.С.) и на ответника (св. С.В.К.), с оглед заявените оспорвания с отговора на исковата молба, досежно факта на осъществяване на ПТП и неговия механизъм, се явяват допустими, относими и необходими за правилното решаване на правния спор.
Предвид, че адресите на свидетелите са извън гр. София, същите следва да бъдат разпитани по делегация.
Доколкото не се оспорва плащането на застрахователно обезщетение в полза на третото лице не следва да се допуска съдебно счетоводна експертиза.
Следва да се уважи частично искането на ответника по чл. 190 ГПК относно представянето на оригинал на двустранния констативен протокол от 15.12.2024 г. и да се отхвърли искането в частта относно представянето в оригинал на останалите ангажирани от ищеца доказателства, както и да се отхвърли искането за представяне на подписани оригинали на посочените в отговора на исковата молба доказателства.
Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.
4
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения
– ищецът претендира регресни права върху изплатено застрахователно обезщетение на трето лице по щета № 211638070/2024 г., въз основа на валидна застраховка „Каско на МПС“, сключена между ищеца и третото лице – полица № 0312230047015052 за обезщетяване на причинени имуществени вреди на застрахования лек автомобил, настъпили вследствие на виновно и противоправно нарушение на правилата за движение по пътищата от водача на МПС „И.Д.“, с рег. № РА***, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
- правна квалификация – предявеният иск за имуществени вреди е установителен иск с правно основание по чл. 415 ГПК и чл. 411 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД – за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 623,55 лева, представляваща регресна претенция за изплатено обезщетение за имуществени вреди от настъпило застрахователно събитие вкл. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – страните не спорят, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 608,55 лева, а също така, че водачът на автомобил „И.Д.“, с р е г. № РА*** е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗК З.К. ,,Л.И.” АД към датата на настъпване на процесното ПТП.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:
Разпечатката съдържа 56 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4cce9b8-d993-467c-81c0-834d3495fa7f