Определение № 2186 от 08.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2186 гр. София, 08.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500136 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

В срока по чл. 275, ал.1 ГПК е постъпила частна жалба на Г. Д. П. и Д. Д. П., подадена чрез процесуалния представител адв. П. Т. срещу Определение № 3322/19.02.2025г. по гр.дело № 11632/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 4с-в с което е прекратено производството по делото поради отказ от предявения иск.

Твърди се в жалбата, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че лицето П. С., което в качеството му на настойник и от името на А. Г. Х. – П., е заявило отказ от иска не е било процесуално легитимирано да стори това тъй като не е страна по делото, поради което и изявлението на това лице нямало процесуално действие. Конкретни съображения за това са изложени в обстоятелствената част на частната жалба.

Искането е за отмяна на определението за прекратяване на производството по делото и делото да се върне обратно на първостепенният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е и основателна.

Производството пред първостепенния съд е било образувано по искова молба, предявена от ищците Г. Д. П. и Д. Д. П., с която срещу ответниците Л. Д. П. и А. Е. А. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.31, вр. с чл.27 и чл.29 ЗЗД за унищожаване на упълномощителните сделки, обективирани в пълномощни с нотариални заверки на подписи и съдържание от 30.03.2022г. и от 01.09.2022г., по силата на които 1 техните родители А. Г. Х. – П. и Д. П. П. са упълномощили лицето А. Е. А. е било упълномощено да ги представлява при извършване на имуществено разпореждане с тяхно имущество в полза на дъщеря им Л. Д. П..

Твърденията в исковата молба са, че към момента на упълномощителните сделки и двамата упълномощители са били в изключително тежко здравословно състояние- Д. Д. П. е боледувал от тежка форма на Паркинсон, а е била в напреднала форма на Алцхаймер, което е представлявало пречка да разбират свойството и значението на постъпките си и опорочавало извършените впоследствие в полза на Л. Д. П. имуществени разпореждания.

Сочи се в исковата молба състоянието и на двамата упълномощители, в т.ч и ментално, е било такова, че да не им позволява да действат съзнателно и разумно, без външна намеса да могат да изразят волята си.

Уточняват и че към момента на предявяването на иска баща им Д. П. П. вече е починал, а по отношение на майка им Л. Д. П. са предприети действия за поставянето й под пълно запрещение в Кралство Белгия, където постоянно пребивава и с което ищците смятат, че уточняват процесуалнията си легитимация и правният интерес да водят исковете по чл.31 ЗЗД.

Искането към съда е било на основание чл.31, вр. с чл.27 и чл.29 ЗЗД да се унищожи упълномощаването, обективирано в двете упълномощителни сделки от от 30.03.2022г. и от 01.09.2022г., като сключени от формално дееспособно лица, които при сключването им, поради тежестта и характера на заболяванията, не са могли да разбират или да ръководят действията си, а в условията на евентуалност да бъдат унищожени поради измама, породена от заблуждение от тяхната дъщеря Л. Д. П., че срещу прехвърлянето на имуществото тя ще се грижи за тях докато са живи.

В условията на евентуалност на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД е направено и искане да се прогласи нищожността на упълномощаването, поради липса на съгласие на упълномощителите, които при сключването му не са могли да разбират и да ръководят действията си, както и поради липсата на подпис, а с отпечатък при положение, че упълномощителят не е бил инвалид,

Както и на основание чл.44, ал.2 от ЗЗД да се прогласи недействителността на извършените впоследствие прехвърлителни сделки поради липса на представителна власт.

В хода на делото и преди етап размяна на книжа ищците с молба с вх. № 83005/23.07.2024г. са заявили при условията на чл.228, ал.1 ГПК за замяна на страна по исковите претенции с правно основание чл.31, вр. с чл.27 и чл.29 ЗЗД като ищец по делото вместо тях да бъде конституирана майка им А. Г. Х. – П., която в настоящото производство да бъде представлявана от назначения й междувременно попечител в лицето на адвокат П.

С., с кантора в Кралство Белгия, гр. Кортрейк, назначен за такъв с акт на съда, с който А. Г.

Х. – П. по искането на двамата ищци е била поставена под запрещение.

Съдът намира, че действителната воля на страните е била като ищец да бъде конституирана А. Г. Х. – П., която в настоящото производство да бъде представлявана от 2 попечителя П. С.. Това е така, защото независимо от поставянето й под запрещение тя продължава да е страна по материалното правоотношение, а попечителят единствено действа като нейн законен представител с цел опазване имуществените й права и интереси.

С определение № 11891/30.07.2024г./което в действителност има характера на разпореждане тъй като е такова по движение на делото/ съдът е указал на ищците да ангажират доказателства за това съгласен ли е П. С., в качеството му на попечител на А. Г.

Х. – П., да встъпи в процеса като ищец, вместо първоначалните двама, за които в исковата молба не се съдържат данни да са предявили иска в качеството на попечители на последната- бъдещи или действащи, а не в лично качество.

По повод на това разпореждане са налице множество опити за неуспешна кореспонденция с г-н П. С., като едва на 04.02.2025г. по делото е постъпила молба от това лице, с което то е заявило, че към настоящия момент в Кралство Белгия не е стартирана съдебна процедура за получаване на съгласие от съда за встъпването му като страна по настоящото съдебно производство, в това число и да замести А. Г. Х. – П. като страна по това дело. На това основание и в качеството му на законен представител на А. Г. Х. – П. е заявил, че предприема отказ от иска, въз основа на който е образувано гр.дело № 11632/2023г. на СГС, ГО, 4с-в.

С обжалваното определение № 3322/19.02.2025г., съобразявайки изявлението за отказ от иска на П. С. и вземайки предвид, че отказът от иска е извършен в действителност от ищцата, чрез назначения и настойник, е прекратил производството по делото, на основание чл. 233 ГПК.

Така постановеното определение като краен резултат е неправилно.

При постановяването му съдът не е взел предвид, че с уточнителната молба с вх. № 83005/23.07.2024г. ищците Г. Д. П. и Д. Д. П. са заявили само искане да бъдат заменени в качеството им на ищци по реда на чл.228, ал.1 ГПК от А. Г. Х. – П., която в настоящото производство да бъде представлявана от попечителя й П. С.. За да има действие изменението на иска чрез замяна на страна, в т.ч и на първоначалния ищец е необходимо съгласието на лицето, което встъпва като страна, в конкретния случай това е било А. Г. Х. – П., като съгласието за встъпване на мястото на първоначалните ищци е следвало да бъде дадено от попечителя й П. С., който е следвало да я представлява в това му качество. С молбата по 04.02.2025г. това лице е заявило, че поради липсата на дадено съгласие от компетентния съд в Кралство Белгия той не може да участва в образуваното пред националния български съд исково производство. В този смисъл- липсата на съгласие за замяна на страна, следва да бъде тълкувано и изявлението му за отказ от иска тъй като той не е страна в настоящото исково производство и не може да прави правно валиден отказ от спорното материално право, което е предмет на настоящото дело. Като последица от недаването на съгласие може да има единствено оставяне без уважение искането за изменение на иска чрез замяна на страна, но не и за прекратяване на производството по делото тъй като той не е страна по това дело. Съответно предвид липсата на заместване на страна по чл.228 ГПК ищци по делото продължават да бъдат Г. Д. П. и Д. Д. П., а 3 попечителят на А. Г. Х. – П. не може от нейно име да се разпорежда с предмета на делото тъй като не е станал страна в настоящото производство.

Предвид горното обжалваното определение за прекратяване на производството по делото, като краен резултат се явява неправилно, и като такова то подлежи на отмяна и делото следва да се върне обратно на първостепенният съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото, в т.ч и за отстраняване съществущите първоначални нередовности в исковата молба за поясняване на правния интерес от ищците за предявяване на настоящите искове/чл.32, ал.1 ЗЗД/, както и за уточняване на фактическите обстоятелства по отношение на претенцията срещу посочения втори ответник А. Е. А., каквито в съдържанието на обстоятелствената част на исковата молба изобщо липсват.

Съдът следва да съобрази и обстоятелството, че в исковата молба вече е заявено, че към момента на предявяване на иска бащата на ищците Д. П. П. вече е починал, както и че предвид тежкото му здравословно състояние поради болест на Паркинсон, той не е могъл изобщо да разбира свойството и значението на постъпките си при извършването на двете упълномощителни сделки. Съдът следва да съобрази при отстраняване на нередовностите дали това пояснение е достатъчно, за да обуслови правен интерес от воденето на иска по чл.31 ЗЗД спрямо имущественото разпореждане извършено от Д. П. П..

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3322/19.02.2025г. по гр.дело № 11632/2023г. на Софийски градски съд, ГО, 4с-в с което е прекратено производството по делото поради отказ от предявения иск.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно изложените по-горе мотиви.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4