Решение № 4497 от 30.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4497 гр. Пловдив, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20265330102539 по описа за 2026 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Дженерали Застраховане” АД срещу Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 348,76 евро, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 08.10.2025 г. до 07.10.2026 г. във връзка с щета № **** за настъпило застрахователно събитие на **** г., в гр. П., ул. „*****“№ **, при което МПС лек автомобил марка „****“, с рег. № *****, е попаднало в необозначена и необезопасена дупка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молбата се излагат съображения, че по отношение на лек автомобил марка „****“, с рег. № ****, ищецът сключил със собственика на автомобила – „****“ ЕООД, застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 08.10.2025 г. до 07.10.2026 г. На **** г. в гр. П., на ул. „*****“№ **, при управляване на посоченото МПС от водача Д. Щ., същото попаднало в необозначена и необезопасена дупка, в резултат на което по автомобила настъпили вреди. За реализираното ПТП бил съставен протокол за ПТП. По искане на застрахованото лице бил извършен ремонт на автомобила за сумата в размер на 340,76 евро, която била заплатена от ищцовото дружество по образувана при него ликвидационна преписка № ****/**** г. за процесното ПТП. От правна страна се посочва, че след като ищецът е удовлетворил увреденото лице, то встъпва в неговите права и разполага с регресен иск за заплатеното срещу ответника, който стопанисва пътната отсечка – Община Пловдив. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се оспорва възразява, че исковата претенция е нередовна, 1 доколкото в същата не са описани причинените вреди на автомобила. По същество се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по повод процесния автомобил, както и механизма на настъпване на описаното в исковата молба ПТП. Досежно представения по делото протокол за ПТП, се възразява, че същият не разполага с обвързваща доказателствена сила.

Липсвали и доказателства, че ответникът има вина за настъпване на произшествието и доказателства за извършени ликвидационни разходи. При условията на евентуалност, ако съдът приеме претенцията за основателна, се възразява, че е налице съпричиняване от страна на водача на процесното МПС, доколкото е управлявал същото с несъобразена скорост. Поради изложено се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са настъпили увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № ****), както и размерът на дължимото обезщетение .

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между „Дженерали застраховане“ АД и собственика на МПС рег. № **** за застраховка „А.”, обективирана в полица № ****/**** г., с период на застрахователно покритие от 08.10.2025 г. – 07.10.2026 г. Предвид това, към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (**** г.) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

От заключението на приетата по делото САТЕ , изготвена от в. л. ***. П., се установява, че най-вероятният механизъм от техническа гледна точка за настъпване на изследваното ПТП е следният: на **** г. л.а. „***” с per. № **** се е движел в *** лента на платното за движение на ул. „****“ в посока от изток на запад. В района срещу административен № **, предно *** колело и *** *** колело на автомобила са попадали в непредвидимо и необезопасено препятствие на пътното платно - нарушено пътно покритие - „дупка“ с дълбочина 6-7 cm. При попадането в необезопасената „дупка“ е последвало динамично притискане на гумата между джантата на автомобила и пътното покритие, вследствие на което са се увредили двете десни гуми. Настъпилото ПТП е описано подробно в Протокол за ПТП № **** на ОД на МВР П., след посещение на място от органите на МВР. От техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между щетите по л.а. „****”, с per. № ****, и най- вероятния механизъм на настъпилото пътнотранспортно произшествие.

Посочените повреди по автомобила съответстват по характер и големина на механизма и повредите, описани в Протокола за ПТП № **** на ОД на МВР П. и в опис заключението на застрахователя. Средната пазарната стойност на необходимите разходи за възстановяване на уврежданията по л. а. „****”, с per. № ****, съобразно описаните в приложеното опис- заключение повреди, възлиза на 602,38 евро с ДДС. Съгласно приложените по делото калкулация и 2 ликвидационен акт, изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение за процесната щета е в размер на 340,76 евро. Размерът на обичайните ликвидационни разходи за извършени огледи и определяне на размера на застрахователното обезщетение по щети се определя индивидуално от всяка застрахователна компания и е в границите на 10-15 евро.

Съдът кредитира заключението на в. л. по допуснатата САТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.

Същото не е оспорено и от страните в производството.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото св. Д. Щ.. Бидейки водач на процесното МПС към момента настъпване на ПТП, св. се явява освен пряк, така и първичен информационен източник досежно процесните събития. Св. изтъква, че при попадане в дупка на пътното платно, са настъпили вреди по автомобила, в частност предна и **** **** гума и **** и **** **** джанта. Изложеното наложило отвеждане на автомобила в оторизиран сервиз, където същият бил ремонтиран.

Нужно е да се посочи и че заплащането на застрахователното обезщетение се изяснява от прибщеното платено нареждане от 09.02.2026 г. за сумата в размер на 340,76 евро по щета ****, рег. № на увреденото МПС ****.

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г .

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е местен (публична общинска собственост) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.

Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на бул. „****“ в гр. П. осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им) е довело и до неизпълнение на задължението по чл.

13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 602,38 евро с ДДС. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 3

06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).

Горепосочената възстановителна стойност (602,38 евро), не съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от 340,76 евро. Предвид това, по регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 340,76 евро, с включени ликвидационни разходи. Нужно е да се посочи, че нормата на чл. 410, ал. 1 КЗ повелява обичайните разноски, направени за определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат възстановени от лицето, спрямо което е насочена претенцията.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 348,76 евро. Върху посочената сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.03.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

В тази насока следва да се посочи, че недоказано се явява възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице. Посоченото твърдение не се подкрепя от нито един доказателствен източник, приобщен по делото.

По разноските:

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцовото дружество разноски в настоящото производство в размер на 427,82 евро, от които 25,56 евро за държавна такса, 300,00 евро – депозит за САТЕ, и 102,26 евро – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал.8, вр. чл. 37 ЗПП, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 410 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: 030269049, сумата в размер на 348,76 евро (триста четиридесет и осем евро и седемдесет и шест евроцента), представляваща заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие от 08.10.2025 г. до 07.10.2026 г. във връзка с щета № **** за настъпило застрахователно събитие на **** г., в гр. П., ул. „****“№ **, при което МПС лек автомобил марка „****“, с рег. № ***, е попаднало в необозначена и необезопасена дупка, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Пловдив, ЕИК 000471504, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК: