Решение № 403 от 25.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Пловдив, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300503422 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.179, ал.2 във вр. с чл.187, ал.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от И. М. Г., ЕГН **********, с адрес в гр.

******, против Решение № 4995/18.11.2025г., постановено по гр.д.№ 2397/2025г. на Районен съд - Пловдив, XII гр.с., с което е отхвърлен предявеният от него против ********, осъдителен иск за заплащане на сумата от сумата от 2 694,48 лв., представляваща сбора от дължимите допълнителни възнаграждения за положен, но неизплатен извънреден труд, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към дневен с коефициент 1.143, за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране исковата молба – 06.02.2025 г., до окончателното й изплащане; както и сумата от 502,13 лв., представляваща сбора на обезщетенията за забава върху всяко отделно, месечно, неизплатено възнаграждение за положен, но неизплатен извънреден труд за процесния период, получен в резултат на преизчисляване на нощен труд, приравнен към 1 дневен, считано от падежа на всяко отделно възнаграждение, начиная 01.01.2022 г. до 05.02.2025 г.; както и е осъден да заплати сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковете.

От въззиваемата страна **********, е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от И. М. Г. против ********е заведена искова молба, ведно с уточняваща молба като неразделна част, с която е посочено, че ищецът е държавен служител, работещ по служебно правоотношение при *********, изпълняващ длъжността *******. Изтъкнато е, че за периода от м. януари 2022 г. до м. декември 2024 г. той изпълнява служебните си задължения на смени, дневни - от 08.00 часа до 20.00 часа и нощни - от 20.00 часа до 08.00 часа на следващия ден, всяка от които е с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от Началника на ******, месечни графици, при сумирано отчитане на работното време.

Уточнено е, че размерът на положения от него нощен труд, отчетен в протоколите и справките за отчитане на работното време за едно тримесечие е приблизително в размер на 100 часа, които отнесени към процесния период от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г. се равняват на общо 1200 часа. Възразява, че от страна на работодателя не са отчетени правилно часовете за положения труд, тъй като нощният труд не е бил приравнен в дневен, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г. (приложима в конкретния случай предвид характера на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи). Счита, че преизчисляването на часовете нощен труд в дневен, съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, се превръщат като часове нощен труд се умножат с коефициент 1,143. В конкретния случай работното време на **** Г. е изчислен при сумирано отчитане за тримесечен период, като в края на всеки период положеният труд за време между 22.00 часа и 06.00 часа е 2 следвало да бъде преизчислен, като часовете нощен труд се умножат с коефициент „1.145”. За тригодишния период от страна на *****, не са отчетени около 180 часа положен труд, тъй като часовете нощен труд не са били приравнявани в дневен, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.

Ищецът поддържа, че разликата между отчетените часове и преизчислените с коефициент „1.145” се явява извънреден труд, съгласно чл. 187, ал.5 и ал.6 от ЗМВР и следва да бъдат отчетени и заплатени. Твърди се, че изчисляването на извънредния труд – разликата от приравнените часове нощен труд в дневен, се остойностява по часова ставка, с увеличение 50%, съгласно нормативната уредба. Пояснява, че часовата ставка се изчислява на базата на основната заплата, която към 2022 г. за длъжността старши полицай е била определена в размер на 1486 лв., съгласно „Наредба № 8121з-919 от 2017 г. за размера на основните месечни възнаграждения на държавните служители по чл. 142, ал.

1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР”. Съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд /нощен труд/ от ГДЖСОБТ при МВР, същият се отчита за период от три месеца, като падежът на изплащането му е краят на всяко тримесечие и се изплаща заедно с полагащото се трудово възнаграждение.

Към исковата молба е приложена Служебна бележка УРИ №68101111/28.01.2025г., изд. от ********* в уверение на това, че И. М. Г. е държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ********* към Дирекция *******.

Ответникът Главна дирекция ******* в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който счита исковете за неоснователни.

Възразява, че е изтекла погасителна давност за вземанията главница и за мораторна лихва за периода от януари 2022 г. до 06.02.2022 г., както и за мораторна лихва за забава за периода от март 2020 г. до 21.11.2021 г.

Поддържа, че в отношенията между страните се прилагат разпоредбите на ЗМВР. Не оспорва, че ищецът е държавен служител – полицейски орган, който работи на смени по график, включително и през нощта, при сумирано изчисляване на работното време, при ответника като негов работодател.

Посочено е, че Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. е неотносима към предмета на спора, тъй като същата е отменена м. януари 2020 г. В исковия период действат Наредба № 81213 - 1174/21.10.2020 г. и Наредба № 81213-922 от 22 юли 2022 г., в които наредби е посочено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 3 съгласно чл. 187, ал.4 от ЗMBP. Намира за недопустимо да се прилага субсидиарно НСОРЗ поради наличието на специален ред. Поддържа, че е незаконосъобразно по реда на преизчисляване на нощните часова в дневни, което е предвидено от закона само за тяхното заплащане, да се увеличава математически работното време и да се получава резултат „извънреден труд“, който да се обезщетява като такъв с увеличение от 50 % по реда на чл. 187, ал.7 от ЗМВР. Ответникът счита, че посочената разпоредба предвижда фактически работа извън работното време, за да бъде налице хипотезата на извънреден труд и неговото обезщетяване с 50% увеличение. Съгласно исковата молба ищецът не е изложил твърдения фактически да е работил извън работното време.

В хода на производството е допусната и приета ССЕ, изпълнена от в.л.Б. В. С неоспореното от страните заключение са направени констатации, че отработените от ****** И. М. Г. часове нощен труд за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2024 г., вкл. са 1540 часа за 1840.97 лв. След приравняването им на дневен труд с К = 1.143, стават 1760.1 часа; Разликата от 220.1 часа представлява положен извънреден труд, в стойностно изражение в размер на 2694.48 лв., което подробно вещото лице е посочило в раздел III: констативносъобразителна част от експертиза вх. № 75499/07.07.2025г., на ищеца не е изплащан извънреден труд на основание „приравняване на нощния труд в дневен.

Районният съд, за да отхвърли исковете, излага основни съображения, че през процесния период са действали Наредба № 8121з-1174 от 21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал.1, т. 1 и ал.3 от ЗМВР (отм.) и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР. В чл. 3, ал. 2 от посочените наредби е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 32 - 4 положеният труд извън редовното работно време се документира в специална книга по образец. В посочените подзаконови нормативни актове обаче липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен за разлика от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.), съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.

Районният съд е аргументирал, че спорът между страните е правен и е съсредоточен относно обстоятелството кой ред за изчисление и заплащане на положения нощен труд е меродавен с случая – дали специално предвидения в ЗМВР и приложимите към него подзаконовите нормативни актове, или този на КТ и подзаконовите нормативни актове във връзка с неговото прилагане, в частност Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, и следва ли положеният от държавните служители в МВР нощен труд да се заплаща, като часовете нощен труд се превръщат в дневни с коефициент от 1,143 % съгл. НСОРЗ и действалата до 01.04.2015г. Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., или следва да се прилага актуалната редакция на ЗМВР в чл.

187, ал. 4 вр. ал. 1 и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., където коефициентът е 1 (единица).

Районният съд е акцентирал, че този правен въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой часове и няма предпоставки за се прилага по аналогия друг закон, съответно друга делегирана подзаконова уредба.

Нормалната продължителност на работното време на служителите по този закон е 8 часа, дефинирана в чл. 187 ЗМВР независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага. Съпоставката на нормите на 5 чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение. Различието - установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР /чл. 2, ал.

1 ЗМВР/. Разпоредбите на чл. 179 ЗМВР и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове - наредба и заповед. Със заповед министърът на вътрешните работи се определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата не е празнота в закона, тя е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни, защото случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни, както е разяснено в тълкувателния акт на ОСГК. За служителите на МВР неблагоприятните последици от полагането на нощен труд се компенсират със съответните компенсаторни механизми, по-съществените от които са: допълнително възнаграждение за прослужено време - чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, поблагоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по благоприятни условия за придобИ.е право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО. Поради това е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 от ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната 6 продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. За полагащите труд през нощта следва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд.