Решение № 313 от 07.10.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Перник, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500499 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 284 / 09. 04. 2026г., постановено по гр. д. № 7511/2025г. по описа на Пернишкия районен съд е :

Признато за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Р. И. К., от ***, Общ. ***, с ЕГН **********, и К. И. П. от ***, с ЕГН **********, са собственици спрямо Община Перник, представлявана от С.В., с адрес гр.

Перник, пл. “Св.Иван Рилски“, № 1 ЕИК 000386751, на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, местността „***“ одобрен със Заповед № РД- 18-1170 от 28.05.2018 г., идентичен с два броя ливади, находящи се в местността „***“, едната с площ от около 3.5 дка. и другата с площ от около 4.3 дка., при съседи общо на двете: С.М.М., Н.П.И., Кметство ***, Полски път, С. И. Б. и И.В.И., придобит по наследство от М.К. К..

Оставено без уважение искането на ищците за отмяна на акта за държавна собственост, с който е актуван поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, местността „***“.

1

Осъдена, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Перник да заплати на Р.

И. К. и К. И. П. сумата от 792,50 евро - разноски пред Районен съд Перник.

Недоволна от решението е останала Община Перник, която го е обжалвала в срок. Моли решението да бъде отменено като неправилно и необосновано и предявения установителен иск да бъде отхвърлен. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд. Основният довод във въззивната жалба е, че Пернишкият районен съд не е обсъдил, представените от Община Перник доказателства.

Поддържа жалбата си и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт А.А..

Представена е писмена защита в тази насока.

Насрещните страни Р. И. К. и К. И. П., чрез адвокат К. Б., в срок са депозирали писмен отговор. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно. Молят да им бъдат присъдени направените разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд. За съдебно заседание са депозирали молба,чрез адвокат К. Б.“ с която поддържат подадения писмен отговор и молят обжалваното решение да бъде потвърдено с писмения отговор.

Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Пернишкият окръжен съд служебно намира, че обжалваното решение се явява валидно и процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на насрещната страна в писмения отговор, както и от доказателствата по делото, Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви следва да имат решаващ характер, намира следното :

2

На първо място съдът следва да отбележи, че във въззивната жалба, няма конкретни оплаквания за допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд. Доводите са, че не са представени годни доказателства от страна на ищците, както и че не са обсъдени от съда в цялост представените доказателства по делото.

На второ място съдът следва да отбележи, че съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9. 12. 2013г., по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззиввният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото.

Съгласно приложената към молба вх. № 7022 / 31. 08. 2026г. на въззиваемите ответници, чрез адвокат К. Б., трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, а имено Решение № 50024 от 11. 07. 2023г. на ВКС по гр. д. № 1761/2022г., I ГО, Решение № 12 от 13. 07. 2011г. по гр. д. № 3594, IV ГО, Решение № 427 от 21.

07. 2009г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008, II ГО, Решение № 798 от 16. 11.

2010г. по гр. д. № 3303/2008, I ГО,Решение № 21 от 4.02. 2011г., по гр. д.

1327/2009г., II ГОРешение № 488 от 19. 12. 2011г. по гр. д. № 1403/2010г., I ГО и Решение № 249 от 4. 07. 2011г. по гр.д. № 621/2010г., I ГО – „Не съществува презумпция, че при масовизацията през 1958г. са били отнети от техните собственици всички имоти със земеделски характер, ….нито, че лицата които не са член – кооператори на ТКЗС, загубват правото на собственост върху притежаваните от тях земеделски земи. Законът за трудовата поземлена собственост, приет през 1946г., действал и към момента на масовизацията през 1958г., е предвиждал възможност за запазване на правото на собственост върху определен размер земеделска земя /чл.12/, а за отнемането на земя над този размер е придвиждал нарочна процедура по отчуждаването й /чл.14 от закона/….При предявен иск за установяване принадлежността на правото на ползване на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собственически права или навеждайки доводи за наличие на пречки за осъществяване твърдяното от от ищеца придобивно основание, носи по правилото на чл. 127 Г П К (отм.) , респ. чл. 154 ГПК, тежестта да докаже осъществяване на основанието на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване на придобивното основание от ищеца. Ако 3 ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост по причина, че имотът попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че същият е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите по чл. 10 ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствена тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

По настоящето дело не са ангажирани никакви доказателства от страна на ответника, да докаже тези положителни факти.

Освен това съдът следва да отбележи и следното:

Така наречената „масовизация на ТКЗС“ – масово внасяне на земеделски земи в ТКЗС /по една или друга причина/ е приключила пред 1958г.

След приключване на масовизацията, видно от приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том. ***, дело № 1059/1959г. на Димитровския /Пернишкия/ народен съдия (неоспорен от ответника), на 14.

05. 1959г., К.И.Т., е дарил на дъщеря си М.К. К., 2 броя ливади, като едната е около 3,5дк., а другата около 4,3дк. в местността „***“ в землището на ***, община ***/сега ***/,т.е. общо около 7,8дк., при съседи: 1.С.М.М., 2.Н.П.И., 3.Кметство ***, 4.Полски път, 5.С. И. Б. и 6.И.В.И.. При изповядване на сделката са били представени : 1.Нотариален акт по нотариална преписка 17/1939г., 2.Цялата преписка и документ от ОТКЗС „Сталин“, 3.удостоверения и квитанции от финансова служба на ОНС Димитрово.

Представените документи са удостоверили пред тогавашния Димитровски народен съдия, правото на собственост на прехвърлителя, както и обстоятелството, че двете ливади, предмет на сделката, не са внесени в ТКЗС, поради което те са описани с общи граници и това са различни физически лица, Кметство *** и път.

Видно от удостоверение изх. № 147 от 15. 04. 2025г. на Община Перник, наследници на М.К. К. поч. на *** и нейния съпруг И.Л. К. поч. на ***, са двамата ищци Р. Л. К. и К. И. П..

Видно от удостоверение изх. № 25 / тр-1478 от 22. 04. 2025г. на Община Перник ПИ с идентификатор *** по КККР на ***, община Перник, одобрена със Заповед № РД-18-1870/28.05.2018г. е идентичен с имота описан в нот. акт № ***, т.***, д.1059/1959г.

4

Видно от отговорите на задачи № 1, 2 и 3 от заключението на вещото лице и от скиците, изготвена от него :

На комбинирана скица Приложение № 1. на която са съвместени кадастрална карта на ***, общ. ***, област *** одобрена със“ Заповед № РД-18-1170 от 28.

05. 2018г. на Изпълнителен Директор на АГКК с черен цвят и Карта на възстановената собственост в зелен цвят. Границите на терен актуван с Акт за частна общинска собственост № 8694/27.11. 2014 г, за имот с пл. № ***, масив *** с площ 8 894 кв.м. и имот, съгласно нотариален акт № ***, том ***, дело 1059/1959г., който сгласно удостоверение за идентичност на имот № 25/ТР1478 от 22.04.2025г. на Община Перник е идентичен на ПИ с идентификатор *** по КККР са с щрих цвят магента.

По карта на възстановената собственост имот пл. № ***, масив ***на м.

„***“, ***, община ***, област *** е с начин на трайно ползване Естествени ливади, категория десет. На комбинирана скица Приложение № 2 са съвместени кадастрална карт на ***, общ, ***, област *** със жът цвят, Карта на възстановената собственост на ***, общ. ***, област *** в син цвят и сателитно изображение от Гугъл Земя от 12.02.200 г., която показва, че земята е изцяло затревена и би могла да се ползва за косене, събиране на сено и паша на животни.

ПИ с идентификатор *** е образуван от по-големия имот № ***, масив *** по КВС на *** с площ 12 868 кв.м. след възстановяване на земеделски земи (в реални граници за имоти пл. № *** и пл. № ***, масив ***, м., „***“, *** с издадено Решение на Общинска служба по Земеделие гр.

IIepник, като се дава нов номер ***, масив ***с площ 8 894 км.м, с правно основание на АЧОС № 8694/27.11.214г. е изписано Протоколно решение от 04.07.2008 г. на комисията по 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, който след приемане на КККР получава идентификатор ***. и е с площ 8 893 кв. м. Да, имот с пл.

***в масив ***, м.“***“, *** с площ 8894кв.м. е предаден с решение на комисия по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ.

В отговор на въпрос № 4 вещото лице е отбелязало, че не е намерило данни имотът да е включван в ТКЗС.

5

Следователно ищците са доказали обстоятелството, че към 1959г. тяхната майка и наследодателка е била собственик на двете процесни ливади, че те са нейни наследници, включително и обстоятелството, че имотът към датата на продажбата е бил в реални граници и не е влизал в блок на ТКЗС.

Ответната община не е доказала, че този имот е влизал в ТКЗС или е бил отчужден по други закони и е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ.

Следователна издадения акт за АЧОС № 8694/27.11.214г. е издаден неправомерно и Ответната община не може да се легитимира като собественик на процесните две ливади.

При това положение обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като въззивната жалба се явява неоснователна.

Само за яснота съдът следва да отбележи, че в настоящето производство ищците не се позовават на придобивна давност, поради което и не следва да доказват, че те са косили тревата, събирали са сено, използвали са имота за паша на животни и са го давали на други хора за извършването на тези дейности. Същите се позоват на собственост в полза на тяхната наследодателка, която те са наследили.

С оглед изхода по делото въззиваемите ответници са направили разноски в настоящето производство в размер на 1000евро, поради което жалбоподателят Община Перник следва да бъде осъден да им ги заплати, с оглед изхода по делото.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 284 / 09. 04. 2026г., постановено по гр. д. № 7511/2025г. по описа на Пернишкия районен съд.