Определение № 2676 от 14.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2676 гр. София, 14.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100602913 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и ал. 8 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Д. Д., чрез процесуалния й представител адв. П.-М.М.Б. – от АК – Враца, срещу Определение от 20.09.2024 г. на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 21-ви състав, постановено по НЧД № 4730/2024 г. по описа на същия Съд, с което е потвърдено Постановление на прокурор при СРП от 12.02.2024 г., изведено от канцеларията й с изх. № 20966/2022/14.02.2024 г., с което, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 233/2022 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 20966/2022 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

В така подадения сезиращ Съда документ се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен. Сочи се, че първият Съд неправилно е дефинирал понятието „надлежен орган на властта“, като се аргументира, че съгласно тълкуването на това понятие, дадено от Върховната съдебна инстанция – с Решение № 558 от 04.02.2014 г. по н. д. № 1760/2013 г. по описа на ВКС, с приемане на сега действащия НПК се разширява кръга на надлежните органи на власт, като такива са не само тези, които могат да образуват, но и тези, които могат да започнат наказателно преследване, и сред тях следва да бъдат включени и органите на СДВР, МВР и ГД „БОП“. Развиват се доводи, че част от сигналите са изпращани и до СРП, който е орган, който може да инициира наказателно преследване, което обстоятелство е останало игнорирано от първия Съд.

Обосновава се, че решаващият първоинстанционен Съд не е коментирал и възраженията на повереника относно субективната страна на инкриминираното деяние. Навеждат се доводи, че представителят на държавното обвинение правилно е приел, че чрез подаваните сигнали М. е започнал да тормози Д. и същата е претърпяла вреди, чрез обикаляне на различни полицейски управления.

Отправя се искане за отмяна на атакувания съдебен акт и контролираното от първия Съд прокурорско Постановление и даване на указания по правилното приложение на материалния закон.

1

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, НАМИРА за установено следното:

Наказателното производство по досъдебно производство № 233/2022 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 20966/2022 г. по описа на СРП, е образувано с Постановление на прокурор при СРП от 14.06.2022 г., изведено деловодно на 16.06.2022 г., за това, че пред надлежен орган на властта – СРП, набедил Н. Д. Д. в престъпление, като знае, че е невинна – престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство са разпитани, в процесуалното качество на свидетели – Н. Д. Д. (т. 1, л. 52 – л. 54 от досъдебното производство); К.Н.К.-М.а (т. 1, л. 106 – л. 107 от досъдебното производство); Н.Д.М. (т. 1, л. 108 от досъдебното производство);

Н.Б.П. (т. 1, л. 122 – л. 123 от досъдебното производство) и Й.Р.К. (т. 1, л. 124 – л. 127 от досъдебното производство); изискани и приложени са жалби и окончателни прокурорски актове по пр. пр. № № 40656/2020 г., 45736/2020 г., 50512/2020 г., 17800/2021 г., 5646/2022 г., 9401/2022 г. и 9410/2022 г. – всички по описа на СРП, образувани по жалби на Н.Д.М. и К.Н.К.-М.а (т. 1, л. 58 – л. 83 от досъдебното производство); публикации във фейсбук профила на Н. Д. и други публикации в интернет (т. 1, л. 110 – л. 121 от досъдебното производство) и справки за съдимост на Н.Д.М. (т. 1, л. 20 – л. 24 от досъдебното производство) и на К.Н.К.-М.а (т. 1, л. 26 от досъдебното производство).

По досъдебното производство няма привлечено в качеството на обвиняемо лице.

Разследването по досъдебното производство е приключило и материалите по делото са изпратени на СРП, по компетентност, с изразено мнение на водещия разследването от 04.12.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебното производство, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

С Постановление на наблюдаващия прокурор при СРП от 12.02.2024 г., изведено от канцеларията й с изх. № 20966/2022/14.02.2024 г., наказателното производство по досъдебно производство № 233/2022 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 20966/2022 г. по описа на СРП, водено за осъществен състав на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, е прекратено, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, прокурорът при СРП е приел за установено, от фактическа страна, че в началото на 2020 г. Н. Д. Д. работела като брокер на недвижими имоти към фирма „Кеър Ту Ю“ ООД. Едно от задълженията й било публикуване на обяви в специализирани сайтове за имоти. При проявен интерес от страна на потенциален купувач, Д. организирала срещи и огледи на конкретния имот. При съгласие за закупуване на имота, Д. съдействала за изготвянето на съответните документи и финализиране на сделката.

През м. юли 2020 г. с Д. се свързал Н.Д.М., като проявил интерес към недвижим имот – къща в гр. Банкя, която се отдавала под наем. Между М. и Д. започнала комуникация, която се задълбочила по инициатива на М.. М. търсел Д. често, говорели по-дълго отколкото Д. провеждала разговори с потенциалните клиенти. Разказвал й за себе си; обяснявал, че бил бизнесмен, олигарх, предлагал й да работи при него. Започнал да й звъни и нощем, като разговорите с Д. ставали все по-агресивни от страна на М.. В един момент М. се опитал да я подведе, че бил катастрофирал, пострадалите искали пари, а на него не му достигали 500 лева. Д. обаче отказала да му даде пари и М. станал още по-агресивен.

По този повод Д. споделила с колеги случващото се, като същевременно станала подозрителна по отношение на М.. Д. имала информация от работещи в бранша, че имало недоброжелателни хора, които под предлог, че искат да огледат и закупят имот, правели 2 оглед на жилището, след което жилището било ограбвано, ако имало какво да се вземе. Д. предприела действия за набавяне на информация за М., като първоначално проверила в Търговския регистър, дали М. действително е бизнесмен, олигарх; дали разполага с фирма или фирми и установила, че в регистъра няма нищо за него. Започнала да търси информация в интернет и разбрала, че М. бил измамник, като имало пострадали хора от неговата дейност. Пострадала от действията на М. се свързал с Д. и й казала, че М. имал присъда за извършена от него кражба. Тогава Д. решила да предприеме действия, с които да разгласи информация за М., с цел да предпази други служители в брокерски фирми, както и граждани от зловредните намерения на М.. Създала във „Фейсбук“ група с име „Н. РР или „бизнесмена“ без пари, коли и дом“. Останала изненадана от факта, че за кратко време се събрали над 1 500 члена на групата – пострадали или запознати с дейността на М..

Благодарение на тази група се запознала и с А.Б. – бивша съпруга на М., като Б. й споделила много неща относно М. и съответно потвърдила опасенията на Д.. Впоследствие бил излъчен и репортаж по „Нова телевизия“, от който се виждало как бил арестуван Н. М. и впоследствие осъден.

В резултат на това Н. М. започнал да тормози Д., като започнал да подава срещу нея сам или с майка си К.К. – М.а, множество сигнали. Заедно с Д., М. включвал и други лица, които също се противопоставяли по един или друг начин на действията му. Сигналите били подавани в различни полицейски управления – ГД „БОП“, Вътрешна сигурност – МВР, СДВР, 06 РУ – СДВР, 09 РУ – СДВР, като в тях се излагали твърдения за отправени закани, заплахи или преследване от страна на Д. и други лица спрямо М. и неговата майка. Д. била викана в полицейските управления да дава обяснения по изложените твърдения в сигналите на М.. В резултат на тези действия от страна на М., Д. подала жалба в СРП, като по този повод било образувано досъдебното производство за осъществен състав на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.

В хода на проведеното разследване била извършена справка в деловодството на СРП за наличие на образувани преписки по сигнали, подадени от Н. М., К.К. – М.а или от двамата срещу Д., като били установени пр. пр. № 40656/2020, № 45736/2020 г., № 50512/2020 г., № 17800/2021 г., № 5646/2022 г., № 9401/2022 г. и № 9410/2022 г. От посочените преписки само една била подадена до СРП, като в нея не се посочвали конкретни престъпления, извършени от Н. Д., а се посочвали общо отправени закани и заплахи от страна на Д. спрямо М. и майка му, без да са налични данни за закана с убийство спрямо личността им. Останалите сигнали М. сам, с неговата майка или само К. – М.а подавали до ГД „БОП“, Вътрешна сигурност – МВР, СДВР, 06 РУ – СДВР и 09 РУ – СДВР. В тези сигнали се излагали твърдения за наличие на организирани престъпни групи с участието на Д. и други лица, както и твърдения за измами, злоупотреба с лични данни, заплахи, закани за саморазправа, публикуване на обидна информация в социални мрежи и други действия, без конкретика.

При снемането на обяснения на М. и майка му същите били общи, хаотични и без детайли относно конкретно престъпление, за което съобщавали. В тази връзка и преписките, които били образувани в СРП, били приключени с отказ от образуване на досъдебни производства, поради липса на състави на престъпления от общ характер. Прокурорски преписки № 5646/2022 г. и № 9401/2022 г. били изпратени на Специализираната прокуратура (закрита), с приемник СГП, с оглед съдържащите си в тях данни за действаща организирана престъпна група, в която участвала и Д..

По досъдебното производство били разпитани М. и майка му, като М. убедено твърдял, че Д. е в основата на всички негови проблеми, като същата отправяла заплахи и закани за саморазправа, както и, че се занимава с престъпна дейност, без обаче да посочва конкретни факти и обстоятелства. К.К. – М.а се позовала на чл. 121 от НПК и отказала да дава показания, които биха могли да уличат нея или нейни близки в извършване на престъпление от общ характер.

3

При така установената фактическа обстановка и след анализ на обективните и субективни признаци от състава на престъплението „набедяване“, наблюдаващият прокурор при СРП е преценил, от правна страна, че по досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК. В тази насока е аргументирал, че осъществените от М. деяния се явяват обективно несъставомерни по посочения законов текст, тъй като жалбите са подавани от М. и/или К. – М.а до различни полицейски управления и по тях са извършвани действия от полицейски служители – инспектори, като тези действия не са извършвани при условията на неотложност, а снетите обяснения не са закрепени в протоколи за разпит на свидетел и не са представени на прокурора в предвидения в чл. 212, ал. 2 от НПК срок. При това е направил извод, че полицейските инспектори, извършили проверките, са действали като полицейски служители, а не като разследващи органи, по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което и същите нямат качеството „надлежен орган на властта“, по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК. Приел е и, че сигналите на М. са представлявали законен повод за започване на наказателно производство, но не са съдържали достатъчно данни за извършено престъпление, поради което пред надлежен орган на власт не са били предоставени сведения за обстоятелства, изпълващи обективните и субективни елементи на състав на престъпление, което е необходимо, за да се приеме, че е осъществен състав на престъпление по чл. 286, ал.

1 от НК.

Постановлението на прокурора при СРП от 12.02.2024 г. е обжалвано пред СРС в законоустановения срок от Н. Д. Д., чрез упълномощения й процесуален представител адв.