Определение № 51 от 09.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. София, 09.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно частно гражданско дело № 20251000502485 по описа за 2025 година

Образувано е по частна жалба с вх. № 66797/3.06.2025г от В. В. Ш., с ЕГН ********** и Н.

В. Ш., с ЕГН **********, чрез адв. А. И. от САК, срещу определение № 9489/16.05.2025г, постановено по гр.д.№ 8428/2024г на СГС, I-23 с-в, с което е прекратено производството по отрицателни установителни искове по чл.17 ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и иск по чл.87, ал.2 ЗЗД, поради недопустимост за ½ ид.ч. от недвижим имот-апартамент ***, със застроена площ от 60.90кв.м., заедно с мазе № 17, таван № 14, заедно с 1.51% ид.ч. от общите части на сградата и ид.ч. от правото на строеж върху държавен имот, представляващ ПУ № 1, кв.427 по плана на гр.София, с доводи, че е неправилно.

Възразяват срещу приетото, че предявените искове са недопустими поради липса на правен интерес за ½ ид.ч. от процесния имот, тъй като се легитимират като наследници на В. Е. М. и П. Б. М., притежавали същия въз основа на НА № 26, т.1, рег. № 856, н.д.№ 22/3.04.2002г на нотариус В.А., с рег. № *** на НК. Сочат, че се претендира нищожност на договор на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, която разпоредба е с императивен характер, че в исковата молба са изложили твърдения, че договорът за дарение на недвижимия имот е привиден изцяло, а не само за ½ ид.ч. относно предявения конститутивен иск за разваляне на договора за гледане и издръжка за ½ ид.ч. от имота поради неизпълнение и, че съдът не е съобразил, че се претендира цялостно неизпълнение.

Претендират да се отмени обжалваното определение и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена е подадена в законоустановения срок, от легитимирани страни и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба от В. В.

Ш., с ЕГН ********** и Н. В. Ш., с ЕГН ********** срещу С. И. З. по искове с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за признаване, че сключеният договор за дарение между В. Е. М. и П. Б. М.-дарители и В. П. Б.-дарена, с НА № 26, т.1, рег. № 856, н.д.№ 22/3.04.2002г на нотариус В.А., с рег. № *** на НК е нищожен като симулативен и иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване, че прикрива сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, както и иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за 1 гледане и издръжка.

Ответницата по делото С. И. З. е възразила, че ищците не са единствени наследници на В. М., а са наследници на едната дъщеря на наследодателката Г. П. Ш., а наследник на другата й дъщеря В. П. Б. е ответницата и исковите претенции са недопустими за ½ ид.ч.

С разпореждане № 6743/13.03.2025г исковата молба е оставена без движение, като са дадени указания на ищците да уточнят в едноседмичен срок от съобщението исковите си претенции и съобразят императивната забрана по чл.26, ал.2 ЗЗД да не предявяват пред съда чужди права от свое име, и посочат за каква идеална част предявяват претенциите си.

В изпълнение на указанията на съда с молба с вх. № 40625/1.04.2025г ищците са уточнили, че предявяват собствени, а не чужди права, които притежават по силата на наследственото правоотношение от тяхната майка Г. Ш., която е сестра на В. Б., и, че правният им интерес произтича от това, че твърдят, че са съсобственици на недвижимия наследствен имот, а ответницата е заявявала изключителни права на собственост върху него.

С обжалваното определение № 9489/16.05.2025г, постановено по гр.д.№ 8428/2024г на СГС, I-23 с-в, е прекратено производството по отрицателни установителни искове по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД и чл.17 ЗЗД и иск по чл.87, ал.2 ЗЗД, поради недопустимост за ½ ид.ч. от процесния недвижим имот. Прието е, че ищците са наследници само за ½ ид.ч. от процесния имот, предмет на договора и съгл. чл.26, ал.2 ГПК не могат да предявят пред съд чужди права от свое име, тъй като процесуално легитимирани и имат интерес да предявят исковете само да размера на своето право на собственост, чиято защита търсят.

Съдебната практика-решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о. приема, че когато е предявен иск за прогласяване на нищожността на целия договор относно недвижим имот от лице, което не е страна по договора и не е собственик на целия, а притежава само идеална част от собствеността върху прехвърления имот, съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съда.

За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, е налице правен интерес и той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между страните по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост на ищеца.

Когато обаче от доказателствата по делото се установява, че ищецът не е собственик на целия, а само на идеална част от процесния имот, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция), този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси по съдебен ред, т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на договора само относно идеалната част от процесния имот, която е негова собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат (чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК) единствено останалите съсобственици на имота. Поради това, когато само един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор, този иск като предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а следователно – и поради липса на признат от 2 закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се претендира относно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили иска като обикновени другари в процеса на съсобственика си - ищец. Образуваното исково производство и постановените съдебни решения по така предявен частично недопустим иск за нищожност, съответно са също частично недопустими – в частта, с която искът е разгледан по същество и е уважен или отхвърлен от съда относно идеалните части на съсобствениците на ищеца, които не са предявили установителен иск. /В този смисъл е решение № 295/27.11.2013г по гр.д.№ 2141/2013г по описа на ВКС, III ГО./ В исковата молба ищците са посочили, че са наследници на тяхната майка Г. Ш., която със сестра си В. Б., майка на ответницата, са наследници на прехвърлите по договора за дарение, поради което ищците имат активна процесуална легитимация да предявяват исковите претенции само за ½ ид.ч. от процесния имот, като за останалата ½ ид.ч. от имота исковите претенции са недопустими и производството по отношение на тях следва да се прекрати. Възраженията, изложени в частната жалба, че се касае за претендирана нищожност на целия договор са неоснователни по изложените по-горе съображения относно процесуалната забрана по чл.26, ал.2 ГПК.

Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции частната жалба следва да се остави без уважение. Не следва да се присъждат разноски в настоящето производство, което касае допустимостта на предявените искове.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 66797/3.06.2025г от В. В. Ш., с ЕГН ********** и Н. В. Ш., с ЕГН **********, чрез адв. А. И. от САК, срещу определение № 9489/16.05.2025г, постановено по гр.д.№ 8428/2024г на СГС, I-23 с-в.

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБългария с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3