Решение № 1233 от 28.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. Пловдив, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300501474 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба на НАТУРАЛИ ФРУКТ ЕООД-гр.****, ЕИК *****, чрез адв. М. Х. против решение №1471/02.04.2024 г. по гр.д.№1899/2023 г. на ПРС, 18 гр.с., с което е отхвърлен предявеният от дружеството против Д. ФРУТ ЕООД установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 454.24 лв., представляваща дължима и неизплатена продажна цена по сключен между страните неформален договор за търговска продажба, обективирана във Фактура № 0000006954/19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 18.11.2022 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК като погасени по давност и е осъден ищеца да заплати на ответника разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението – че неправилно съдът е уважил възражението на ответника за погасяване на вземането по давност, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в срока от 13.3.2020 г. до отмяната на извънредно положение – 13.5.2020 г. спират да текат давностните срокове, от което следва, че 5-годишният давностен срок изтича на 19.11.2022 г., а заявлението е депозирано на 18.11.2022 г. Иска се да се 1 отмени решението, да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Д. ФРУТ ЕООД-гр.**** с ЕИК *****– взема становище, че жалбата е неоснователна; иска се потвърждаване решението на РС като правилно и законосъобразно и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна. Конкретно са изложени съображения, че съдът правилно е приел, че е изтекъл давностния срок, тъй като ищецът не е навел твръдения за спиране или прекъсване на давносттта. Иска се отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Предвид направените оплаквания и доводи съдът намира следното:

С ИМ ищецът-въззивник в настоящето производство е предявил установителен иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване дължимост на сумата 2454,24лв.-общ размер на задължението на „Д. Фрут“ЕООД по фактура №6954/19.09.2017 г., за запупени 1682 кг домати и 650 кг моркови, които не били заплатени. В ИМ се твърди, че станите по сделката да направили устна договорка за изпълнение на паричното задължение в срок от 60 дни, т.е. за отложено плащане в срок до 20.11.2017 г.; че многократо е подканян ответикът да зазплати закупените стоки.

В отговора си по чл.131 ГПК ответникът е ввзел становище, че стоката по процесната фактура е платена на 19.9.2017 г. в брой от негов работник на Е. Б. - представител на ищеца, която не е издала касов бон при плащането; че във издадената фактура е записано, че падежът на задължението е 19.9.2017 г., а не че следва да се плати разсрочено; че с ищеца са имали трайни търговски взаимоотношения, при които винаги стоката е била плащана от ответника в брой при получаването й. Прави възражение за погасяване на претенцията за главница и лихви по давност. Представя доказателства – извлечение от счетоводна сметка 501 каса , където е записано, че стоката е платена в брой на 19.9.2017 г.и е взета счетоводна операция от същата дата, от която е видно, че сумата е платена от касата на дружеството на ответника и е начислен ДС на покупката, заведена е в дневника на покупките/л.76-77 от д.РС/.

По делото е разпитан свидетеля Е. Б.- ***** на „Натурали Фрукт“, която установи, че закупената стока по процесната фактура следвало да се плати по банков път защото Д. Д. така поискал; управителят на фирмата е искал от нея да напомни на ответника и да приканил, но той винаги искал време; всички останали фактури ответникът е плащал в брой.

Свидетелят Е. Т. е работил в „Д. фрут“ близо 3 г.- от 2015 г. до 2018 г. Свидетелят установи, че „Д. фрут“ е купувал стоки от „Натурали Фрукт“ като винаги е плащал на ръка при получаване на стоката, не е имало случай ответникът да вземе стока без да плати. В проведената очна ставка св.Б. настоява, че е е взимала пари само от Д., а св.Т. настоява, че е носил пари и е плащал стоката, както и че ако стока не платена, той ще знае; ако една стока не е платена, не може да купи друга стока.

По делото е разпитан и св.П. Б. – ***** при ищеца, който установи, че не е виждал 2 друг освен Д. да идва и да плаща стоката; чувал е управителят на „Натурали Фрукт“ да разговаря по телефона с Д., че фактурата ще бъде платена по банков път.

От показанията на Д. П. – работил при ответника като ***** през периода 2017-2018 г. се установява, че „Д. фрут“ е плащал закупената стока от „Натурали Фрукт“ винаги на ръка без изключение; установи , че при отсъствие на Д., е давал пари на Е. Т. за да заплаща закупената стока.

ПОС намира, че така събраните гласни доказателства сочат на взаимно изключащи се свидетелски показания. Тъй като във фактурата е записано „плащане : 19.09.2017 г.“, ищецът е следвало да докаже твърдението си, че се е споразумял с ответника устно за отложено плащане на фактурата по банков път в срок от 60 дни; не се доказа по делото, че след изтичане на този срок, ищецът да е изпратил покана за плащане на сумата.

От извлечението от счетоводната сметка 501- каса е видно, че е направено осчетоводяване на процесната сума по ф-ра 6954/19.09.2017 г., че сумата по фактурата е платена в брой на 19.9.2017 г., начислен е ДС напокупканата и стоката е заведена в дневника на покупките.

С оглед на твърдението на ответника, че фактурата е платена в брой, а във фактурата е записано, че ще бъде платена с платежно нареждане, ищецът е направил искане пред РС в с.з. на 0.03.2024 г. за допускане на ССЕ, която да установи има ли фактическо плащане по процесната фактура. Неправилно РС не е допуснал исканата ССЕ по мотиви, че не е необходима, но Въззивникът не е направил доказателствено искане по реда на чл.266,ал.3 ГПК за допускане на тази ССЕ от въззивния съд, поради което това обстоятелство е останало недоказано.

По отношение на направения довод във ВЖ, че погасителната давност е спряла да тече в периода 20.03.2020 – 20.05.2020 г.: ПОС намира, че въззивникът не е навел такова твърдение за спиране на давността пред РС, а съдът не следи за давността служебно. Нещо повече: РС в доклада си по чл.146 ГПК, РС е указал на ищеца , че в негова тежест е да установи наличието на факти и обстоятелства довели до спирането, респективно до прекъсването на погасителната давност /с оглед възражението на ответника за изтекла в негова полза погасителна давност/, но той не е направил такова изявление въпреки предоставената му възможност от съда, поради което съгласно чл.146,ал.3 ГПК е загубил въможността да направи това по-късно. Ето защо съдът намира, че претенциите на въззивника за главница и лихви са се покрили с давност по смисъла на чл.110 и чл.111 от ЗЗД, тъй като заявлението по чл.410 е подадено на 18.11.2022 г., а фактурата е издадена на 19.09.2017 г.

По изложените съображения първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед неуважаване на ВЖ, на въззиваемите следва да се присъдят направените разноски по пред ПОС за адвокатски хонорар в размер на 100лв.

Предвид гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1471/02.04.2024 г. по гр.д.№1899/2023 г. на ПРС, 18 гр.с.

ОСЪЖДА НАТУРАЛИ ФРУКТ ЕООД-гр.****, ЕИК ***** да заплати на Д. ФРУТ ЕООД-гр.**** с ЕИК ***** сумата от 100 лв. - разноски по делото пред ПОС, заплатени за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4