Решение № 938 от 15.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. София, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20231000502630 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С решение № 157 от 21.06.2023г. постановено по гр.д. № 264 по опис на Окръжен съд - гр. Монтана, ответникът Г. В. П. с ЕГН ********** от с. ***, ул. „***“ № *, община ***, обл. *** е ОСЪДЕН да заплати на „Тренд Агро Комерс“ ЕООД, ЕИК 204278725, със седалище и адрес на управление: с.

Найден Герово, ул. „Четвърта“ № 2, община Съединение, област Пловдив сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева - главница, представляваща платена без основание сума с Платежно нареждане за кредитен превод от 25.07.2017 г.; сумата 166,12 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2022 г. до 22.07.2022г., и законна лихва върху сумата главницата /26 000 лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба 22.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Със същото решение е осъден за заплати разноски в полза на ищеца - сумата от 2344.65 /две хиляди триста четиридесет и четири точка шестдесет и пет/ лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

1

Въззивното производство е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег.

№ 2702 от 18.07.2023г. подадена от адв. Д., представител на ответника Г. В. П., с искане за отмяна на горепосоченото решение и постановяване на акт по същество, с което исковете главен с пр. основание чл. 55, ал.1 от ГПК и евентуално съединения с пр. основание чл. 59 от ЗЗД да бъдат отхвърлени.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно поради допуснати процесуални нарушение и е необосновано.

Въззивният жалбоподател посочва, че при условията на чл. 147, т.1 и т.2 от ГПК са се осъществили факти от значение за разрешаване на спорното правоотношение. На 04.11.2022 г. са извършени два превода на парични суми с наредител ищеца и получател ответника. Представени били и два договора за аренда, сключени през 2014 г., които са вписани сл. по вписвания в АВ - гр.

Пазарджик. Според въззивния жалбоподател, тези документи доказват наличието на договорни отношения отношения с трето не участващо в делото юридическо лице, чието задължение по тези договори е платено от ищеца.

Двата превода, осъществили се след подаване на исковата молба, били за сумите 21 997.76 лева и за 5 261.85 лева, и в основанията за плащане били посочени договорите за аренда.

Излага, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционния съд е отказал да събере доказателствата посочени от ответника в първото по делото съдебно заседание, като счита, че ако беше ги събрал, би обосновал извод за наличието на основание за плащане - погасяване на чуждо парично задължение. Счита още, че също в разрез с процесуалните правила, съдът е отказал да допусне ССч.Е за установяване на счетоводните записвания в дружеството ответник на процесната сума. Според въззивния жалбоподател, с отказа на първоинстанционния съд да събере посочените доказателства, ответника е лишен от възможността да докаже, че между спорещите страни са налице договорни отношения, а процесното плащане е за погасявате на чужд дълг.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пр. представител поддържа въззивната жалба и искането за отмяна на обжалваното решение, съответно отхвърляне на исковете претенции. поддържа жалбата чрез пр. представител.

Въззиваемата страна, не е ангажирала съда с писмен отговор на въззивната жалба, но е представила писмено становище, в която поддържа иска, като 2 счита, че събраните във въззивното производство доказателства, не опровергават тезата, че извършеното плащане има договорно основание.

Страните, в съответствие със становищата поддържани пред въззивния съд, претендират и разноски в производството, както следва: Ищецът претендира за присъждане в негова полза адвокатско възнаграждение в размер на 3 240 лева и представя доказателства за действително извършено плащане в полза на адвокат осъществил процесуалното представителство пред въззивния съд.

Ответникът претендира за присъждане в негова полза на внесената държавна такса за образуване на въззивно производство в размер на 555 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева /общо 1955 лева/ и изразява становище за прекомерност адвокатското възнаграждение.

Съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема решението за валидно и допустимо, а по въпросите поставени във въззивната жалба приема следното: С обжалваното решение съдът е осъдил ответника да върне на ищеца парична сума, мораторна лихва и да заплати законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на главницата, като е приел, главницата е платена без основание.

Основанието заявено от ответника пред първоинстанционния съд и уточнено във въззивното производство е, че с извършеното плащане е погасено чуждо задължение. Въззивният жалбоподател е уточнил, че е приел плащане на сумата от 26 000 лева нередена с две платежни от ищеца „Тренд Агро Комерс“ ЕООД на 04.11.2022г. , точно както е приел преди това плащане с едно платежно на 25.07.2017 г. като и двете плащания са с основание погасяване на задължение на „Тренд Агро“ ООД, по договори за аренда на земеделска земя сключени през 2014 г.

Действително договорите са представени и са събрани като доказателства по делото, наред с два броя платежни за сумата от 5 261.85 лева и за сумата , пратени на 04.11.2022г. и за сумата от 21 997.76 лева, платени на същата дата, чрез банкови преводи. В документите, издадени от Първа инвестиционна банка е посочено, че основанието за плащане е „ пл.наем з.земя под 8185/02.09.2014 г. за 21/22 ст..г. зад..на ТРЕНД АГРО ООД“. Такова записване има и процесното платежно от същата банка с дата 25.07.2017 г.

„плащане задълж на тренд агро комерс оод плащане наем на земя“. Това записване, наред със събраните по делото като писмени доказателства 3 аренден договор вписан в сл. по вписвания с № 8192/02.09.2014 г. и аренден договор вписан в сл. по вписвания с № 8135 от 02.09.2014г. сочи, че е налице основание за извършеното плащане. Без значение към спора е причината, поради която „Тренд Агро Комерс“ ЕООД изпълнява чуждо задължение –това на "Тренд Агро" ООД, който е страна по арендните договори, както и наличието или липсата на връзка между тези дружества. Тези факти касаят само отношенията между дружествата. Плащането към ответника е прието от него, така както е вписано като основание в двете платежни, поради което той не дължи връщане, докато не се установи, че сумите не му се дължат на посоченото в основанието плащане. Предявените искове /главен и евентуален/ са основават на твърденията за липсата на основание, т.е. на твърдението, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца без основание.

В доклад по делото, обявен от съда по реда на чл. 146 от ГПК е указана доказателствената тежест, която се определя от материално правната норма, представляваща основание на претенцията. В тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за извършеното плащане. Основанието заявено от ответника „погасяване на чуждо задължение“ е било погрешно формулирано, но от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е платил чуждо задължение по договор за наем на земеделска земя, която е била предоставена за обработване от ответника. Т.е. е налице основание за получаване на преведените суми и то следва от изпълнение на договори за аренда. В случай, че ищецът е платил погрешно или е платил правилно, но погасявайки чуждо съществуващо задължение, то той може да претендира вземането си от лицето, в чиято полза е платил.

С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено /вкл. и в частта за разноските/ и вместо него постановено друго, с което осъдителните претенции /главна с пр. основание чл. 55, ал.1 и евентуална с пр. основание и евентуална да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По разноските: съобразно изхода от спора в полза на ответника и в тежест на ищеца следва да се присъдят разноски направени от ищеца в първоинстанционното производство.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по евентуално съединения иск с пр. основание чл. 59 от ЗЗД.

4

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 157 от 21.06.2023г. постановено по гр.д. № 264 по опис на Окръжен съд - гр. Монтана, с което ответникът Г. В. П. с ЕГН ********** от с. ***, ул. „***“ № *, община ***, обл. *** осъден да заплати на „Тренд Агро Комерс“ ЕООД, ЕИК 204278725, със седалище и адрес на управление: с. Найден Герово, ул. „Четвърта“ № 2, община Съединение, област Пловдив сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева - главница, представляваща платена без основание сума с Платежно нареждане за кредитен превод от 25.07.2017 г.; сумата 166,12 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2022 г. до 22.07.2022г., и законна лихва върху сумата главницата /26 000 лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба 22.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.; сумата от 2344.65 /две хиляди триста четиридесет и четири точка шестдесет и пет/ лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от

„Тренд Агро Комерс“ ЕООД, ЕИК

204278725, със седалище и адрес на управление: с. Найден Герово, ул.

„Четвърта“ № 2, община Съединение, област Пловдив против Г. В. П. с ЕГН ********** от с. ***, ул. „***“ № *, община ***, обл. *** осъдителни искове за връщане на сумата от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева - главница, претендираната като платена без основание сума с Платежно нареждане за кредитен превод от 25.07.2017 г.; сумата 166,12 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2022 г. до 22.07.2022г., и законна лихва върху сумата главницата /26 000 лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба 22.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявените от

„Тренд Агро Комерс“ ЕООД, ЕИК

204278725, със седалище и адрес на управление: с. Найден Герово, ул.

„Четвърта“ № 2, община Съединение, област Пловдив, против Г. В. П. с ЕГН ********** от с. ***, ул. „***“ № *, община ***, обл. ***, в условията на евентуалност осъдителни искове за връщане на сумата от 26 000 /двадесет и 5 шест хиляди/ лева - главница, претендираната кото платена без основание сума с Платежно нареждане за кредитен превод от 25.07.2017 г.; сумата 166,12 лева мораторна лихва върху главницата за периода от 30.06.2022 г. до 22.07.2022г., и законна лихва върху сумата главницата /26 000 лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба 22.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Тренд Агро Комерс“ ЕООД, ЕИК 204278725, със седалище и адрес на управление: с. Найден Герово, ул. „Четвърта“ № 2, община Съединение, област Пловдив, да заплати на Г. В. П. с ЕГН ********** от с.

***, ул. „***“ № *, община ***, обл. ***, сумата от

1500 лева, представляващи направените разноски по гр. д. № 264/2022 г. и сумата от 1955 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски, на основание, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6