Решение № 835 от 01.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. Благоевград, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Атанас И.ов при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Атанас И.ов Гражданско дело № 20231210101292 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по подадена искова молба интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, против Й. С. Ф., ЕГН **********. от

„Фронтекс

Навежда се в молбата, че на 17.07.2018 г. между ,,БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК 204915054 и Й. С. Ф., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-16161574, въз основа на който между страните е възникнало облигационно отношение. По силата на договора за кредит кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 5 000,00 лева, която сума е получена от кредитополучателя по посочена от него банкова сметка (чл. 1 от Условия по договора). В чл. 2 от договор за кредит страните са уговорили, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент в размер на 175,00 лева, срещу която кредитодателят се задължава да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредитодателят я удържа от предоставения размер на кредита за потребителски цели.

Твърди се, че на 18.07.2018 г. кредитодателят е превел по посочената от кредитополучателя банкова сметка сума в размер на 4 825,00 лева (от размера на отпуснатия кредит в размер на 5 000,00 лева са удържани 175,00 дева - такса ангажимент). Навежда се, че уговореното „удържане“ в договора за кредит представлява прихващане между насрещното вземане и задължение на кредитодателя и на кредитополучателя. Твърди се, че кредитодателят има задължение към кредитополучателя за даване на сума в размер на 5 000,00 дева, а кредитополучателят има задължение към кредитодателя за даване на сума в размер на 175,00 лева. Вземането на всяка от страните е за пари, насрещно, изискуемо и ликвидно.

Вземанията се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който 1 прихващатането е извършено. След направеното прихващане задължението на кредитополучателя към кредитодателя за сумата от 175,00 лева е погасено поради направеното прихващане. Кредитодателят е превел по банкова сметка на кредитополучателя сумата от 4 825,00 лева, която е останала дължима след направеното прихващане. Прави се довод, че с превеждането на сумата от 4 825,00 лева, кредитодателят е изпълнил изцяло задължението си за предоставяне на кредитополучателя на кредит в размер на 5 000,00 лева.

Навежда се, че гореописаното не променя облигационното отношение между страните по договора, като кредитополучателят следва да върне на кредитодателя пълния размер на договорения и усвоен кредит в размер на 5 000,00 лева. Съгласно чл. 3 от договора за кредит, предоставянето на сумата по кредита по описания по-горе начин съставлява изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави кредита и създава задължение за кредитополучателя да заплати погасителните вноски, указани по размер в поле „ Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.

Кредитополучателят се е задължил да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 48 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на първа и втора страница от договора за кредит.

Договореният фиксиран лихвен процент е в размер на 26,76 %. Размерът на годишния процент на разходите (ГПР) е 33,08 %. Твърди се, че кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнява изцяло и в срок задължението си да заплаща погасителните вноски по кредита и преустановява плащанията. Падежът на първата просрочена месечна погасителна вноска е настъпил на 20.02.2019 г. Считано от следващия ден длъжникът е изпаднал в забава. В този случай съгласно чл. 86 ЗЗД се дължи обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащия процент на законната лихва. Твърди се, че крайният срок за изпълнение на договора настъпва на 20.07.2022 г., с което става изискуем целият неизплатен остатък от задължението (главница и договорна лихва). Твърди се, че на 19.08.2019 г. между кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК 204915054 в качеството му на цедент и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029 в качеството му на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера на периоди, индивидуално договорени между страните, определено портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а.

На 05.03.2020 г. е подписано Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания. По силата на договора за продажба и прехвърляне на вземания и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на непогасените вземания по договора за кредит става ищеца.

Навежда се, че с оглед задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ упълномощава цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията спрямо него.

Твърди се, че ищецът в качеството на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК 204915054, е изпратил чрез препоръчана пратка на „Български 2 пощи“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса, посочен в договора за кредит. Сочи се, че адресът е посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице, от домашните му или живеещо на адреса, което да е съгласно да получи пратката, поради което е оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката от пощенска станция. След като срокът за получаване на пратката е изтекъл, същата е върната на ищеца. Навежда се, че към настоящата искова молба представя ищеца и моли съда да връчи при размяна на книжата по реда на чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията ще бъде найкъсният момент, в длъжникът ще бъде уведомен за цесията.

Навежда се, че на 22.03.2021 г. е осъществен контакт от служител на ищеца с ответника, като е договорено сключване на споразумение относно изпълнение на задължението, произтичащо от договора за кредит. На 25.03.2023 г. е сключено споразумение между ищеца и ответника, с което ответникът изрично е потвърдил, че е надлежно уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и е направил признание относно размера и основанието на вземанията на ищеца. В споразумението е договорено ответникът (длъжник) да погаси задължението си от 7 787,75 лева на 12 месечни вноски. Твърди се, че са платени няколко вноски, като ответникът не е платил изцяло последната погасителна вноска в размер на 6 137,75 лв. Непогасена е останала сумата от 5 987,75 лева, като същата продължава да се дължи от ответника и към момента на подаване на исковата молба.

Навежда се, че сумата от 5 987,75 лева представлява сбор от 4 774,44 лева главница и 1 213,31 лева договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.04.2020 г. до 20.07.2022 г. Навежда се, че в чл. 6 от споразумението е уговорено, че при забава на плащане, на която и да е дължима вноска с повече от 7 (седем) календарни дни, същото прекратява автоматично своето действие занапред, без да е необходимо нарочно изявление за това. При настъпване на описаните предпоставки, ищецът има право да пристъпи към принудително събиране на вземането, както и да начисли и събере дължимата законната лихва за забава, както и всички сторени разноски, свързани с принудителното събиране на вземането.

Навежда се, че поради неизпълнение от страна на ответника на сключеното споразумение, ищецът в качеството на цесионер по договора за кредит, предявил претенцията си по съдебен ред и подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 332/2023 г. по описа на Районен съд — Благоевград е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу същата.

Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува вземане в размер на 4 774,44 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 20.02.2023 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер 3 на 1 213,31 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 20.04.2020 г. до 20.07.2022 г. и сумата в размер на 449,42 лева, представляваща лихва за забава, която е начислена за периода от 18.03.2022 г. до 17.02.2023 г., както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва исковете. Навежда се, че договорът е недействителен, нищожен.

Навежда се, че на отговаря на истина твърдението в исковата молба за сключено Споразумение между страните на 25.03.2023г., като оспорва това твърдение. Сочи се, че не отговаря на истината твърдението, че ответникът е правил каквито и да е признания пред служител на ищеца свързани с основанието и размера на задължението. Сочи се, че договора не е сключен съгласно изискванията за съдържание според Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, съгласно Приложение № 2, чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл. 5, ал. 1 ’’Преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Съгласно ал.2) Информацията по ал. 1 се предоставя във формата на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2. Не е представен към исковата молба Стандартен европейски формуляр, като се прави довод, че преди подписването на договора на потребителя не е бил предоставена информация за сравняване на различни предложения във формата на стандартен европейски формуляр, съобразно чл. 5 ал.2 във връзка с ал.1 от ЗПК, което е в противоречие със сочената правна норма и ЗПК.

Навежда се, че съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В ал. 2 Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. С оглед и на изложеното представеният договор не отговарят на изискванията на чл.10 от ЗПК. Видно е, че не става ясно по какъв начин е формиран посоченият ГПР. Кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвен ият процент по заема и ГПР.

Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/.В този порядък неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него 4 финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е включено в тях. Кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1. т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.