Определение № 296 от 29.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 296 гр. София, 29.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно търговско дело № 20261001000037 по описа за 2026 година

С определение от 09.01.2026 г. постановено по т.дело № 2344/25 г. на СГС, ТО, VІ – 7 състав е отхвърлил молбата на „Ви Еф Лодиждстикс“ ЕООД София молбата му за откриване на производство по стабилизация спрямо дружеството и за налагане на предварителни обезпечителни мерки чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 2025840040018 на ЧСИ М. Ц..

Недоволен от така постановеното определение е останал молителят в първоинстанционното производство „Ви Еф Лодиждстикс“ ЕООД София , който го обжалва в срок с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост. Частният жалбоподател сочи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че молбата за откриване на производство по стабилизация уговоря на всички изисквания на чл. 770 ал.1 от ТЗ и към нея се представени всички изискуеми реквизити по чл. 770 ал. 2 и са изпълнени всички изкисвания на чл. 770 ал. 3 - 7 от ТЗ. Инвокира опалване за необоснованост на извода, че презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608 ал.4 намира приложение и в производството по стабилизация на търговеца , поради което предвид неудовлетворяване на вземането по изп. дело № 2025840040018 на ЧСИ М. Ц. в период от повече от шест месеца е достигнал до неправилен и необоснован извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на основание чл. 608 ал.4 от ТЗ. Поддържа, че предпоставките за откриване на производство по стабилизация не следва да бъдат прилагани механично и по аналогия към молбата за откриване на производство по стабилизация, още повече, че от доказателствата по делото се установява, че имуществото на длъжника многократно надвишава размера на задълженията му. Твърди, че съобразно доктрината и съдебната практика е налице забрана за прилагане по аналогия към производството по стабилизация на материално правните предпоставки, установени за производството по несъстоятелност, тъй като двата института имат различни цели и основание. Инвокира оплакване, че изводите на съда за наличие на състояние на 1 неплатежоспособност са базирани на неверни и непълни счетоводни баланси, като при изчисляване на коефициентите на ликвидност съдът е взел предвид размера на всички задължения на дружеството, а не само на краткосрочните такива- с падеж до една година.

Излага, че продължава до осъществява търговска дейност, изразяваща се в отдаване под наем на складови площи на дългогодишни клиенти, от която продължава да реализира приходи. Моли съда да отмени обжалваното определение и да открие производство по стабилизация спрямо дружеството.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на молба от „Ви Еф Лодиждстикс“ ЕООД София за откриване на производство по стабилизация. За да отхвърли молбата първоинстанционният съд е приел, че същата отговаря на всички изисквания за допустимост, установени в чл. 769 от ТЗ, като представеният план за стабилизация отговаря на всички изисквания на чл. 770 от ТЗ, но същата се явява неоснователна предвид наличието на пречките по чл. 773 ал.1 т .2 от ТЗ - тъй като спрямо дружеството на молителя са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност по по чл. 607 а от ТЗ. Съгласно цитираната разпоредба, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен, като освен при неплатежоспособност производство по несъстоятелност се открива и при свръхзадълженост на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции - ал. 2 на същата разпоредба. Изричното препращане в нормата на чл. 773 ал.1 т.2 от ТЗ към предпоставките за откриване на производството несъстоятелност спрямо търговските дружество обосновава извод, че при установяване липсата на отрицателните предпоставки за откриване на производство по стабилизация , по – специално липса на състояние на неплатежоспособност, съдът следва да изхожда от критериите, презумпциите и предпоставките, установени за преценката на финансовото състояние на длъжника при откриване на производство по несъстоятелност. Горният извод следва и от липсата на други установени от закона критерии или легална дефиниция на състоянието на неплатежоспособност, приложима единствено в производството по стабилизация. В унисон с горния извод е и целта на производството по стабилизация, прогласена в разпоредбата на чл. 761 ал.1 от ТЗ, а именно предотвратяване откриването на производство по несъстоятелност, постигане на споразумение с кредиторите и преструктуриране на предприятието с цел продължаване на дейността му, и с предвидените в чл. 761 от ТЗ основания за откриване на производство по стабилизация – непосредствена опасност на неплатежоспособност, но не и вече настъпило и установено състояние на неплатежоспособност . С оглед на горното настоящата инстанция намира за неоснователни доводите в частната жалба за неприложимост на презумпцията за неплатежоспособност и материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност спрямо производството по стабилизация. Същите са приложими на общо основание при установяване липса на пречките за откриване на производство по стабилизация чл. 773 ал.1 2 т.2 от ТЗ - липса на състояние на неплатежоспособност, както и наличие на непосредствена опасност от същото, съобразно критериите по чл. 762 ал.2 от ТЗ.

За опровергаване извода на първоинстанционния съд за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя пред настоящата инстанция прието заключение на назначената съдебно - счетоводна експертиза. Заключението е изготвено въз основа на балансите на дружеството към 31.12.2022 г., 31.12.2023, г., 31.12.2024 и 31.12 2025 г. От анализа на баланса на дружеството към 31.12.2025 г. се установява, че към датата на изготвянето му дружеството е осчетоводило дълготрайни материални активи на стойност 2 480 лева от които сгради земя и съоръжения на стойност 1 530 000 лева и заеми в размер на 950 000 лева. Осчетоводените краткотрайни активи са на стойност 1 030 000 лева , от които вземания от клиенти в размер на 827 000 лева, други вземания в размер на 197 000 лева и парични средства в размер на 6 000 лева . Общата стойност на активите на дружеството възлиза на 3 510 000 лева. По същият баланс дружеството е осчетоводило задължения в общ размер на 1 912 000 лева , както следва - дългосрочни / с падеж до една година/ в размер на 55 160, 76 лева, и краткосрочни задължения / с падеж над една година/ в размер на 1 865 787,23 лева. Видно от заключението , предвид липсата на данни, че задълженията към доставчици са с падеж след повече от една година и с оглед издадения срещу длъжника изпълнителен лист в полза „Обединена българска банка“ АД София общият размер на задълженията на дружеството възлиза на 5 932 974,88 лева , като по своето естество всички задължения са каркосрочни. Настоящата инстанция кредитира именно този вариант на заключението, предвид обичайния падеж на задълженията към доставчици и наличието на задължения към Обединена българска банка“ АД София , установени с изпълнителен лист. Видно от заключението, коефициентът на обща ликвидност, изчислен съобразно записванията по баланса, изготвен към 30.12.2025 в алтернативния вариант / при установени единствено карткосрочни задължения в размер на 5 932 974,88 лева/ коефициентът на обща ликвидност на дружеството възлиза на 0,8515, а коефициентът на бърза ликвидност на 0,8515. Коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност по същия баланс са с величини от 0,0010 . Коефициентът на финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост на дружеството възлизат съответно на 0,2693 и 3,7128 . Коефициентите за обща и бърза ликвидност са под рамките на препоръчителните от икономическата теория стойности, които следва да бъдат във величини около единица. Същите сочат, че през 2025 г. дружеството не е било в състояние да покрива краткосрочните си задължения с наличните си краткотрайни активи, нито да покрива краткосрочните си задължения само с наличните си краткотрайни вземания и парични средства. Коефициентите на бърза и незабавна ликвидност са също под установените като препоръчителни величини от икономическата теория - 0,50 за коефициента за бърза ликвидност и 0,30 за коефициента за незабавна ликвидност, което сочи, че дружеството не би могло да изплати кроткорсочните си задължения / каквито са всички негови задължения по баланса към 31.12.2025 г./ с наличните средноликвидни активи, нито с наличните бързоликвидни активи.

Съвкупната преценка на коефициентите на ликвидност, задлъжнялост и автономност обосновава извода, че молителят се намира в състояние на 3 неплатежоспособнст, което е основание за откриване на производство по несъстоятелност.

Доводите на молителя , че при преценка на финансовото състояние на дружеството съдът следва да бъдат взети предвид и коефициентите на ликвидност, установени от консолидирания баланс на „Група транспорт и дистрибуция“ ЕАД, което е едноличен собственик на капитала на дружеството на молителя, така и на „Далмина“ ЕООД, което е солидарен длъжник по договора за банков кредит, сключен с „Обединена българска банка“ АД София , вземането по който е обявено за предсрочно изискуемо. Въпреки, че двете дружества имат един едноличен собственик на капитала - „Група транспорт и дистрибуция“ ЕАД, всяко от тях е отделно и самостоятелно юридическо лице , което отговаря пред кредитора по договора за банков кредит с цялото си имущество. Вън от изложеното, кредиторът по обявеното за предсрочно изискуемо вземане по договор не е обвързан в преценката си от кой от дамата солидарни длъжници да поиска изпълнение и срещу чие имущество да насочи същото. В този смисъл обстоятелството, че съобразно консолидирания баланс на „Група транспорт и дистрибуция“ ЕАД, който дружеството е задължено да състави съобразно изискванията на Закона за счетоводството, коефициентът на обща ликвидност на „Далмина“ ЕООД възлиза на 24 , тъй като същото притежава бързоликвидните активи на групата, а молителя – дълготрайните материални активи е напълно ирелевантно за спора. Преценката на финансовото състояние на всяко търговско дружество се извършва самостоятелно, въз основа на притежаваното от него имущество и размера на поетите изискуеми задължения. По делото не са ангажирани доказателства за готовност на едноличния собственик на капитала да заплащате на задълженията на молителя със средства на „Далмина“ ЕООД / още повече че същото се явява солидарен длъжник по договора за банков кредит/ . Дори и подобно задължение на „Група транспорт и дистрибуция“ ЕАД да е предвидено в плана за стабилизация, същото не може да бъде взето предвид понастоящем, при преценката на финансовото състояние на молителя, тъй като същата следва да се основава на обективни факти, а не на бъдещи несигурни събития.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че към датата на депозиране на молбата и понастоящем дружеството на молителя се намира в състояние на неплатежоспособност, което, съобразно нормата на чл. 607 а ал.1 от ТЗ се явява предпоставка за откарване на производство по несъстоятелност. Съгласно разпоредбата на чл. 773 ал. т.2 от ТЗ наличието на основание за откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговеца се явял пречка за откриване на производство по стабилизация, поради което депозираната молба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Поради съвпадение на фактическите и правни констатации на двете инстанции определението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.01.2026 г. постановено по т.дело № 2344/25 г. на СГС, ТО, VІ – 7 състав , с което е отхвърлена молбата на „Ви Еф Лодиждстикс“ ЕООД София за откриване на производство по стабилизация спрямо дружеството.

Разпечатката съдържа 22 от 29 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4c9735c-2ce0-44d1-a81f-05f257e3228e