Решение № 1290 от 23.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. Пловдив , 23.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Николай Д. Голчев при участието на секретаря Катя Ив. Янева като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20205330111146 по описа за 2020 година

Образувано е по повод на искова молба, подадена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу В. Н. Г., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 235, 26 лева, представляваща стойността на разпределена и доставена топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. за обект, находящ се в ***************************, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /24.06.2020 г.

/до окончателното изплащане на вземането и сумата от 29,52 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 04.12.2018 г. – 23.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ****/ 29.06.2020 г. по ч.гр.д. № 7166 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV- ти гр.с-в.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр. Пловдив, като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в ************************, има качеството на клиент на топлинна енергия.

Поддържа, че за процесния период 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, както и услуга за разпределение на обща стойност 235, 26 лева. Сочи се, е върху главницата се дължи и обезщетение за забава в размер на 29,52 лв. за периода 04.12.2018 г. – 1

23.06.2020 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК № ****/ 29.06.2020 г. по ч.гр.д. № 7166 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV- ти гр.с-в. Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което за ищеца възниква правен интерес от предявяване на иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.

Поради изложеното, моли се така предявената искова претенция да бъде уважена.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника В.Г., с който се оспорва исковата молба. Възразява, че не дължи претендирата сума, доколкото между страните липсва сключен писмен договор. Навежда съображения, че качеството на потребител на услуги по Закона за енергетиката не се предполага, а подлежи на доказване. Посочва, че от 2007 г. процесният обект е необитаем. Излага доводи, че между страните са били образувани и други дела, които са завършили с постановени актове в негова полза. Поради изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 7166/ 2020 г., по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти гр. състав, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № *****от 29.06.2020 г. Срещу така издадената заповед за изпълнение на постъпило възражение, предвид което заповедният съд е предоставил указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск ( съобщение с указанията е получено от ищеца на 24.08.2020г., а исковата молба е входирана в съда на 01.09.2020г. ). Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за обект, находящ се на адрес: *************; че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

На първо място, настоящият съдебен състав счита за нужно да акцентира върху факта, че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно 2 предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С ‑ 708/17 и С‑ 725/17, по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответната страна, че процесната услуга е непотърсена и че се касае за нелоялна търговска практика, упражнявана от ищцовото дружество.

На следващо място, облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзка- Решение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. № 7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ). Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ, общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период- в. „Марица“ и в. „Новинар“ / л. 5- 9 от делото/. Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответникът Г. е титуляр на правото на собственост върху процесния имот е факт, който не се оспорва и е изрично признат от него ( открито съдебно заседание, проведено на 17.03.2021г.- л. 79 от делото). От това следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото, както бе изяснено по-горе, същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото липсва писмен договор, сключен между страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение. Съответно, същият представлява едно от възможните 3 доказателствени средства, регламентирани в ГПК за установяване на договорната обвързаност между ищеца и ответника. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение на лице – титуляр на вещно право на собственост и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия.

Предвид гореизложеното, от правна страна не съществува съмнение, че ответникът е потребител на предоставената от ищцовото дружество услуга, поради което и за последното съществува право да претендира суми за доставена, съответно отдадена топлинна енергия, както от отоплителните тела, намиращи се топлоснабдения имот, така и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения имот, както и досежно размера на претенцията са приети заключенията на вещите лица, изготвили съдебно- техническа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от в.л. ****** / л. 114- 119/, което се кредитира от съда като обективно, пълно и обосновано се установява, че през процесния период от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., абонатната станция, обслужваща ****************************, е работила и реално е доставена топлинна енергия към процесната сграда. Посочено е, че отопляемият обем на имота на ответната страна е 169 м3, като ищцовата страна правилно е приложила методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост. Отразено е и че ищцовото дружество коректно е отчислявало количества топлинна енергия за технологични разходи в абонатната станция, обслужваща процесния имот. Отразено е, че в процесния имот са налице 2 броя отоплителни тела тип радиатор и една щранг лира, като всички са присъединени към топлопреносната мрежа ( заключение на експерта- л. 117 от делото ). Отразено е, че за двете отоплителни тела тип радиатор не е начислявана компонента за потребление. По отношение на щранг лирата е посочено, че същата не е снабдена с индивидуално разпределително устройство ( ИРУ ), поради което именно за нея е начислявана мощност. Експертът е констатирал, че в имота на ответника е монтирано и 1 бр. водомерно устройство за топла вода, но за него също не е начислявано потребление ( л. 118 от делото ). В заключението е посочено, че за изчисляване на отдаденото количество топлинна енергия от щранг лирата е приложена т.6.5. от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“ към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (действаща към процесния период ). Посочено е и че за процесния период, правилно е начислено на ответника количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Не е налице разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото дружество.