Решение № 188 от 24.03.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Ямбол, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

К. Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от К. Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от ищците К. Й. Г., Б. Й. Г., Д. Д. Й., Д. Г. Х., Р. Г. Х., М. В. Я., Й. В. Я. и К. В. Д., чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., ПЕТКОВА И И.", представлявано от адвокат С. С. Ч. - САК, се обжалва Решение № 334 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1715/2021 г., по описа на PC Ямбол, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявените искове от К. Й. Г. ЕГН **********, Б. Й. Г. ЕГН **********, със съгласието на майка им М. М. И., всички от гр.*****, от Д. Д. Й. ЕГН **********, чрез майка си и законен представител Р. М. И., двамата от гр.*****, от Д. Г. Х. ЕГН **********, от гр.******, Р. Г.

Х. ЕГН **********, със съгласието на майка си Г. Н. Х. от гр.******, М. В. Я. ЕГН ********** от гр.******, Й. В. Я. ЕГН ********** от гр.****** и К. В. Д., ЕГН ********** от гр.******, срещу „ЗАД Армеец" АД, ЕИК 121076907, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата от по 5000 лв. -частични искове от по 25000 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на 19.08.2016 г. пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на дядо им М.Я.И. на **** г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2016 г. до окончателното изплащане, като ги осъжда да заплатят на ответника направените по делото разноски от 550 лв..

Въззивниците считат обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Твърдят, че съдът неправилно е приел, 1 че в хода на производството не е установено причинените морални болки и страдания да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена. Смятат за неправилен извода за неприложимост на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д.

№ 1/2016г. на ОСГНГТК на ВКС към процесния случай, доколкото смъртта на М.И. - дядо на ищците, сега въззивници, е настъпила на 19.08.2016г., явяваща се преди приемането му.

Посочили са, че в новата съдебна практика на ВКС / напр. решение № 310 от 06.02.2019 година по т. дело № 2429/2017 година на второ т. о. / се приема, че настъпването на застрахователното събитие преди приемане на TP № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, не отнема материалноправната легитимация на лицата от т. нар.

"разширен кръг" да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техен родственик. Жалбоподателите са изложили съображения, че разпитаните по делото свидетели са доказали при условията на пълно и главно доказване по безспорен начин търпените от ищците неимуществени вреди, както и прекрасните им отношения с починалия. Молят ЯОС да отмени Решение № 334 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1715/2021 г., по описа на PC Ямбол и да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Молят върху така определената като обезщетение сума ЯОС да присъди и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на увреждането, до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира се присъждане на сторените в първоинстанционното и във въззивното производство разноски, включително и адв. възнаграждение в пълен размер с начислен ДДС съгласно действащата Наредба за минимални адвокатски възнаграждения. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. Стефан Караджа № 2, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. К.. В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалбата и правилност на обжалваното решение. Моли ЯОС да остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение.

Евентуално моли да бъдат определени размери на обезщетенията в границите на посочената в чл. 493а, ал. 4 от КЗ сума от 5 000,00 лева, съответно намалени с установената степен на принос от страна на пострадалия за настъпване на произшествието. Претендират се разноски, включително възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.

78, ал. 8 от ГПК.

В о.с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С молба от въззивниците от преупълномощената от пълномощника им адв.Ч. адв.Г. поддържа въззивната жалба и иска уважаването й, претендира присъждане на разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

В о.с.з. въззиваемата страна „ЗАД АРМЕЕЦ" АД не изпраща представител.

Постъпила е молба от възиваемата страна, чрез юриск.К., с инкорпориран списък по чл.80 от ГПК, с която молба поддържа отговора на въззивната жалба и заявява доводи по същество.

2

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа и страна следното:

От Удостоверение за наследници изх. № ГС/02-009077/24.08.2016 г., изд. от Община Ямбол, е видно, че М.Я.И., ЕГН **********, починал на **** г., е имал 8 деца, между които М. М. И., Р. М. И. и В.М.И.. От представените удостоверения за родствени връзки на Община Ямбол от 29.01.2021 г. (3 бр.), удостоверения за раждане-дубликат на Община Ямбол от 30.08.2021 г. и 1.09.2021 г. и удостоверения за идентичност на лице с различни имена от 10.09.2021 г. на същата община, се установява, че ищците К. Й. Г., Б. Й. Г. са деца на М. М. И., Д. Г. Х. (понастоящем Д.В.Я.), Р. Г. Х. (понастоящем Р. В. Я.), М. В. Я., Й. В.

Я. и К. В. Д. са деца на В.М.И.. Д. Д. Й. е син на Р. М. И..

Не е спорно по делото, че на 19.08.2016 г. се е осъществило посоченото в исковата молба ПТП с участието на лек автомобил марка "Тойота", модел "Авенсис" с рег. № У 6465 АС, по отношение на който е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между ответника и собственика на увреждащия автомобил. Застраховката е сключена на 02.12.2015 г. и е валидна до 17.09.2016 г., съгласно Справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд от 24.11.2016 г..

По делото е установено, че с влязла в сила на 11.07.2018 г. присъда №73 от 25.06.2018 г. на Ямболския окръжен съд по НОХД №150/2018 г. Д.Д.Д. е признат за виновен в това, че на 19.08.2016 г. около 19:30 часа в гр.Ямбол, в ж.к.„Г.Бенковски", на кръстовище, образувано между ул.„Преслав" и улица, водеща към фирма „Сакарела" ООД, при управление на л.а. „Тойота Авенсис" с peг. № У 6465 АС, е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Я.И. настъпила на **** г..

От заключението по автотехническата експертиза се установява, че скоростта на движение на л.а."Тойота" в момента на удара е била около 19 км/ч. Преди ПТП автомобилът е бил спрял на знак „Стоп" в уличната отсечка за базата на „Сакарела", „Маги" и изхода от бензиностанция „Омакс", преди да навлезе на ул."Преслав", след което е потеглил към улицата, за да извърши маневра завой наляво в посока с.Веселиново. При движението си се е ударил с велосипедиста М.Я.И.. Ударът за автомобила е настъпил отзад вляво, в областта на заден ляв праг под задна лява врата, а за велосипеда е бил челен. Последният се е движил в посока от с.Веселиново към ЦГЧ на града в лявата лента за движение на дясното пътно платно. По правило е трябвало да се движи максимално вдясно, а не в лявата лента. Водачът на автомобила е могъл да види велосипедиста. МПС се е движило със скорост около 19 км/ч, а велосипедът- около 25 км/ч. При тези данни вещото лице заключава, че ако последният се е движил в дясната лента на дясното платно за движение с изчислената скорост, не би настъпило ПТП, т.е. двете ППС биха се разминали.

По делото пред ЯРС са разпитани свидетели. Свид. Я. - съседка на починалия М.Я., сочи, че той имал много внуци и тя не помни всичките. Знае циганските им имена, а българските - не на всички внуци. Децата на сина му В. нарича К., Й., М., Д. и Р.. Сочи, че 3 са живели в един двор с дядо си М. и сина му С.. К. има семейство и не живее там. Д. ходи на училище - има 11-ти клас. Р. живее в имота, но свидетелката предполага, че е женена и има едно дете. Уточнява, че семействата са живеели в отделни стаи в един двор. За внучката М. сочи, че е женена и живее наблизо до тях. Има 3 деца. Й. също има семейство и 4 деца, също живее наблизо. За К. предполага, че може да е „К." и има 3 деца, също живее наблизо през една улица. Б. и К. са ученици и живеят накрая на махалата, към ж.к. „Райна княгиня".

Според свидетелката дядото М. е помагал на внуците си. Работел е - пасял е крави срещу заплащане и е помагал на децата си с пари, купувал е дрехи за училище. Обядвали са заедно - на една маса. След като е починал, внуците не са се променили. Всяка седмица близките ходят на гробищата. Според свидетелката са отчаяни, тъй като и бабата е болна, купуват й мляко и лекарства. Не са забравили за смъртта на дядо си.

Свид. Димитров - съсед на М.Я., дава показания, че той има много внуци - над 30, но свидетелят познава само трима - К., Д. и „още една"- деца на В.. Те са живеели в М.овия двор в отделни сгради. В. се е грижел за децата си. Дядото им е помагал с пари от пенсията за училище. Свидетелят сочи, че К. живее на друга улица -„Крайречна" №25. Тя има семейство, гледа си децата. Отделила се е от семейството на родителите си, след като се е омъжила. Дядо й още е бил жив. Д. работи. След смъртта на дядо си ходят всякаква седмица на гробищата. Свидетелят ги е виждал, докато чакат автобуса или тръгват с кола. Самият той само веднъж е ходил с тях на гробищата. Според него са се променили след смърттатежко им е, липсва им дядо им.

Свид. Й. - баща на ищеца Д. Й.- дава показания, че те живеят на улица *****, а М.Я. е живеел на ул.„Резовска", през две пресечки. Другите деца на свидетеля са пълнолетни и водят отделно дело срещу застрахователя. Преди да почине М., е живеел в един двор, но в отделни помещения, със синовете си С. и В. и децата на последния. М. има към 30-40 внуци.

Ищците К. и Б. не живеят в същия двор, а на друга улица. Свидетелят сочи, че внуците на М. всеки ден са ходили в двора на дядо си, който през деня е пасял крави срещу заплащане и е давал на всички пари. Дворът му е бил пълен с деца. След като е починал, са били тъжни и отчаяни- разбрали са, че дядо им няма да се върне. Когато се спомене неговото име, всички се натъжават при събиранията на рода. В събота и неделя ходят на гробища. Свидетелят сочи, че Й., Р. и Д. имат семейства, някои имат деца- първите две и М.. Живеят в махалата, в други къщи. Всеки от синовете, живеели в един двор с починалия, е имал своя трапеза и семействата са се хранили отделно. Само като по някакъв повод са се хранили общо с М..

Свидетелят уточнява, че към 20 човека живеят в този двор. Почти всички ищци работят, ходят в чужбина за сезонна работа и се връщат. Д. работи в града.

Няма спор, че пред ЯРС са висящи няколко граждански дела, по подадени от другите внуци искови молба.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежни страни в 4 предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.

При извършената служебна проверка по чл.269 първоинстанционното решение за валидно и допустимо. от

ГПК

ЯОС намира

Предявени са субективно съединени искове по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) вр. §22 от КЗ.

Според чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на процесното ПТП, ответникът е застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС марка „Тойота”, модел „Авенсис” с д.к.№ У6465 АС, валидна към датата на произшествието.