Решение № 337 от 29.11.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Карлово, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100563 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от Д. Т. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., бул. „О.“ №**, чрез Е. а. д. Е. И., ЕИК: ***********, адрес: гр. П., ул. Б. №*, ап. **, представлявано от Е. Г. И. против „Н.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр. С., ПК ****, район „И.“, ул. „Л. С.“ № * (Л. Т.), ет.

**, представлявано от законния представител И. Н. Х., в качеството й на управител.

Ищецът твърди, че на 08.12.2022 г. сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на който му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 500,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 38,75%, годишен процент на разходите – 46,42%.

В чл.4, ал.3 било предвидено, в срок до края на следващия работен ден от сключването му, договорът да бъде обезпечен с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция за сумата от 558.00 лева. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в чл.4, ал.3 договора, чл.6, ал.1 предвиждал кредитополучателят да заплати неустойка в размер на 420,00 лева, която да престира разсрочено, 1 заедно с погасителната вноска. Ищецът усвоил изцяло заемният ресурс, но твърди, че не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен.

Фиксираният лихвен процент не отговарял на действително приложения, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва, при което кредиторът допълнително се обогатявал в разрез с принципите на добрите нрави, което водело до нищожност на съглашението. Били нарушени изискванията на чл. 5 и чл. 11, т.10 ЗПК.

Уговорената възнаградителна лихва надхвърляла повече от 3 пъти законната, а уговорката за дължимостта й била нищожна. Клаузата за дължимост на неустойка също била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции. Чрез нея се стигало до скрито оскъпяване на кредита. Ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени.

Клауза, която предвиждала дължимост на неустойка при неосигуряване на обезпечение, била в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48.

Прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия него, при което се стигало до допълнително увеличаване размера на задълженията. Не било извършено предварително разясняване на потребителя на клаузите във връзка с крайните задължения по договора.

Видно от съдържанието на договора и стандартния европейски формуляр, същите били изготвени без заемателят да е бил запознат с действителния размер на ГПР, при което били нарушени изискванията на чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК. Чрез уговореното в чл.6, ал. 1 от договора, се въвеждал сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. Неустойката била включена като падежно вземане – обезщетение за кредитора, а същевременно била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената заемна сума.

Макар да била предвидена като неустойка, сумата представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума, която не била известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 ЗПК. Същата била и в противоречие с обявеното в договора за общия размер на всички плащания, като разпоредбата не включвала оскъпяването. Общата сума била подвеждаща за потребителя, при което той не могъл да прецени действителния размер на задълженията си и последиците при забава. Клаузата 2 противоречала на добрите търговски практики и била уговорка във вреда на потребителя. Била нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Поради невключване на неустойката в посочения в договора размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от неустойката. Горното представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по см. на чл. 68д, ал. 1 и ал.2, т. 1 ЗЗП.

Нищожността на неравноправна клауза в договора, сочеща неверен ГПР, водела до недействителност на кредитната сделка, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Не било изпълнено и изискването на т.9 от сочената разпоредба, тъй като потребителят бил заблуден относно действителния размер на лихвения процент.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл.6, ал.1 от договор за потребителски кредит №202212080444400102, сключен с „Н.“ ООД на 08.12.2022г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, ответното дружество, чрез юрк. П. П. е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Акцентира върху факта, че „Н.“ ООД не е начислило неустойка по договора за кредит, като такова вземане не било и претендирано за заплащане от кредитополучателя.

Ищецът можел да избегне начисляването на неустойка или да ограничи нейния размер, като предостави надлежно обезпечение.

Уговорената възнаградителна лихва не противоречала на добрите нрави.

Неустойката не излизала извън присъщите й функции, не оскъпявала кредита, а се дължала само при неизпълнение. Тя не влизала в ГПР. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и предявява насрещен иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми дължими по договор за кредит № 202212080444400102 от 08.12.2022г.:

- 409.91 лева – падежирала главница, дължима за периода от 3

09.01.2023 г. до 09.05.2023 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху падежиралата главница за периода от депозиране на насрещния иск в съда до окончателното изплащане на вземането;

- 90.09 лева – предсрочно изискуема главница за периода от 09.01.2023 г. до 09.05.2023 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено за периода от връчване на насрещната искова молба на насрещната страна до окончателното изплащане на задължението;

- 55.09 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 09.01.2023 г. до 09.05.2023 г.

В насрещната искова молба се твърди, че на 08.12.2022 г. „Н.“ ООД и Д. Т. Б. сключили договор за кредит № 202212080444400102 за сума в размер на 500,00 лева. Съгласно чл. 3 от договора за кредит, Д. Т. Б. се задължил да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 6 анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 93.00 лева, обхващащи периода от 09.01.2023 г. до 09.06.2023 г. Към настоящия момент Д. Б. не направил нито едно плащане за погасяване на задължението по договора за кредит, поради което за ищцовото дружество възниквало правото по чл. 8 от договора да обяви кредита за предсрочно изискуем. „Н.“ ООД изрично заявява, че с насрещната искова молба дружеството прави волеизявление за обявяване на договор за кредит № 202212080444400102 за предсрочно изискуем.

Предвид изложеното в полза на „Н.“ ООД бил налице правен интерес от предявяването на иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на Д. Б. да заплати на финансовата институция посочените по-горе суми, дължими по процесния договор за потребителски кредит.

С отговора на насрещната искова молба ответникът, чрез Е. а. д. Е.

И., ЕИК: *************, адрес: гр. П., ул. Б. №*, ап. **, представлявано от Е.

Г. И., оспорва насрещния иск. Счита, че Договор за кредит № 202212080444400102 е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Съгласно договора, заемателят следвало да обезпечи договора за кредит със сключването на договор за поръчителство/гаранция.

За обезпечението дължал

4 възнаграждение, която сума следвало да заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, платима на „Н*“ ООД. По този начин се заобикаляли материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като на кредитополучателя се поставяли изисквания, на които той не можел да изпълни: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение от лица и/ или предоставянето на банкови гаранции. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми-гаранти, ищецът си осигурявал допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодолял законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

По изложените съображения ответникът счита, че „Н.“ ООД е надвземало неправомерно възнаградителна лихва в размер на 220,19 лева, неустойка в размер на 400,00 лева и получено възнаграждение за поръчителство/ гаранция, включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 400,00 лева, като ги е получавало без основание.

С оглед изложеното, в случай, че съдът приеме предявения иск в размер на 555,09 лева за основателен, в условията на евентуалност и на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, ответникът предявява възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 555,09 лева със сумата от 1020,19 лева, представляваща получена в периода от 08.12.2022г. до 14.06.2023г. без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи възнаградителна лихва в размер на 220,19 лева, неустойка в размер на 200,00 лева и възнаграждение за поръчителство/ гаранция, включено във всяка една от погасителните вноски в размер на 200,00 лева.

Претендират се разноските по делото.

Доколкото исковата молба и насрещният иск се основават на едни и същи фактически обстоятелства, то съдът намира, че по така предявените искове може да се произнесе с едни и същи мотиви.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и е видно от предаставените писмени доказателства, че на 08.12.2022 г. между страните е възникнало валидно 5 правоотношение по договор за кредит № 202212080444400102, по който ищецът е усвоил сумата от 500.00 лева. Страните са се договорили сумата да бъде връщана на 6 месечни погасителни вноски при годишен лихвен процент по заема 38,75%, годишен процент на разходите 46,42% с първа падежна дата – 09.01.2023 г. и последна падежна дата – 09.06.2023 г.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Видно от приложения договор за кредит № 202212080444400102 от 0812.2022 г., в чл. 4, ал. 3 страните са постигнали съгласие, че кредитолучателят следва да обезпечи задължението си с банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция, която да предостави в срок до края на следващия ден от сключване на договора, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия. Гаранцията е опредЕ. в размер на 558.00 лева със срок на валидност до 10.06.2023 г.

С клаузата на чл. 6, ал. 1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в установения срок, същият следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 420.00 лева. Уговорено е, че неустойката се заплаща всеки месец, заедно с всяка погасителна вноска.