Решение № 19218 от 25.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19218 гр. София, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110131090 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

24.10.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на десети октомври през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретар Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 31090/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от П. А. А. срещу ЗАД „ЕИ“ АД, с която се твърди, че на 14.04.2024 г. на път ПП I-4, с посока на движение от гр. София към гр. Велико Търново, се е движел лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** СА, управляван от А А. А., като същият навлязъл частично в лентата за насрещно движение, където се движел лек автомобил „Форд С макс“, рег. № СВ **** ХТ, управляван от ищеца, като настъпило ПТП, като по лек автомобил „Форд С макс“, рег. № СВ **** ХТ били нанесени вреди. Поддържа, че за инцидента бил съставен двустранен констативен протокол, като поведението на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** СА било виновно и противоправно, поради което последният отговарял за настъпилото ПТП. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при 1 ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ обективирана в застрахователна полица № 07123002879170/19.09.2023 г. с период на застрахователно покритие от 27.11.2023 г. до 26.11.2024 г. Излага съображения, че при ответника е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********/15.04.2024 г., като застрахователят бил определил застрахователно обезщетение в размер на 173,97 лева, която била в изключително намален размер, което обосновава. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 3000,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение, както и мораторна лихва от датата на сезиране на застрахователя – 15.04.2024 г. до окончателнто плащане, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че не оспорва, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че механизма на ПТПто е различен, а размера на определеното застрахователно обезщетение от 347,93 лева, било изплатено в размер на 173,97 лева с оглед наличието на съпричиняване. Навежда доводи, че А А. А. не бил фигурирал като участник в ПТП-то, поради което изложеното от ищеца не било в съответствие с обективната истина. Излага съображения, че водачът на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** СА не бил виновен за инцидента и не е имал противоправно поведение, а напротив другият лек автомобил бил навлязъл в платното за насрещно движение. Твърди, че е налице съпричиняване за което прави възражение и обосновава подробно. Поддържа, че ищецът бил осуетил установяването на реално настъпилите обстоятелства, тъй като не били уведомени органите на МВР. Инвокира довод, че вземането било в завишен размер. Развива съображения, че не е изпадал в забава, поради което не се дължала и мораторна лихва, освен това сочи, че началният момент на забавата бил регламентиран в нормата на чл. 497 КЗ, като искът бил и неоснователен, тъй като неоснователна била и претенцията за главницата. Иска отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Според режима на КЗ във фактическия състав на правната норма в чл. 432 КЗ, се урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя – ответник.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 14.04.2024 г. на път ПП I-4, с посока на движение от гр. София към гр. Велико Търново, се е движел лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** СА, като е настъпило ПТП с лек автомобил „Форд С макс“, рег. № СВ **** ХТ; 2) че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** СА е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ обективирана в застрахователна полица 2

№ 07123002879170/19.09.2023 г. с период на застрахователно покритие от 27.11.2023 г. до 26.11.2024 г.; 3) че при ответника е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********/15.04.2024 г.; 4) ответника е заплатил на ищеца сумата от 173,97 лева, представляващи застрахователно обезщетение.

Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящата инстанция кредитира изцяло. В тази насока трябва да се спомене, че след като ответника е извършил плащане, макар и било то частично, то последният извършил извънсъдебно признание на релевантните по делото обстоятелства по смисъла на чл. 175 ГПК. А извънсъдебното признание на факти се преценява с оглед всички останали доказателства по делото, като последното води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. При това положение, съдът единствено би следвало да обсъди доводите за наличието на съпричиняване, но въпреки това с оглед възраженията на ответника следва да се разгледа спора изцяло от фактическа страна въпреки признаването на всички правопораждащи факти, които водят единствено до извод за спор по размера на вземането.

Представен е двустранен констативен протокол от 14.04.2024 г., като се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 14.04.2024 г. на ПП I-4, при км. 65+900 е настъпило ПТП между лек автомобил „Форд С Макс“, рег. № СВ **** ХТ и лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** СА, като около 16:20 ч., лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** СА се движи от гр. София към гр. Велико Търново и навлиза в лентата за насрещно движение, в която се движи лек автомобил „Форд С Макс“, рег. № СВ **** ХТ в следствие на което по лек автомобил „Форд С Макс“, рег. № СВ **** ХТ са нанесени вреди по ляво странично огледало.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В процесният случай между страните е спорно обстоятелството за настъпването на ПТП-то, поради което двустранния констативен протокол следва да се цени заедно с всички останали доказателствени средства по делото.

Приложено е Свидетелство за регистрация част II за лек автомобил „Форд С Макс“, рег. № СВ **** ХТ, като се установява, че собственик на последното е ищеца (л.10 в кориците на делото). Това обстоятелство не е спорно и между страните.

Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК. Следователно свидетелството за регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.

1 ГПК.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Д Н и св.

М. Х.

3

От казаното от св. Н се установява, че за ПТП, което се било случило с П., като си били тръгнали от гр. Велико Търново в посока гр. София на 14.04., което било ден неделя, късния следобед. Подминали отбивката за гр. Севлиево, като пред тях имало бензиностанция „Петрол“, като точно преди това бяла „Дачия Дъстър“ навлязла в тяхното платно и двете огледала на колите се ударили. Били отишли в дясно на банкета, за да се предпазят от удар, но не успели. Другият автомобил не бил спрял, след което мъжът й бил обърнал посоката на движение, за да тръгнат след другия водач. Изяснява, че другия водач не бил спрял, дори след подаване на светлинни и звукови сигнали. След това продължили да карат след него, като на една отбивка просто спряли пред него, за да му пресекат пътя. По това време свидетелят била бременна, но чула, е другият водач казал „какво толкова и моето огледало е счупено, не е станало нищо“. Свидетелства, че били подали сигнал на телефон 112, понеже другият водач започнал да звъни по телефона и имал пистолет между двете седалки. Дошъл патрул, като мъжът й и другия водач пожелали да отидат на мястото където бил станал инцидента, но когато отишли им казали, че това било в друга област, поради което дошъл друг патрул, който взел писмени показания. Другия водач първоначално бил отказал да разпише протокола, но след разговор с полицията го разписал. Уточнява, че по времето на ПТП-то е била на дясната седалка, като притежава СУМПС, а автомобилът се движел бавно, тъй като била бременна в шестия месец по това време и се налагало да спират, за да няма притеснения. Мястото било двупосочен път – по една лента за движение, като не помни каква е била маркировката, но удара се чул силно.

При разпита на св. Х се изяснява, че помни да е участвал в ПТП. Всяка седмица пътувал от гр. София за гр. Варна, тъй като работел в Исперих. Било неделя, като малко след разклона в посока Варна се движели в колони и от двете страни и чул удар. Когато погледнал огледалото за обратно виждане то отсъствало, като самият той нямал обяснение как се е случило това, но не можел да направи нищо и продължил пътя си. След кратко време преди Севлиево на бензиностанция „Шел“ го настигнала друга кола с включени дълги светлини и сигнал. Били слезли двама мъже и една жена и го попители защо бяга. Уточнява, че не виждал смисъл защо да спира за едно огледало. Те се били обадили на телефон 112, бил дошъл патрул, Свидетелства, че произшествието не било в техния район, поради което извикали друг патрул. Били им направили проба за алкохол, след което решили, че най-добре било да напишат протокол. Той нямал против, като протокола бил написан от водача на другата кола, като свидетелят го подписал и с това се приключило. Уточнява, че той самият се намирал в собствената си лента за движение, като на мястото били по една лента за всяка посока. Сочи, че липсвало огледалото от стойката, което били вредите. Досежно другият автомобил не можел да каже, както и какво са правили полицаите, тъй като седял в страни.