Решение № 260097 от 23.11.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 260097 23.11.2020г. град Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

Председател:

Минка Трънджиева

Членове: Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Кирякова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№668 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от

Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пещерски районен съд № 569 от

22.07.2020г. постановено по гр.д.№1269/2019г. по описа на същия съд, е отхвърлен като неоснователен предявения от

В.К.Щ. ЕГН **********,***- И.А.“

ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град П., ул****, представлявано от И.А., иск с правно основание чл.

222 ал.3 КТ в размер на 5 851,14 лева, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на

6/шест/ брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 31.05.2019г. окончателното й заплащане.Със същото решение е осъдена В.К.Щ. ЕГН **********,***, да заплати на ЕТ „А.- И.А.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град П., ул****, представлявано от И.А., сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 484.05 лева.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищцата в производството пред първата инстанция В.К.Щ. чрез пълномощника си адв.П.Г. ***, с въззивна жалба, с вх.№4188 от 18.08.2020г., с доводи за порочност като неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Коментира се установената фактическа обстановка за съществувало между страните валидно трудово правоотношение /ТПО/, периода за който е действало, длъжностите, които е изпълнявала ищцата в ответното дружество и момента на прекратяване на ТПО и придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/, респективно право на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ. Счита, че спорният между страните факт е дали работодателят е заплатил дължимото обезщетение, по който първоинстанционният съд не се е обосновал и не е посочил кои факти приема за осъществили се и кои не, въз основа на какви доказателства извършвайки преценка на достоверността и доказателствената им сила съпоставяйки ги в тяхната връзка и зависимост. Оспорва се извода на съда, че с представения разходен касов ордер /РКО/ от 15.08.2019г. на работника е изплатено претендираното възнаграждение, приемайки че се касае за официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила,доколкото в същност се касае за частен свидетелстващ документ, явяващ се доказателство срещу своя издател за удостоверените в него неизгодни факти в хипотеза, че документът е истински /автентичен и верен/. В тази връзка се поддържа още, че подписаният частен документ се ползва с формална доказателствена сила и е доказателство,че обективираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа/чл.180 от ГПК/, а ако подписът е неистински, то и документът е неистински и не доказва нищо. Признава се факта, че РКО е подписан от жалбоподателката, но че съдът не е обсъдил възраженията й че в РКО има поправки в основанието за плащане-работна заплата/РЗ/ за м.юли 2019г. е преправено на РО-работно обезщетение за м.юли 2019г. и допълнено “по чл.222 ал.3 от КТ“, както и че правото на обезщетение за ищцата е възникнало не през м.юли 2019г. защото през този месец не е съществувало ТПО, по което да се дължи такова обезщетение. Твърди, че правото на обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ е възникнало към датата на прекратяване на ТПО поради придобиване на право на пенсия за ОСВ на 12.04.2019г., че правото на обезщетение се придобива при наличие на прекратено ТПО, независимо от основанието за прекратяване на ТПО и ако към момента на прекратяване на ТПО работникът или служителят е придобил право на пенсия, към който момент възниква и задължението на работодателя да го начисли във ведомостта и да го изплати в месечен срок от прекратяване на ТПО, така както са начислени и платени обезщетенията по чл.224 ал.1 от КТ за две години.Поддържа, че не съществува законова възможност работодателят в един по-късен момент, след прекратяване на ТПО да начислява по ведомост това обезщетение. Определят се показанията на св. М. като неверни, че по ведомостта на м.юли 2019г. ищцата не е отразена по ведомостта като работник с начислено обезщетение по КТ, обратното на които било прието от съда за начислено към 31.07.2019г. за плащане и платено на сума в размер на 6000лв за претендираното обезщетение, като не ставало ясно съдът кои разплащателни пера визира и каква е тяхната обвързваща материална доказателствена сила с оглед вида на документа и начина на неговото оформяне и без посочване на служителя, на който е начислено обезщетение и че това е именно ищцата.Оспорват се като неверни и противоречащи на другите писмени доказателства показанията на св.М., че лично тя е начислила във ведомостта за м.юли обезщетението на ищцата, въз основа на които съдът направил своите погрешни и необосновани изводи.Твърди се, че ищцата изрично с писмена молба по делото е посочила периода от време за което е работила по гражданско правоотношение с ответника след прекратяване на ТПО /13.05.2019г.-11.07.2019г. включително/, възнаграждението по което получавала с РКО, изготвени от свидетелката и подписани от ищцата, с последно възнаграждение от 400лв, получено на 15.08.2019г. след прекратяване на гражданския договор.Признава, че тогава е подписала празен РКО предоставен й от управителя на ЕТ А., с отразено в него изплащане на работна заплата за м.юли,за което получила сумата от 400лв. Коментирани са показанията св.П. за установена практика от работодателя работниците да се подписват на празни бланки ордери като плащането се е извършвало на ръка на работещите по граждански договори и за тези получаващи допълнително над трудовото възнаграждение, които показания не били отчетени от съда като достоверни, а за противоречиви без да изложи съображения за това, за сметка на което съдът възприел за достоверни и обективни показанията на първата свидетелка М., които според жалбоподателката противоречали на събраните писмени доказателства –ведомост за м.юли 2019г. и справки пред НАП. Коментирано е и заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза за установено касово плащане от ответника на обезщетението,която касова операция била осчетоводена по текущите счетоводни сметки и установеното от експерта, че към датата на прекратяване на ТПО не е начислено по ведомост от работодателя обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ и че такова не е начислявано и по писмените доказателства.В този смисъл се заявява, че РКО с направена поправка от РЗ на РО за м.юли 2019г. и отразената сума от 6000лв не отговаря по размер на дължимото обезщетение,както и липса на надлежно начисляване на обезщетението по разплащателната ведомост за м.април 2019г. или по-късно навеждат според жалбоподателката на извода, че РКО е с невярно съдържание и съставен само за целите на настоящото производство и не доказва плащане на обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ. Като последен довод се изтъква, че според експерта процесният РКО е осчетоводен като касово плащане от 15.08.2019г.- без да е налице счетоводно записване на възникналото преди това задължение в предприятието на ответника или извършено е плащане без да е налице възникнало за търговеца и осчетоводено задължение по официални счетоводни документи-разплащателни ведомости.Моли да се отмени решението и се уважи заявената искова претенция с присъждане на разноските по делото.

Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна.

Няма направени доказателствени искания от страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на ищцата В.Щ. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.222 ал.3 от Кодекса на труда и по чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата си молба против ответника ЕТ „А.-И.А.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.П., ул.“М.Т.“ №39, представляван от физическото лице И.Х. А., ищцата В.Щ. поддържа, че е работила в предприятието на ответника от 14.11.2006г. до 31.05.2008г. първоначално на длъжността „птицевъд“, а от 01.06.2008г. до 12.04.2019г. включително, на длъжност пакетировач“, като със заповед №11 от 12.04.2019г. на ЕТ „А.-И.А.“ й било прекратено трудовото правоотношение поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение/ТПО/ работодателят й изплатил единствено обезщетение за неползван платен отпуск за календарните 2018г. и 2019г. Счита, че ответникът й дължи и обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6месеца, на основание чл.222 ал.3 от КТ тъй като е работила повече от 10г. в неговото предприятие без прекъсване и не е получавала обезщетение на посоченото основание.Определя размера на обезщетението на 5851.14лв, с оглед получаваното от нея брутно трудово възнаграждение за месец март 2019г. в размер на 975.19лв,като претентдира и законната лихва върху дължимото обезщетение, считано от 31.05.2019г. съгласно чл.222 ал.3 от КТ. Моли да се осъди ответника ЕТ да й заплати сумата от 5851.14лв за обезщетение при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на 6 брутни трудови възнаграждения по чл.222 ал.3 от КТ ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2019г. до окончателното й изплащане, както и разноските за производството.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез адв.Т. от АК-Пловдив.Предявеният от ищцата иск се оспорва като неоснователен.Излага се довод,че работодателят е изпълнил задължението си по чл.222 ал.3 от КТ и е заплатил обезщетението.Не се оспорва съществувалото между страните ТПО, неговата продължителност и длъжностите изпълнявани от ищцата както и прекратяването му поради придобиване от работника на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди се, че работодателят е изплатил на ищцата сума по-голяма от полагащото й се по размер обезщетение за прослужени 10г., като изплащането е извършено на база разходен касов ордер №4 от 15.08. 2019г. Моли да се отхвърли предявения иск с присъждане на ответника на направените по делото разноски.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Няма спор между страните, че помежду им е съществувало валидно и безсрочно трудово правоотношение,продължило непрекъснато повече от 10години, което е прекратено със заповед №11 от

12.04.2019г. на работодателя, издадена на основание чл.2326 ал.1 от КТ и считано от 13.04.2019г. поради подадена писмена молба от работника на 12.03.2019г. поради навършване на пенсионна възраст.Заеманата преди уволнението длъжност от ищцата е „пакетировач“, като със заповедта е постановено да й бъдат изплатени общо 12дни неползван платен годишен отпуск за две години на основание чл.224 ал.1 от КТ. В заповедта няма посочено заплащане на работника на обезщетение за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст/ПППОСВ/.

По повод депозирания отговор от работодателя ищцата е пояснила и допълнила исковата молба, че след прекратяване на ТПО същата е продължила да работи на същата длъжност в предприятието на ответника по граждански договор за времето от 13.05.2019г. до 11.07.2019г. като заработеното възнаграждение по гражданския договор го е получавала в брой срещу подписани от нея разходни касови ордери/РКО/ ,изготвени и предоставени й от счетоводителката Д. М.,като последното възнаграждение от 400лв за отработени 10дни от м.юли 2019г. получила на 15.08.2019г. след прекратяване на гражданския договор през м.юли 2019г., за което била повикана лично от ЕТ-А., предоставил й да подпише празен РКО, върху който било отразено единствено плащане на РЗ за м.юли и след като бил подписан от ищцата, получила сумата от 400лв лично от работодателя. Оспорва получаването на сумата от 6000лв по приложения РКО като обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ като твърди, че такава сума не й е била заплатена. Оспорва истинността на разходния касов ордер №4 от 15.08.2019г., като твърди, че документът е с невярно съдържание, като в тази връзка е поискано да бъде представен от ответника оригинала му, сключения между страните граждански договор от м.май 2019г., както и всички РКО, подписани от ищцата за изплатените й възнаграждения по гражданския договор,като се поддържат и останалите доказателствени искания заявени с исковата молба.