Решение № 3784 от 13.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3784 гр. Варна, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110110973 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от В. А. А., ЕГН **********, действаща чрез адв. Й. А. – *АК, срещу ЗАД „*“ АД, ЕИК *, действащо чрез пълномощника си юрк. Р.

Ч., пряк осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 40,90 евро (80.00 лева), частичен иск от общо 1 354,92 евро (2 650.00 лева), представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, предна дясна лайсна в предна броня, преден десен калник, реглаж преден мост, носач преден десе, биалета предна дясна, маншон външен десен, фар десен, конзола PVC фар десен и предпазител основа калник PVC преден десен на собствения на ищеца лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, причинено в резултат на реализирано на * г. в гр. * ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.09.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 09.05.2025 г., около 17.42 часа, в *, управлявайки лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *, се движел по ул. „*“ посока бул. „*“.

Преминавайки покрай ДГ „*“, отдясно от паркираните автомобили потегля лек автомобил марка „*“, модел „*“, рег. № *, без да го пропусне и блъска л. а. марка „*“, модел „*“, с рег.

№ * в предна дясна част.

За възникналото ПТП бил подписан двустранен констативен протокол за ПТП, предвид липсата на спор между участниците в ПТП, за това че виновен е водачът на лек автомобил „* *“, с рег. № *.

Твърди се, че лекият автомобил на виновният водач бил застрахован по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество, която полица била действаща към датата на ПТП. Вследствие на ПТП са били налице процесните увреждания по лекия автомобил на ищеца.

1

На 12.05.2025 г. ответният застраховател бил уведомен, в резултат на което била образувана застрахователна преписка. Бил извършен оглед на автомобила и съставен опис на щета, ведно със снимков материал.

В резултат от отправената застрахователна претенция по реда на КЗ ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата в размер от 350.00 лева. Ищецът счита, че заплатеното обезщетение е недостатъчно за покриване на щетите, нанесени на собствения му лек автомобил. Твърди, че общата възстановителна стойност възлиза на 3 000.00 лева, от която следва да се приспадне заплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 350.00 лева.

По същество се моли съдът да уважи частичната искова претенция от непогасения остатък в размер на 2 650.00 лева.

Моли се за присъждане и на сторените съдебно-деловодни разноски по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не оспорва допустимостта на предявения иск.

Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по полица „ГО на автомобилистите“ със срок на действие от 01.05.2025 г. до 30.04.2026 г. за лек автомобил марка „*“, модел „*“, с peг. № *; че на 12.05.2025 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана преписка; че на ищеца е изплатено извънсъдебно обезщетение, което обаче се твърди да е в размер от 364.98 лева.

Ответното дружество оспорва иска както по основание, така и размер.

Оспорва механизма на настъпилото ПТП, включително причинно-следствената връзка между ПТП и щетите по увредения автомобил. Твърди, че без да е установен механизмът на ПТП, не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно.

Релевира възражение за съпричиняване на водача на увреденото МПС „*“, модел „*“, с рег. № *, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с мотив, че А. А. не е управлявал лекия автомобил с позволена и съобразена скорост, вкл. че не е спрял пред предвидимата опасност, като е навлязъл в лентата за движение на л. а. „* *“.

Оспорва двустранния констативен протокол за ПТП, в частта, относно обстоятелствата за настъпване на ПТП.

Оспорва да е налице осъществен деликтен състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.

Твърди, че претендираната от ищеца сума в размер на 2 650.00 лева, е силно завишена и не отговаря на действителния размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл.

386 от КЗ. Намира, че изплатената сума от 364.98 лева съответства на действително настъпилите вреди по превозното средство.

Моли за отхвърляне на иска като изцяло неоснователен и недоказан. При условия на евентуалност моли за намаляване на размера на претендираното обезщетение.

Моли да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият надхвърля минималния размер по Наредба № 1 от 2004 г.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Чрез адв. А. поддържа предявения частичен иск. На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменя иска чрез увеличаване на неговия размер на 1 101,52 евро (2 154,39 лева), частично от общо 1 354,92 евро (2 650,00 лева).

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.

Б. М., чрез която поддържа отговора на исковата молба. В условията на евентуалност обективира искане по чл. 78, ла. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не се спори между страните, че за лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № * е 2 сключен с ответното дружество договор за застраховка „ГО на автомобилистите“, със срок на действие от 01.05.2025 г. до 30.04.2026 г.; че на * в гр. * е настъпило ПТП с участието на застрахованото МПС и лек автомобил марка „*“, модел „*“, с рег. № *; че на 12.05.2025 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие; че е образувана щета, във връзка с която е било определено и изплатено застрахователно обезщетение, възлизащо на сумата от 350.00 лева.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I /л. 4/ е видно, че ищецът е собственик на л. а. марка „*“, модел „*”, рег. № *.

По делото е ангажиран двустранен констативен протокол на л. 5, от който е видно, че на * г. в гр. * до ДГ „*“, л. а. „* *“, управляван от А. Ж. А., се е движил по ул. „*“ по посока бул. „*“. В същия момент отдясно от паркиралите автомобили потегля л. а. „* *“, управляван от А. К., без да го пропусне и го удря в предна дясна част. В резултат на това, че л. а. „* *“ не спира да пропусне движещия се лек автомобил по улица „*“ настъпва процесното ПТП между двете ППС.

Описаният в двустранния констативен протокол механизъм на ПТП е съответен както на показанията на разпитаните свидетели, така и на експертното заключение по назначената САвтЕ. В показанията си свид. А. Ж. А. сочи, че на * г. е участвал в процесното ПТП.

Движел се по в гр. * по улица, чието име не си спомня, с колата на дъщеря му – ищцата, отдясната му страна имало паркирали коли пред една детска градина. Изведнъж е излязъл на пътя му л. а. „* *“, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Участниците нямали спор относно механизма и затова подписали двустранен констативен протокол. Ударът бил в предната дясна част. Свид. А. К. в показанията си сочи, че била водачът на л. а. „* *“. На * г. участвала в процесното ПТП. Отишла да вземе децата от детската градина и паркирала колата пред детската градина до другите паркирали коли. Като е взела децата, се качили в колата. При маневра за тръгване надясно не се уверила, че по улицата в този момент минава кола, в резултат на което е настъпило и ПТП. Съгласно експертното заключение на в. л. по назначената САвТЕ настъпилите щети по предната част на л. а. „* *“ са съответни на описания в исковата молба и двустранния констативен протокол механизъм на ПТП.

От приобщеното опис-заключение, съставено на 12.05.2025 г. и 16.05.2025 г. от служител на ответния застраховател, е видно, че при оглед са констатирани следните увреждания по лекия автомобил на ищеца – броня предна, лайсна долна предна, калник преден десен, реглаж преден мост, носач преден десен, биалета предна дясна, маншон външен полуос десен, фар десен закрепване, конзола PVC на фар десен, предпазител на основа калник PVC пр. д. закрепване.

Не се спори по делото, че в резултат на заведената щета ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в размер от 350.00 лева.

От ангажираното експертно заключение по САвТЕ се установява, че общата стойност на щетите на автомобила по пазарни цени на резервни части от алтернативни доставчици и по пазарни цени за нови оригинални части, както и при цена на труда за отремонтиране на увредените автодетейли в поне три сервиза, които притежават европейски сертификат за качество и в поне три сервиза, които не притежават европейски сертификат за качество към датата на събитието възлиза на 1 314,88 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изовди:

Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на 3 делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, включително че с поведението си ищецът е допринесъл за увреждането на лекия автомобил, доколкото е управлявал МПС в разрез с правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП, че интересът на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от 350.00 лева, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не е спорно по делото, че ПТП се е осъществило на посочените в исковата молба място, дата, час; че ищецът е собственик на увереденото МПС; че за лек автомобил „* *" с ДК №* е сключена полица при ответника по силата на договора за застраховка „ГО на автомобилистите“, която е била действаща към датата на ПТП; че сумата от 350.00 лева е заплатена от застрахователя извънсъдебно в полза на ищеца, на основание преписката, заведена по договора за застраховка „ГО на автомобилистите“.

Причинно-следствената връзка, а именно че в резултат на събитието са настъпили именно описаните в исковата молба щети по лекия автомобил, се установява по несъмнен начин както от показанията на свид. А. и свид. К., които съдът кредитира като преки, последователни, вътрешно непротиворечиви, така и от заключението по изслушана САвТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, обективно, ясно.