Решение № 1470 от 03.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1470 гр. Варна, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110106763 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Д. П. П. , ЕГН **********, с адрес:

*********, срещу П. Х. М., ЕГН **********, с поС.ен адрес:

***************, и Д. Д. Г., ЕГН ********** , с адрес: *********, осъдителен иск с правно основание чл. 75 ЗС за осъждане на ответниците да предадат на ищеца отнетото владение върху реална част от поземлен имот с идентификатор № **********.4307 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот от 26.04.2022 г., находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, с.о. *****, която реална част е с площ от 184 кв.м и граници: от север - поземлен имот № **********.185, от изток - поземлен имот № **********.3149 и от юг и запад - останалата част от поземлен имот № **********.4307, като същата реална част е обозначена в червен щрих на комбинирана скица, изготвена от вещото лице инж. С. К., приложена на л. 63 от делото.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на договор за дарение от 26.04.1996 г. е придобил собствеността върху дворно място с площ 1100 кв.м. в ******, представляващо имот пл. № 185 по плана на местността. Сочи, че дареният му имот е бил с трайно установени на място граници, материализирани с ограда от мрежа и бетонни колове, в които площта на имота е била 1260 кв.м. Поддържа, че от сключването на договора той владее непрекъснато и необезпокоявано имота в тези граници, вкл. обработва незастроената негова част. Твърди, че владеният от него имот с обща площ 1260 кв.м. включва поземлен имот № **********.185 по действаща КК с площ 1076 кв.м. и процесната реална част от поземлен имот № **********.181 (нов **********.4307) с площ 184 кв.м. и посочени граници.

Твърди, че на 17.03.2022 г. неизвестни лица са нарушили владението му, като 1 са навлезли с около 10-12 м в южната част на имота и са съборили оградите в тази част, като са поставили нова ограда с мрежа и метални колове, отстояща приблизително на 10-12 м от предишната. Сочи, че така на практика е отнето владението му върху процесната реална част, продължило повече от 26 години. Поддържа, че посочените действия са извършени по поръчение на ответниците, който са закупили поземлен имот № **********.181 с договор за покупко-продажба от 20.10.2020 г.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявения владелчески иск и претендира разноски по делото.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. П. С., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, в който излагат становище за неоснователност на предявения иск.

Оспорват твърдяното владение на ищеца върху процесната реална част от собствения им поземлен имот № **********.181, както и неговата продължителност. Поддържат, че владението върху целия имот им е предадено при покупката му през 2020 г. и от тогава те упражняват фактическата власт върху цялата негова площ, вкл. и процесната реална част.

Сочат, че при въвода им във владение на място не е имало изградена ограда, която да осъществява своята функция по предназначение, а само останки от такава, които те са премахнали. Отделно считат, че владението на ищеца не е безспорно доказано, при липса на наведени твърдения самият той лично да е изградил първоначалната ограда в имота, като израз на желанието му да демонстрира владение. Намират, че липсва субективния признак на владението при изложените в исковата молба твърдения оградата в имота да е била заварена от ищеца. Не оспорват, че след премахване на останките от ограда в собствения им имот те са построили нова ограда, разположена по регулационната граница между двама имота. Оспорват обаче това тяхно поведение да съставлява нарушение по смисъла на чл. 75 ЗС. В тази връзка поддържат, че действията им са извършени в рамките на правомощията, които са включени в притежаваното от тях право на собственост върху поземлен имот № **********.181, и същите са правомерни.

По изложените аргументи по същество молят за отхвърляне на иска и претендират разноски по делото.

В открито съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния им представител адв. К. Ж., поддържат отговора. В депозирана писмена защита излагат правни доводи, съобразно събрания доказателствен материал.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот № 172, том XXXIII, дело № 8931/1996 г. по описа на нотариус О.С. (л. 8) на 26.09.1996 г. ищецът Д. П. П. е придобил от дядо си Д.Г. дарения му имот, придобит по давност, а именно: лозе, находящо се в ******* цялото с площ 1100 кв.м., представляващо имот с пл. № 185 по плана на *******, при граници на имота: имот № 180, имот № 181, имот № 3149, имот № 184 и път.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *, 2 рег. № *****, дело № *** от 2020 г. по описа на нотариус В.Г. (л.9-10) ответниците П. Х. М. и Д. Д. Г. са закупили от Р.Б.М., при равни квоти от по ½ ид.ч. за всеки от тях, поземлен имот с идентификатор **********.181 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1873/23.06.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 19.06.2015 г., находящ се в гр. Варна, р-н Аспарухово, *******, *****, с площ 1295 кв.м и съседни поземлени имоти с идентификатори: **********.9520, **********.3149, **********.185, **********.180.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза (л. 58 и сл.) се установява, че ПИ **********.181 е разделен на два поземлени имота с идентификатори **********.4307 и **********.4308, като процесната реална част изцяло попада в ПИ **********.4307. Установява се, че между ПИ **********.4307 и съседния му от север ПИ **********.185 има изградена ограда от железни колове с оградна мрежа, поставена на общата кадастралната граница на двата имота. Изяснява се също, че ПИ **********.4307 е трасиран, изчистен и заравнен. Съгласно изготвената от вещото лице комбинирана скица – приложение № 4 към заключението, процесната реална част с площ от 184 кв.м. от север граничи с ПИ **********.185, от изток – с ПИ **********.3149, а от юг и запад – с останалата част от ПИ **********.4307.

При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК инж. С. К. пояснява, че в ПИ **********.4307 е имало дървесна, храстова растителност, но всичко е премахнато и заравнено, поради което не се виждат и следи от друга ограда, която да е била навътре в имота. Останки от ограда, дъски и летви са видни в ПИ **********.185, ситуирани непосредствено след границата с ПИ **********.4307.

Безспорно е между страните, че наличната ограда между ПИ **********.185 и ПИ **********.4307 е поставена от ответниците през 2022 г., както и че от тогава те владеят спорната реална част от ПИ **********.4307 с площ от 184 кв.м.

По делото са допуснати и гласни доказателствени средства чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане от всяка страна, за установяване владението на ищеца и неговото нарушение, респ. за опровергаване на тези обстоятелства.

Воденият от ищеца св. Д.М. (без родство със страните, ищец по висящо дело срещу ответниците) разказва, че от 2000 г. е собственик на ПИ **********.180 и от тогава неговият имот и съседния му от изток ПИ **********.185 – собственост на ищеца, граничат на юг с процесния ПИ **********.181 (сега **********.4307), като трите имота са били фактически отделени чрез изградена по северната граница на ПИ **********.181 ограда с циментови колове и оградна мрежа с височина ок. 1,70 м. Споделя, че той е заварил тази ограда на място, като през годините той и ищецът са я укрепвали и поддържали, всеки откъм неговия имот. Твърди, че оградата е била в добро съС.ие, без липсващи части, и е изпълнявала предназначението си, като поддръжката й е била наложителна, понеже до 2020 г. ПИ **********.181 е бил безстопанствена територия и оградата му от запад е била компрометирана, като от намиращите се там дере и път са влизали навътре в имота диви и домашни животни. Твърди, че тази ограда вече я няма, като тя е 3 била разрушена от ответника М. на 17.03.2022 г. Разказва, че на въпросната дата старата ограда е била съборена с помощта на багер и на нейно място е поставена нова ограда на ок. 10 м на север, навътре в неговия имот и в този на ищеца, като са изхвърлени навън всички останки от старата ограда и от имуществото на ищеца, което се е намирало след оградата в имота му – някакви блокчета, варели, стари покривни цигли. Споделя, че той е уведомил ищеца за разрушаването на изградената ограда и навлизането в имота му, като ищецът е извикал полиция и сам е дошъл на място, но новата ограда вече е била прокарана. Разказва още, че ищецът не живее поС.но в имота, но го посещава всеки уикенд и през други почивни дни и отпуски, като се труди непрекъснато там, вкл. отглежда овошки и зеленчуци, съхранява инвентар.

Ангажираният от ищеца втори св. С.О. (без дала и родство със страните) споделя, че е приятел и съученик на ищеца. Известно му е, че той има имот в м-ст *****, който е още от дядо му, като го обработва и се грижи за него поне през последните 30 години. Споделя, че често е посещавал имота, последно през 2020 – 2021 г., когато от южната страна на имота е имало изградена висока ограда с колове и телена мрежа, а зад нея се виждала празна хавра, обрасла с храсталаци. Описва оградата като здрава и стабилна, без паднали и полегнали участъци.

От свидетелските показания на водения от ответниците св. С.С. (без дела и родство със страните) се установява, че същият е приятел на П. М. и на собственика на ПИ **********.182, с който се познават повече от 10 години.

Свидетелят разказва, че често е посещавал мястото, като преди да бъде разчистен процесният имот е бил като гора и е имал ограда само на запад откъм пътя, а не север не може да определи с точност как завършва. Не е виждал ограда там, а жив плет от храсти и нещо като сметище за битови отпадъци, разположено на границата с ПИ **********.185. Споделя, че през м.март 2022 г. е помогнал на ответника М. да почисти и огради собствения му имот **********.181. Разказва, че имотът е бил предварително трасиран и впоследствие с помощта на багер и камион е почистен от боклуците, след което е поставена ограда с метални колове и телена мрежа. Според него не е имало стара ограда, която да е била премахвана. Разказва, че на място е дошъл ищецът заедно с полицаи, който разпитвали какво правят в имота, но след като разбрали, че дейностите са законни, си тръгнали.

Разпитан по инициатива на ответниците е и св. Ц.С. (без дела и родство със страните). Същата разказва, че от 10 години живее при баща си в къща, разположена в ПИ **********.182. Твърди, че през тези години съседният имот **********.181 е бил неподдържан и обрасъл с висока растителност, храсти и тръни, като е имал ограда само на запад откъм пътя, но и тя е била паднала. Твърди, че от север не е имало ограда. Известно й е това, понеже се е разхождала в имота заедно с кучето й. Спомня си, че растителността на север е достигала до бяла сграда като гараж, разположен откъм пътя в ПИ **********.180.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен посесорен иск с правно основание чл. 75 ЗС.

Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените 4 общи положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, като е спазен и преклузивният 6-месечен срок за предявяването на иска.