Решение № 429 от 28.12.2023, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 429 гр. С., 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230200820 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на С. И. Т. против НП №230804- 002292/18.05.2023г. на началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С., с което на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Оспорва наказателното постановление само по отношение на наложеното наказание по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява в съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление в обжалваната част за незаконосъобразно и моли да се отмени.

Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован изпраща свой представител, който не се явява.

Изпраща писмено становище по същество на делото, с което моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

1

На 21.04.2023г. полицейските служители, свидетелите Ц. К. и В. Х. изпълнявали специализирана полицейска операция по контрол на правилата за движение по пътищата в гр. С., кв. „Даме Груев“ и кв. „С. Заимов“ за периода от 08,30 часа до 17,30 часа. Около 14,35 часа покрай полицаите преминал лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. №С.........., чийто водач не бил поставил обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е оборудвано. Поради това полицейските служители го последвали с патрулния автомобил като подали на водача светлинен и звуков сигнал, за да го спрат за проверка. Водачът бил спрян до бул. „Илинденско въстание“ посока бул.

„Бургаско шосе“. Полицейските служители установили, че водач е жалбоподателят С. Т., както и това, че вече при спирането бил с поставен обезопасителен колан. Полицейските служители обяснили на водача причината, заради която го спират за проверка, както и това, че проверката се записва с боди камера. По време на проверката служителите на реда изискали от водача да им представи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, но същият не го носел със себе си и не им го представил.

Свидетелят Ц. К. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон. За тези нарушения съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. В. Х. като очевидец, присъствал при установяване на нарушението се подписал при съставянето и връчването на акта. Жалбоподателят вписал в акта, че има възражение.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и на чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 10 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.

2

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Ц. К. и В. Х. изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение актосъставителят е описал правилно нарушенията по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. По несъмнен начин се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят С. Т. на 21.04.2023г. в 14,35 часа е управлявал лекия автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ“ с рег. №С.......... по бул.

„Илинденско въстание“ посока бул. „Бургаско шосе“, без поставен обезопасителен колан с който моторното превозно средство било оборудвано.

Съгласно посоченото в чл.137а, ал.1 от ЗДвП законодателят е предвидил, че водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В тази връзка не бяха ангажирани писмени или гласни доказателства, които да опровергаят извършеното нарушение. Не бяха ангажирани и доказателства, които да обосноват и основателни причини за неизползването на обезопасителен колан, каквито са законовоустановени в ал.2 на същата разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

В този смисъл жалбоподателят е този, който следва да докаже с предвидените в НПК способи, че е управлявал с поставен обезопасителен колан. В настоящия случай констатациите по акта, който е редовен съобразно изискванията на ЗАНН не бяха оборени с каквито и да е писмени или гласни доказателства. Разпитаните свидетели Ц. К. и В. Х. са категорични, че са видели жалбоподателят Т. да управлява моторното превозно средство без поставен обезопасителен колан по посочената улица. Полицейските служители обясняват още, че ясно са видели това, тъй като акцията е била в светлата част на деня. Те не отричат, че действително при последвалото спиране след преследването със служебния автомобил жалбоподателят е бил вече с поставен обезопасителен колан. Обстоятелството, че водачът е поставил по- късно колана си, вероятно защото е бил последван от 3 полицейския автомобил не го освобождава от административно наказателна отговорност за нарушението, което е извършил при движението си непосредствено преди спирането му.

В тази връзка по отношение на оспорването от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за разминаване в часа на установеното нарушение, съдът счита за неоснователно. Действително в съставения акт за установяване на административно нарушение е записан като час на извършеното нарушение 14,35 часа, а в наказателното постановление е 19,35 часа, но съдът намира това за технически пропуск, който не влияе на законосъобразността на издаденото наказателно постановление. От свидетелските показания на двамата полицейски служители Ц. К. и В. Х. се установява, че същите са изпълнявали специализирана полицейска акция по контрол на правилата за движение по пътищата в гр. С., кв. „Даме Груев“ и кв. „С. Заимов“ за периода от 08,30 часа до 16,30 часа, а същите са били на работа до 17,30 часа. И двамата свидетели са категорични, че нарушението е установено точно в 14,35 часа, и няма как това да е било в 19,35 часа, тъй като същите вече не са били на смяна. Доколкото разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, съдът намира за установено, че нарушението е било установено действително в 14,35 часа.

Съдът счита, че наказанието за това нарушение е правилно определено от наказващия орган, а именно „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чийто размер е конкретно определен от законодателя.

Ето защо съдът счита, че в частта относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Наказателното постановление е обжалвано само в частта по отношение на наложеното наказание по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и съдът следва да се произнесе само в обжалваната част. В останалата част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила, поради което в тази част съдът не следва да се произнася.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да 4 доведат до отмяна на наказателното постановление. Правилно е определена санкцията на нарушителя и същото отговаря на вината и на допуснатото нарушение.

Ето защо съдът счита наказателното постановление в обжалваната част за законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Ръководен от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №23- 0804- 002292/18.05.2023г. на началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ на МВР- С. в частта, с която на С. И. Т. с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5