Решение № 149 от 25.09.2018, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е № град Свиленград, 25.09.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар: Татяна

Терзиева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 368 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 102 от 19.03.2018 година на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с което на „Водоснабдяване и канализация” („ВиК”) ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Т.Р.М., за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 500 лв.

Дружеството-жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден в нарушение на процесуалния – били нарушение чл. 57, ал. 1, т. 5 (не била посочена датата на нарушението) и чл. 43 от ЗАНН (Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) не бил връчен надлежно на представител на дружеството) и на материалния закони – липсвали доказателства относно водовземането и количеството му и била налице неяснота относно фактическите характеристики на административното обвинение. Оспорва се обстоятелството, че дружеството било дало информация относно количеството на водовземане на подземни води от обекта, както и констатациите в АУАН и в Констативния протокол (КП).

В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподателят, не изпраща представител. За тях се явява юрисконсулт Аднан Адил, който пледира за отмяна на обжалвания акт. Представя Писмени бележки, в които сочи основанията за отмяна на обжалвания акт.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -

Директорът на БД

ИБР, редовно призовани, не изпращат представител. За тях се явява юрисконсулт Даниела Пирянкова, който пледира за потвърждаване на обжалвания акт. Представя Писмени бележки, в които сочи основанията за потвърждаване на обжалвания акт.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Дружеството-жалбоподател има издадено от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) Разрешително с № 0564/03.10.2001 година за водовземане от подземни води с цел водоснабдяване на населени места в област Хасково чрез водовземно съоръжение от два шахтови кладенеца (ШК) в района на село Дъбовец, област Хасково, като кладенците са с максимален експлоатационен дебит 0.5 л/сек. Срокът на Разрешителното, касаещ двата ШК в района на село Дъбовец е месец декември 2002 година.

При извършена на 28.06.2017 година проверка на обект: помпена станция (ПС) „Вълче поле”, находяща се в землището на село Дъбовец, област Хасково (един от двата ШК, посочени в цитираното по-горе Разрешително), оградена с ограда и заключена, ситуирана на брега на язовир Ивайловград и стопанисвана от дружеството-жалбоподател, свидетелят Е.Г.В. и колегата й П.А.П.

(към онзи момент служителите на АНО) констатират че дружеството-жалбоподател в момента на проверката водовзема с водовземно съоръжение с експлоатационен дебит 0.5 л/сек подземни води от ШК, находящ се в Поземлен имот (ПИ) № 000316 в посоченото землище, като по метален водопровод водата се изпомпва до водоеми и се водоснабдяват няколко населени места, което е сторено без Разрешително за водовземане от подземни води, издадено от МОСВ и дадено съгласно изискванията на ЗВ.

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Е.Г.В. (Главен експерт в Дирекция „Контрол” при АНО) и П.А.П. (Старши експерт в Дирекция „Контрол” при АНО), изготвят КП с № Х-214/2017, в който отразяват констатациите си.

Представител на дружеството-жалбоподател е поканен да се яви на 20.09.2017 година за съставяне на АУАН. Поканата, ведно с копие от съставения КП, са получени на дата 14.09.2017 година видно от Обратната разписка, приложена в Административнонаказателната преписка, (АНП), която е надлежно оформена – датирана и подписана с посочване на името на служителя, получил документите.

На посочената в Поканата дата, представител на дружеството-жалбоподател не се явява, поради което АУАН с № 196/20.09.2017 година е съставен от свидетеля Е.В. в отсъствие на представител на „ВиК” ЕООД. Това процесуално действие извършва с участието на П.П.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с водовземане на подземни води с цел водоснабдяване без Разрешително, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, като е посочено, че експлоатационният дебит на ШК е 0.5 л/сек. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл. 44, ал. 1 от ЗВ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на дружеството-жалбоподателя, видно от входящия номер на последното, поставен върху придружителното Писмо на АНО с изх.№ ПО-02-3/15.01.2018 година.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на БД ИБР, издава процесното НП № 102 на 19.03.2018 година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел частично фактическите констатации, изложени в АУАН, посочил е данните, които е придобил на базата на постъпила официална информация от „ВиК” ЕООД (, налична в кориците на делото) и е посочил, че експлоатационният дебит на ШК е 7 л/сек, както и е възприел правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.

44, ал. 1 от ЗВ и налага на дружеството-жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 500 лв. НП е редовно връчено на служител дружеството-жалбоподател, на 23.04.2018 година, видно от Известието за доставяне, приложено в АНП и надлежно оформено – датирано и подписано с посочване имената на служителя, получил документа.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на БД ИБР да издават съответно

АУАН и НП за нарушения по ЗВ, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-03-96/25.07.2017 година на Директора на БД ИБР и предвид фактът, че

Георги Семерджиев е изпълнявал към датата на издаване на обжалвания акт длъжността „Директор на БД ИБР”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, дадена му по закон в длъжностно качество (заемана длъжност) съгласно чл. 201, ал. 2 от ЗВ.

Приложена е и Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично управителят на дружеството-нарушител, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния

Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна.

Обжалваното

НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател. Необходимо е да се отбележи, че не са допуснати нарушения на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството–жалбоподател или упълномощено от него лице, след като са установени предпоставките за това по чл.

40, ал. 2 от ЗАНН. Наред с това, осигурена е впоследствие възможност представляващия по закон дружеството-жалбоподател да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, след като е изпълнено следващото процесуално действие – това по връчването му, макар и да е осъществено чрез куриерска служба. Дори и да се приеме, че посочените действия са извършени в нарушение на процесуалните норми, то те не съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. За пълнота следва да се посочи следното:

1.

Решаващо за преценката в случая относно съдържанието на съставения АУАН е това, че въпреки необходимото разграничение, което следва да бъде прокарвано между датата на извършване на нарушението и датата на неговото установяване, дори когато те фактически съвпадат, не се приема за съществено процесуално нарушение, подход, като този на актосъставителя в настоящата хипотеза, когато твърденията ясно и недвусмислено сочат, че изпълнителното деяние се осъществява и към момента на осъществяване на проверката и тези твърдения безпротиворечиво водят към недвусмислен извод за датата на нарушението.

2. Действително в НП никъде не е посочена датата на проверката, която определя и датата на нарушението, което според настоящия Съдебен състав не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като точната дата на извършването му може да бъде установена по безспорен и категоричен начин с оглед съдържащото се в НП посочване и препращане към КП Х-214/28.06.2017 година

– в този смисъл е и Решение № 349 от 26.04.2018 година по КАНД № 253/2018 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.

3. Действително в КП (страница втора) е посочено, че проверяваният ШК е в землището на село Вълче поле вместо правилното – землището на село Дъбовец, но това Съдът не намира за съществено процесуално нарушение, тъй като мястото е безспорно установено предвид посочения ПИ, в който се намира процесния ШК и заснетите и цитирани географски координати, които данни са идентични във всички, приложени по делото документи. Въпросните координати са заснети със служебно зачисления на проверяващите

GPS „Гарлинг” дакота 20.

4. В този ред на мисли следва да се посочи, че е неоснователно наведеното възражение относно неконкретизиране на мястото на извършване на деянието, тъй като е посочено коректно. Дори да се приеме, че мястото не може да бъде контретизирано на базата на GPS координати, то е посочен ПИ, в който се намира ШК – предмет на проверката. За пълнота във връзка с наведените възражения в Писмените бележки на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател следва да се посочи, че лицето П.П., участвало при проверката, е геодезист.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 201, ал. 1 от ЗВ и чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 201, ал. 2 от ЗВ. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания закон, се съставят от длъжностни лица, оправомощени от Министъра на околната среда и водите или от Директорите на Басейновите дирекции. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 20.09.2017 година актосъставителят Е.Г.В. е била упълномощена да съставя подобни АУАН видно от Заповед № РД-03-96 от 25.07.2017 година, т.е. била е длъжностно лице по контрол по смисъла на чл. 201, ал. 1 от ЗВ. Е.В.