Решение № 249 от 25.02.2021, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,

ХVІ – ти състав , в публично заседание на 16. 02.

2021 г., в състав :

Административен съдия : Красимир Кипров при секретаря Галина Владимирова с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Кипров адм.дело

№ 2483 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 215 от З-на за устройство на територията / ЗУТ/ .

Образувано е по жалба на М.А.С. , против заповед № КС-ПО-10/2.11.2020 г. на кмета на Район „Аспарухово“ , с която на основание чл.57а, ал.1, т.1, пр.1 във вр. с чл.57а, ал.3 от ЗУТ е наредено премахването на преместваем обект – дървена барака , поставен в имот с идентификатор *** , находящ се в местност „Карантината“, кв. „Аспарухово“, гр. Варна. С развити в жалбата доводи за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила - жалбоподателката не била уведомена за започнатата административна процедура, както и такива за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като разпореденият за премахване обект не представлявал преместваем такъв , се иска постановяване на съдебно решение за нейната отмяна с присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д. М..

Ответникът

– Кметът на Район „Аспарухово“ , чрез упълномощения юрисконсулт К. изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното :

С договор за покупко-продажба от 28.02.2011 г. / с нотариална заверка на подписите/ , продавачът Ж.С.Н. се е задължил да прехвърли на купувачите Ж.М.С.и М.А.С. собствеността върху бунгало с обща площ от 50 кв.м., състоящо се от три стаи, коридор и санитарен възел, находящо се на територията на рибарско селище Аспарухово , както и да преотстъпи членството си в рибарско сдружение „ Карантината“, а купувачите са се задължили да заплатят цена от 13 500 лв. Купувачът Ж.М.С.е починал на

7.05.2020 г. , като е оставил наследници М.А.С. – съпруга и синове – Ж.Ж.С. и А.Ж.С.. Обектът , предмет на договора от 28.02.2011 г. е разположен в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна , който е публична държавна собственост с предназначение : вид територия урбанизирана , НТП обществен селищен парк, градина. Съгласно одобреният с решение № 1564-2 по протокол № 39 от 24.04.2019 г. на Общински съвет – Варна ПУП-ПРЗ „Аспарухов парк – Варна“ , предвиждането за поземлен имот 918 е за включването му в УПИ за обекти за обществено предназначение. На 26.10.2020 г. е извършена от инспектори „Контрол по строителството“ в Район „Аспарухово“ проверка на място, за резултатите от която е съставен констативен акт № 27 от същата дата. Констатираният при проверката обект е описан в акта като преместваем такъв, поставен без разрешение и конструктивно становище. В съдържанието на констативен акт № 27 не са отразени данни за връчването му на М.А.С., но въпреки това от страна на последната е подадено възражение, което е прието в Район „Аспарухово“ с рег. № РД20020779АС/29.10.2020 г. С т. 2 от издадена от кмета на община Варна заповед № 0508/ 7.02.2020 г. са предоставени на кмета на Район „Аспарухово“ правомощия да издава мотивирани заповеди по чл.57а, ал.3 от ЗУТ за обекти по чл.56, ал.1 и чл.57 , ал.1 от ЗУТ. Въз основа на така предоставените му правомощия е издадена от кмета на Район „Аспарухово“ обжалваната заповед № КС-ПО-10/ 2.11. 2020 г. , за съобщаването на която по реда на чл.57а, ал.5 от ЗУТ е съставен от главните инспектори „ Контрол по строителството“ инж. П.В.Д. и инж. Т.С.Г. констативен протокол от същата дата. Подадената от М.А.С. жалба срещу заповедта е приета в Район „Аспарухово“ с рег. № РД20021177АС/ 4.11.2020 год. При разглеждане на делото е назначена и извършена от арх. Й.Л. съдебно-техническа експертиза даваща заключение , че поради наличието на частични конструктивни и на изцяло функционални характеристики на строеж в процесния обект, същият не може да се счита за преместваем обект по смисъла на пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ. Описано е в експертизата, че обекта е изграден в няколко обема на различни нива - едно задигнато около метър над терена ниво съдържащо в себе си две спални с коридор между тях и други два разположени на терена обеми , като този на североизток е оформен като дневна с кухня, а в другия на югоизток е включена баня-тоалетна. Посочено е още, че задигнатото над терена ниво е разположено върху зидария от бетонни и керамични тухли посредством скара от напречно разположени метални профили и дървен гредоред , като предвид дебелината на стените на спалните помещения и коридора същите представляват паянтова конструкция, докато помещенията на дневната и банята-тоалетна са предимно масивни. Дадено е заключение, че обекта в задигнатата над терена част има конструктивните характеристики на преместваем обект, а в разположените на теренното ниво части има характеристиките на строеж.

При така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното :

Жалбата е процесуално допустима. Видно от датата на издаване на обжалваната заповед и датата на приемане на жалбата в Район „Аспарухово“, последната е подадена при спазване на 14-дневният срок за оспорване по чл.215, ал.4 от ЗУТ. По делото не е налице спор, че жалбоподателката С. е собственик на разпореденият за премахване обект, поради което за нея съществува правен интерес от оспорване на подлежащия на съдебен контрол ИАА.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна.

С оглед издадената от кмета на община Варна заповед № 0508/7.02.2020 г. , налице е надлежно извършена на основание пар.1, ал.3 от ДР на ЗУТ от органа по чл.57а, ал.3 от ЗУТ делегация на правомощия в полза на адм. орган издал обжалваната заповед. Съобразно тези обстоятелства , обжалваната заповед е издадена от компетентен адм. орган.

Изложени са в обжалваната заповед фактическите и правните основания за издаването й , поради което формата на адм. акт е спазена.

Доказателствената тежест за установяване изпълнението на законовите изисквания по издаване на оспореният адм. акт е за ответника по делото, като указания във връзка с нея са дадени от съда в първото по делото съдебно заседание. Въпреки така дадените указания, доказателства за връчването на констативен акт № 27/26.10.2020 г. на собствениците на процесния обект не са представени по делото. Налице е процесуално нарушение по чл.57а, ал.2, изр.2 от ЗУТ, което обаче не е съществено, тъй като то не е попречило на М.С. да упражни правото си на възражение.

Съгласно чл.170,ал.1 от АПК, установяването на съществуването на изложените в оспорения адм. акт фактически основания е в доказателствена тежест на адм. орган. Последната е указана от съда на ответника в първото по делото съдебно заседание, но въпреки това посочените в обжалваната заповед факти не са установени от събраните по делото доказателства – не е установено, че процесният обект представлява преместваема дървена барака. Напротив, от извършената и неоспорена от ответника съдебно-техническа експертиза се установява, че обектът притежава частично конструктивни и изцяло функционални характеристики на строеж по смисъла на пар.5, т. 38 от ДР на ЗУТ – част от помещенията в обекта са паянтови , а друга част са масивни, като освен дървените конструктивни елементи са налице зидове от керамични и бетонни тухли. Категорично е заключението на вещото лице , че така изградената конструкция на обекта не позволява отделянето му от повърхността и преместването му в пространството без загуба на неговата индивидуализация – евентуалното преместване би довело до загуба на конструктивната цялост на обекта и трайно изменение на субстанцията му. Последното , препятства възможността обекта да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото от което е отделен. Така установените чрез експертизата наличие на частични характеристики на процесния обект като строеж и същевременно с това отсъствие на обективна възможност за запазване при евентуалното му преместване на неговите индивидуализация и ползване по предходно предназначение, не определят обекта като преместваем такъв по смисъла на пар.5, т.80 от ДР на ЗУТ. Не са налице по делото каквито и да било причини, поради които съдът да не приеме за правилно и обосновано заключението по съдебно-техническата експертиза.

Установеното чрез нея обстоятелство, че процесният обект не представлява преместваем такъв означава, че той не попада в нито една от категориите обекти посочени в нормата на чл.56, ал.1 от ЗУТ, при което същият не подлежи на премахване по реда на чл.57а от ЗУТ, независимо от безспорно установените обстоятелства за липса на одобрена схема и разрешение за поставяне – такива не са необходими при строежите по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, законността на които предполага наличие на одобрени ПУП и инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Отсъствието по тези съображения на основна материално-правна предпоставка от разпоредбата на чл.57а от ЗУТ определя обжалваната заповед като материално-незаконосъобразна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК и подлежаща на отмяна като такава.

При този свързан с основателността на жалбата изход от делото, ЮЛ към което принадлежи ответника дължи съгласно чл.143, ал.1 от АПК възстановяване на платените и претендирани от жалбоподателя разноски за държ. такса от 10 лв. , възнаграждение на вещо лице от 250 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие № 63/4.01.20121 г.

Предвид изложеното, съдът

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ като материално-незаконосъобразна издадената от кмета на Район „Аспарухово“ заповед №

КС-ПО-10/ 2.11.2020 г.

ОСЪЖДА Община

Варна да заплати на М.А.С. с ЕГН ********** сумата от 1160 лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :