Решение № 200 от 12.12.2016, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 278/2016
- Вид
- Решение № 200
- Подписан
- 12.12.2016
- В сила
- 12.01.2017
- Състав
- ВАЛЕРИ ВЛАДИМИРОВ СЪБЕВ
Други актове по делото
- Определение № 251 от 18.04.2016 · ВАЛЕРИ ВЛАДИМИРОВ СЪБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 78А · Наказателен кодекс
- чл. 125, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 132, ал. 1, т. 1 · Семеен кодекс
- чл. 133, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 8 · Семеен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 200 гр. Несебър, 12.12.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа гр. д. № 278 по описа на НРС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал.
2 от СК и чл. 143 СК, както и насрещни искове с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. чл. 131, ал. 1 от СК, чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 143 от СК.
От В.М.М. е предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, с който се иска предоставяне на родителските права върху малолетното дете В.В.М. и определяне на местоживеенето на детето при неговия баща. Предявен е и иск с правно основание чл. 143 СК за присъждане на издръжка в полза на малолетното дете в размер 120 лв. на месец. В исковата молба е изложено, че ищецът се грижел за детето си и за майка му – Л.В.. Излага се, че ответницата по необясними причини започнала да проявява агресия и в крайна сметка напуснала семейното жилище и се пренесла при родителите си.
Навежда се, че ищецът полагал грижи за малолетното дете. Твърди се, че за правилното развитие на детето е необходимо същото да расте спокойно и без страх в среда, в която ще добие трайни морални и културни навици. Сочи се, че при отглеждане на детето ищецът ще бъде подпомаган от своите родители. С тези доводи до съда е отправено искане за уважаване на предявените искове и отхвърляне на насрещните искове, предявени от Л.В.. Претендират се направените в хода на производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответницата е депозиран отговор. С него са оспорени твърденията на ищеца, като са развити подробни съображения в подкрепа на поддържаната от Л.Г.В. теза, че ищецът не притежава необходимия родителски капацитет да упражнява родителски права върху малолетното дете. Наведени са подробни фактически твърдения за реализирането на конкретни факти, които според ответницата подкрепят доводите и, че ищецът не може да отглежда детето и дори е опасен за развитието му. Акцентира се върху обстоятелството, че В. има нужните условия за отглеждане на детето с помощта на своите родители. Твърди се, че родителите на ищеца не са оказвали помощ за отглеждането му. Сочи се, че детето е в ниска възраст и е момиче. Тези обстоятелства се навеждат в подкрепа на тезата, че именно ответницата е годна да поеме грижите за детето. С тези доводи до съда се отправя искане да отхвърли предявените от ищеца искове и вместо това да постанови решение, с което да предостави родителските права на майката и да определи местоживеене на детето при нея. Отправя се претенция за определяне на стеснен режим на лични отношения между бащата и детето му.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата са предявени и насрещни искове: с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. чл. 131, ал.1 от СК за лишаване на В.М.М. от родителски права по отношение на детето В.В.М., с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, предявен при условията на евентуалност, за упражняване на родителските права върху детето В.В.М. и с правно основание чл. 143 от СК за присъждане на издръжка от по 120 лева на месец в полза на детето В.М.. В насрещната искова молба са изложени подробни съображения за това, че В.М. злоупотребява с алкохол и наркотични вещества, проявява хазартни влечения, както и противозаконно поведение. Изложено е, че тези характеристики на М. влияят отрицателно върху детето и върху развитието му, поради което поведението му представлява особено тежък случай, създаващ опасност за личността, здравето и възпитанието на малолетното дете. Развити са и съображения, че именно Л.В. е по-пригодният родител да осъществява родителските права върху детето, като в случай, че не бъде уважена претенцията за лишаване от родителски права се иска упражняването им да бъде предоставено на ищцата по насрещния иск. Претендира се и присъждането на месечна издръжка. Процесуалните представители на В. в депозирани по делото писмени бележки развиват подробно съображенията си за основателност на предявените от нея искове. Акцентират върху обстоятелството, че М. не притежава необходимия родителски капацитет. Считат, че този факт се потвърждава от приетата по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Сочи се, че от раздялата между родителите М. по никакъв начин не е подпомагал ответницата в отглеждането на детето. Липсата на родителски капацитет се обосновава и конкретни агресивния прояви на М. спрямо близките му.
Развиват се подробно съображения в подкрепа на тезата, че ищецът няма необходимите материално битови условия за отглеждане на дете. Сочи се, че той няма нужната подкрепа от обкръжаващата го среда и е в нестабилно финансово състояние. Твърди се, че е налице морално укоримо поведение от негова страна, изразяващо се в употреба на наркотични вещества. Твърди се, че М. се е въздържал от употреба на наркотични вещества в хода на делото с цел постигане на благоприятен резултат от назначената съдебно-химическа експертиза. Излага се, че той употребява и алкохол. Навежда се, че съществува опасност детето да бъде обект на агресия от страна на бащата, като се цитират и конкретни изводи от съдебно-психиатричната експертиза. Развиват се подробни съображения за наличието на нужния родителски капацитет у майката – Л.В.. С тези доводи се отправя искане насрещните искове да бъдат уважени. Претендират се и разноски.
Представителят на
Районна прокуратура гр. Несебър – по реда на чл. 133, ал. 2 от СК, заема становище за неоснователност на претенцията за лишаване от родителски права.
Счита, че по делото не са се установили обстоятелства, които в подкрепа на основателността на тази претенция. Предлага родителските права да бъдат предоставени на майката на детето, като да бъде определен и подходящ режим на лични контакти на бащата. Моли за произнасяне в посочения смисъл.
Дирекция „Социално подпомагане” не заема становище по съществото на спора. Становище по реда на чл. 133, ал. 2 от СК е изразено в представен по делото социален доклад (на л.
62 – л. 64).
Съдът, като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:
По предявения насрещен иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1, вр. чл. 131, ал. 1 от СК за лишаване на В.М.М. от родителски права по отношение на детето В.В.М.:
Съдът намира, че този иск следва да бъде разгледан преди останалите, тъй като произнасянето по тях зависи от решението на съда по въпроса за лишаването от родителски права. В доказателствената тежест на Л.В. по така предявения иск е да докаже твърденията си, че поведението на В.М. представлява особено тежък случай на опасност за личността, здравето и възпитанието на детето. Както се приема в съдебната практика на върховната инстанция фактическият състав на иска по чл.
132, ал. 1, т. 1 СК включва в себе си 1) поведение на родителя (действие или бездействие); 2) създадена опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето; 3) причинно-следствена връзка между поведението и опасността; 4) вина на родителя и 5) случаят да е особено тежък. В такъв смисъл е напр. Решение № 199 от
5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 480/2014 г., III г. о., ГК. Лишаването от родителски права на основание чл. 132, ал. 1, т. 1 СК е крайна законоустановена мярка за защита интересите на детето от собствения му родител. Мярката следва да се налага от съда при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство (насилие, изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск) от страна на родител по отношение на детето. При всички случаи засилената защита на интереса на детето по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК предполага внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за поведението на родителя и въздействието му върху детето. Съдът следва да обсъди всички представени за установяването на това поведение доказателства. В такъв смисъл е постановеното по задължителния ред на чл. 290 ГПК Решение № 37 от 19.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 4218/2014г., III г. о., ГК.
В светлината на изложеното съдът намира, че по делото не се установяват обстоятелства, които да представляват особено тежък случай за личността, здравето и възпитанието на малолетното дете В.М.. Твърдения на ищцата по насрещния иск за лишаване от родителски права са, че В.М. злоупотребява с алкохол и наркотични вещества, проявява хазартни влечения, както и противозаконно поведение. По конкретно се излага, че М. проявявал агресия към ищцата по насрещния иск, че оставял детето без надзор когато се налагало да го гледа, че проявил агресия към другото дете на В., че употребявал наркотици в дома, в който живеели заедно с малолетното дете, че системно употребявал марихуана, кокаин, пико, амфетамини и др., че шофирал редовно в нетрезво състояние и без да е правоспособен водач, за което бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А НК, че откраднал личния автомобил на В., че притежавал огнестрелно оръжие, с което е стреляно в жилището.
Във връзка с твърденията за извършвани от М. нарушения на закона и престъпни прояви по делото са изискани справки от различни институции. От справка за съдимост на лицето (на л. 39 от делото) се установява, че НАХД № 338/2011г. по описа на Районен съд гр. Несебър е постановено Решение № 285/24.06.2011г., с което М. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78А от НК е освободен от наказателна отговорност. Видно от справка от РУ на МВР гр. Несебър (на л. 56 от делото) и справка от РП гр. Несебър (на л. 68 от делото) към момента срещу В.М. не се водят досъдебни производства. От справка за нарушител/водач (на л. 71 от делото) се установява, че М. е наказван за нарушения на ЗДвП с 5 наказателни постановления, издадени в периода 2005г. – 2013г. През 2013г. му е налагана и принудителна административна мярка, а през 2015г. е наказан с фиш за нарушение на ЗДвП. От справка от ОД на МВР гр. Бургас (на л. 124 от делото) се установява, че на 10.11.2005г. М. бил задържан за 24 часа от полицейски орган на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за притежание на наркотик. От така събраните доказателства може да се направи извод, че се установяват известни нарушения на закона, извършени от М.. Следва да се има предвид обаче, че по-голямата част от нарушенията са насочени към неспазване на правилата за движение по пътищата. Не без значение е и обстоятелството, че почти всички правонарушения на М. са извършени до 2013г. – преди раждането на малолетното дете. Както вече се посочи по делото следва да се докаже конкретно поведение, което е опасно за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Нарушенията на ЗДвП нямат отношение към някой от посочените показатели, още повече, че по делото няма доказателства детето да е свързано с тези нарушения. Това и обективно няма как да е възможно, тъй като същите са извършени преди раждането на малолетното дете. Изводът е, че макар по делото да се установиха известни прояви на М., които го характеризират като личност, имаща склонност към нарушаване на установения в държавата правов ред, то тези прояви не са от такова естество, че да обосноват приложението на чл. 132, ал. 1, т. 1 СК. Наред с това същите са извършени назад във времето, като към момента няма данни за други прояви от такова естество на М..
Във връзка с твърденията за системна употреба на наркотични вещества от страна на М. по делото също е събран доказателствен материал. Както вече се посочи през 2005г. той е бил задържан за 24 часа от службите на МВР поради притежание на наркотик.
От обясненията на М. също се установява, че той е приемал наркотични вещества в миналото – до преди три години. В обясненията си Л.В. изрично сочи, че не е виждала лично М. да употребява наркотици, а твърденията и за това обстоятелството се основават на предположения. От изслушаната по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за В.М. (на л. 163 – л. 171) се установява, че М. е употребявал епизодично психоактивни вещества, но тази употреба не е прераснала в болестна зависимост. Вещите лица са констатирали нерегулярна употреба на марихуана, амфетамини и алкохол, която не е довела до зависимост. Не са открити симптоми на остро или хронично психично заболяване.
Разпечатката съдържа 30 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4c49586-afe4-44d5-b6c4-bc226389e908