Решение № 678 от 24.10.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Враца, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20231420102608 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1404 р-н Триадица, бул. „България“ № 81, против К. Н. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.

****, общ. ***, обл. **, ул. „***“ № ***.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу К. Н. Р. за следните суми: 600 лв.

– главница, представляваща неизпълнено парично задължение, произтичащо от договор за кредит № ***, сключен на 31.10.2017 г. между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника; 41,70 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.12.2017 г. до 10.02.2018 г.; 199,56 лв. – законна лихва за забава за периода от 10.12.2017 г. до 23.02.2021 г.; 192,57 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 31.10.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и К. Н.

Р.; 59,88 лв. – законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство 23.02.2018 г. до 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 13.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането;

25 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 1372/20.04.2023 г. заявлението е отхвърлено за сумите 192,57 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 31.10.2017 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и К. Н. Р., и 59,88 лв. – законна лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство 23.02.2018 г. до 02.03.2021 г., като е издадена заповед за изпълнение за останалите суми.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството му на кредитодател и К. Н. Р., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ****** на 31.10.2017 г. по електронен път по силата на Закона за 1 предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от момента на отправяне на предложението за сключване на договор от кредитодателя до момента на сключване на договора страните използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Поддържа се, че по силата на Договора за потребителски кредит ответникът получил сумата от 600,00 лв., срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 213,90 лв. в срок до 10.02.2018 г., когато е падежирала последната вноска съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Поддържа се, че в Раздел X, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавянето на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“ ЕАД. Твърди се, че в Раздел VI, чл. 7 страните са постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението на договора. Твърди се, че в Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ е било уговорено правомощие на „Кредисимо“ ЕАД да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция.

Твърди се, че ответникът сключил на 31.10.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се съгласило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с К. Н. Р. по всички задължения по Договора за потребителски кредит с „Кредисимо“, така както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне на поръчителство дружеството „Ай Тръст“ ЕООД се съгласило при поискване от страна на „Кредисимо“ да му заплати всички изискуеми задължения.

Сочи се, че на 31.10.2017 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ сключили Договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на К. Н. Р. по договора за кредит. Така „Ай Тръст“ изпълнило задълженията си към ответника по договора за предоставяне на поръчителство.

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. „Кредисимо“ поканило „Ай Тръст“ да заплати всички изискуеми задължения на К.

Н. Р., произтичащи от Договора за кредит на 31.10.2017 г., за което обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“. На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило всички задължения на К. Н. Р., дължими по Договора за кредит от 31.10.2017 г. на „Кредисимо“, както следва: 600 лв. /главница/ по Договор за кредит; 41,70 лв. /договорна лихва/ за период от 10.12.2017 г. 10.02.2018 г.; 199,56 лв. /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/.

Посочва се, че на 23.02.2021 г. дружеството „Ай Тръст“ ЕООД уведомило Длъжника по електронната поща за извършеното плащане съобразно чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, както и за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора „Кредисимо“.

Поддържа се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, като цеденти прехвърлили своите вземания към Длъжника по описания Договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

2

Предвид тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Оспорват се изцяло предявените искове по основание и размер. На първо място, се твърди, че по делото не е представено от страна на ищеца предложение, заявка или заявление за отпускане на кредит, подадено от ответника К. Н. Р. до „Кредисимо“ АД, като се поддържа, че с оглед липсата на такова заявление не може да се установи, че именно ответникът е страна по процесния дзоговор за потребителки кредит от разстояние, както и каква е неговата самоличност. Поддържа се също така, че в исковата молба липсва информация относно начина на сключване на договора за потребителки кредит от разстояние и по-конкретно какво средство за комуникация от разстояние са използвали страните. Излагат се съображения и относно липсата на доказателства относно това дали ответникът е кандидатствал за отпускане на кредита, като е избрал конкретен продукт на кредитора, срок и размер на кредита. Твърди се, че липсват доказателства за изпратено писмо на електронната поща на ответника от страна на „Кредисимо“ АД, съдържащо СЕФ с цялата необходима преддоговорна информация. Поддържа се, че не са представени и доказателства относно сключването на договора за предоставяне на поръчителство от разстояние. Поради гореизложените съображения се оспорват твърденията на ищеца в исковата молба, че между „Кредисимо“ АД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, като се сочи, че в конкретния случай не е налице валидно сключен договор за паричен заем и не е налице възникнала облигационна връзка по Договор за потребителски кредит от разстояние. Оспорва се и твърдението на ищеца в исковата молба, че между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника е сключен процесния договор за предоставяне на поръчителство.

Излагат се съображения, че в случая не е налице валидно сключен договор за предоставяне на поръчителство и не е налице възникнала облигационна връзка по договор за предоставяне на поръчителство от разстояние.

Поддържа се също, че видно от представения Договор за потребителски кредит № ******/31.10.2017 г., същият представлява договор за паричен заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, по силата на който заемодателят следва да предостави на заемателя в заем сумата от 600,00 лв., но видно от приложените по делото писмени доказателства не е установено „Кредисимо“ АД да е предоставило в брой или по банков път заемната сума в размер на 600,00 лв. на ответника. Сочи се също така, че в Раздел VI от Общите условия на Договора за потребителски кредит, регламентиращ начина на предаване на заемната сума, се съдържат три алтернативни хипотези за това, но в исковата молба не е била описана която и да е от тях, нито пък са били представени доказателства за предаване на заемната сума на ответника-заемател. Подари гореизложените съображения се оспорва от страна на особения представител на ответника твърдението на ищеца в исковата молба, че посочената сума в размер от 600 лв. е била получена от ответника К. Н. Р..

Прави се възражение за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК. Сочи се, че представеният по делото договор за предоставяне на поръчителство, от който ищецът извежда претенцията си, е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит и действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Твърди се, поради това е необходимо двата договора да бъдат анализирани заедно, като друго съображение за това твърдение на ответника е и фактът, че „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, в резултат на което се твърди, че в случая кредиторът и поръчителят са свързани лица.

Излагат се съображения, че съгласно чл. 4 от Договора за потребителски кредит № ***** от 31.10.2017 г. заемателят е бил длъжен да осигури едно от следните обезпечения: да 3 предостави на „Кредисимо“ АД банкова гаранция в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя дружество – поръчител: „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи се, че тази клауза от договора е оставила заемателят-потребител без право да избира както относно обстоятелството дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди се, че изискванията, които посочената по-горе клауза от договора поставя пред потребителя, са невъзможни за осъществяване от негова страна. Сочи се също, че потребител, който се намира в положение, което да му налага да поиска паричен заем на ниска стойност, а именно 600 лв., не би могъл да осигури банкова гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Посочва се, че в случая с поставянето изначално изисквания, които са неизпълними от страна на длъжника, е налице принуждаване от страна на кредитора спрямо длъжника да избере единствената обезпечителна форма, която последният би могъл да предостави – обезпечение от одобрено от кредитора „Кредисимо“ АД дружество. Сочи се също и че длъжникът е бил принуден да приеме и да заплати възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, тъй като предоставянето на поръчителство се е явявало необходимо условие, за да получи паричния заем. Твърди се също, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено към ГПР и по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи се също, че законът поставя изискване в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника. Твърди се, че в конкретния случай е посочено, че ГПР е 50%, но от съдържанието на договора по никакъв начин не е ясно точно какви разходи ще заплаща длъжника и по какъв начин е формиран ГПР. Излагат се съображения, че възнаграждението на поръчителството се явява сигурен разход и би следвало да било включено още в началото при формирането на ГПР.