Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2809 от 03.07.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 19194/2018
Вид
Решение № 2809
Подписан
03.07.2020
В сила
28.11.2022
Състав
КАМЕЛИЯ ДИЯНОВА ВАСИЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.16,ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20,ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60,ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.200,ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 201 ал. 2 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 03.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №19 194 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в субективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.200 КТ от Е.П.Д., Е.Е.Д. и П.Е.Д. срещу Многопрофилна болница за активно лечение-Варна за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на В. Ц. Д., причинена от трудова злополука, настъпила на 19.01.***. около 7.20 ч. на главен път I-9/Бургас –Варна/ посока гр.Варна, на около 1000 м след с.Приселци, станала при движение с личен автомобил по обичайния път от постоянното място на живеене до работното място, в размер на 90 000 лева за първия ищец, в размер на 75 000 лева за втората ищца и в размер на 75000 лева за третата ищца, всички ведно със законната лихва считано от 20.01.***. до окончателното им изплащане.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на В. Ц. Д., съответно първият ищец е неин съпруг, а втората и трета ищци-нейни дъщери.

Сочат, че на 19.01.***. около 7.20 ч. на главен път I-9/Бургас

–Варна/ посока гр.Варна, на около 1000 м след с.Приселци, В. Ц. Д. като водач на л.а. „Хонда“, модел CRV, рег.№ ***, на път за работа в МБАЛ –Варна към Военно-медицинска академия – София претърпяла пътен инцидент, в резултат на който получила травми несъвместими със живота и починала. Преживе В. Д. работела по трудово правоотношение в МБАЛ –Варна към Военно-медицинска академия – София на длъжност **-* в отделение по физикална и рехабилитационна медицина по трудов договор №323/22.03.***. и последно допълнително споразумение към него №398/27.08.***.

Твърдят, че с влязло в законна сила разпореждане №5104-03-61/23.02.***. на ТП на НОИ на основание чл.60,ал.1 КСО инцидентът бил приет за трудова злополука.

Излагат, че в резултат на смъртта на В. Д. са претърпели душевни болки и морални страдания.

Първият ищец бил в брак с В. Д. от 1981г. и до дена на инцидента двамата живели заедно и били неразделни. Отношенията им основани на любов, разбирателство, уважение и взаимно подкрепа. Заедно посрещали житейските радости и трудности, били си взаимна опора. Внезапната смърт на спътницата му била шок и му се отразила изключително негативно емоционално и физически. В живота му настъпила празнота. С всеки изминал ден усещал все по-осезаемо загубата на своята съпруга и спътница. Домът му бил празен, а топлотата и уюта в него бил изгубени безвъзвратно. Той загубил своя другар в живота, вече нямало с кого да споделя своите радости и проблеми, от кого да поиска и да получи съвет, с кого да посреща житейските трудности и неволи. След загубата на съпругата си започнал да страда от безсъние и повишено кръвно налягане, от каквито не бил страдал преди това. При инцидента посетил местопроизшествието и възприел лично тялото на покойната си съпруга, която вече била извадена от колата и положена на пътната настилка с кръв по главата и лицето. Този неизлечим спомен се запечатал съзнанието му и нямало до го напусне до края на дните му. Ежедневният му маршрут от дома му до гр.варна преминавал през мястото на инцидента, което го травмирало допълнително, тъй като възпроизвеждал инцидента, а в съзнанието му изниквал образа на току що загиналата му съпруга. Ищецът страдал не само от факта, че семейството му било „разбито“, но и по причина, че все по-рядко общувал с дъщерите си и внучката си, защото единствената им тема на разговор била смъртта на съпругата му, а това усилвало болката им и ги връщало към спомена за нейната внезапна и нелепа смърт. До смъртта й отношенията им били изпълнени с топлота, уважение, хармония и разбиране. Техният дом в с.Приселци бил място за семейни събирания с дъщерите им, при които смехът, споделянето и взаимните закачки преобладавали. Съпругата му била обединител на семейството и ги сплотявала. След нейната смърт всичко това било загубено.

Виждал се с дъщерите и внучката си епизодично едва два-три пъти в годината и то на празници. Това допълнително го натоварвало емоционално и психически и му причинявало допълнителни душевни болки и страдания. Смъртта на съпругата му се отразила изключително негативно на психичната и емоционално – волевата сфери.

Засегнати били личностовата му сфера и социалното му функциониране, като тези психологически маркери били характерни за капсулираните стресови разстройства. Скръбта от загубата на съпругата му се превърнала в дълготрайно емоционално състояние, което било устойчиво. От невротичните състояние при него най-силно били изразени тези на тревожност и депресия, а от личностовите- на недоверие, съмнение, дълбока личностова дестабилизация и дезадаптация. Възприемал смъртта на съпругата си като травмираща, в резултат на което настъпили разстройства и промяна в социалното му и емоционално функциониране. За него загубата била необратима и той трябвало да съществува без съпругата си, която ценил и обичал. При него имало остра скръб, състояща се непрестанно, макар и прекъсващо и намаляващо чувство на отричане, физическа и психическа болка и дистрес, противоречиви емоции и импулси, свръхангажираност със загубата и натрапчиво говорене за нея.

Наблюдавали се гняв, плач, безпомощност и депресия. Имало тенденция за неблагоприятен резултат при интеграция на смъртта и загубата, тъй като реалността на нейната липса се приемала от него с продължителна депресия на психоемоционално ниво. Било вероятно физическите му оплаквания да продължат като съществувала силна уязвимост към други загуби. Болката и страданието му били огромни, а загубата непрежалима. Той никога нямало да се примири и да приема, че е загубил така внезапно и най-нелепо най-близкия си човек.

Настъпилата негативна промяна в живота му била безвъзвратна.

Ищцата Е.Д. след смъртта на своята майка изгубила най-близкия си човек. Въпреки, че не живеела с родителите си, емоционалната връзка с майка й била запазена и много силна. Чували се ежедневно по телефона и си ходили на гости ежеседмично. Детето на ищцата също било много привързано към своята баба. Ищцата била шокирана от новината за внезапната смърт на майка й. Тъжала чрезмерно за нея, болката й била огромна, а загубата непрежалима.Изгубила опората в живота си, изгубила човека, на когото можела да сподели всичко и от когото можела да получи съвет, помощ и подкрепа във всяка една житейска ситуация. Не можела да приеме, че майка й си е отишла така внезапно и по този нелеп начин, и че вече не е между живите. Често инстинктивно и по навик посягала към телефона, за да я набере и да поговори с нея, но осъзнавала, че няма кой да отговори на обаждането й и избухвала в сълзи.

Изключително негативно емоционално и психически й се отразявала необходимостта всеки месец да обяснява на невръстната си дъщеря къде е нейната баба, защо няма да я посети, ще се върне отново при тях, ще може ли да я прегърне отново. След смъртта на майка си изпаднала в дълбока депресия и социална изолация. Затворила се в себе си, преустановила социалните си контакти – нямала желание да вижда хора, заровила се в работа и учение, за да не мисли за необратимата загуба.

Изключително зле емоционално и физически й се отразило обстоятелството, че по повод предявяване на разследването в рамките на наказателни процес, видяла снимките от инцидента с майка й и възприела състоянието на тялото непосредствено след него. Няколко дни след това по време на изпит в учебното заведение, където следвала висшето си образование, й прилошало и припаднала в тоалетната.Лежала дълго време на пода преди да се свести. След тази случка здравословното й състояние рязко се влошило.Започнала да страда от сърцебиене, високо кръвно налягане, обилно изпотяване, задух, тежест в гърдите, често причерняване и прималяване. Получила силен косопад, повишило се телесното й тегло без промяна в хранителния й режим.След консулт с лекари била диагностицирана с надкамерна тахикардия, нетоксична дифузна гуша, хипертонично сърце без застройна сърдечна недостатъчност,неуточнен тереоидит, хипотиреоидизъм и хипоглемии, генерализирана тревожност. Становището на лекарите било, че всички тези оплаквания са пряко свързани с преживявания от нея тежък и внезапен стрес от смъртта на нейната майка. Страдала и от безсъние и най-често сънувала майка си и се събуждала нощем обляна в сълзи като дълго време след това не можела да заспи. Либидото й спаднало, което се отразило негативно в отношенията й със съпруга й. Споменът за начина, по който настъпила смъртта на майка й бил неизличим и дал трайни последици в ежедневието й. Когато неин близък предприемал пътуване с автомобил, изисквала от него да я информира, когато пристигне, за да се увери, че не е претърпял пътен инцидент, в противен случай изпадала в паника. Всяко отразяване по новите на пътен инцидент със загинали или пострадали лица я разстройвало, тъй като я връщало към инцидента с майка й.

Изпитвала огромно напрежение, когато чуела сирени на линейка, тъй като очаквала друг неин близък да е пострадал фатално отново. Живеела в непрестанен страх от нов пътен инцидент, който би могъл да случи с нея или с неин близък, като това водело до ограничаване на пътуването й с автомобил. Смъртта на майка й й се отразила изключително негативно върху психичната и емоционално-волевата й сфера. Била налице слаба комуникативна връзка с другите и склонност към социална самоизолация. Била налице и непрекъсната проява на различни модели на защитно поведение – изтласкване и отричане и негативни симптоми, като изразена апатия, притъпяване или несъответност на емоционалните реакции. Проявили се дисоциативни отцепвания на психичните преживявания в миналото и понастоящем, чувство за перманентна уязвимост, свръхчувствителност, редувана с апатия и продължителни психични блокажи. Била налице склонност към социално отдръпване, затваряне в себе си, поради чувстот, че е останала неразбрана. Психичното й състояние било подчертано дезадаптивно и била в състояние на силна фрустрация. Не можела да функционира нормално в ежедневието. Възстановяването й протичало трудно.

Личностната й структура била дисхармонична. Били налице невротична и личностова реакция на дистрес с подчертани отклонения на нормата. Реалността от загубата на майка й се приемала с продължителна депресия. Все още не била преминала през етапите на смърт. Към настоящия момент все още се наблюдавали проблеми със съня, теглото, здравословното състояние, желанието за интимна близост, като последното създало междуличностни проблеми с партньора й. Била налице тенденция за хронифициране на негативните депресивни симптоми.

Ищцата П.Д. излага, че 2017 г. имало период, в който живяла близо година при родителите си. Емоционалната й връзка с майка й била много силна. Чували се ежедневно по телефона и се виждали всяка седмица, когато ищцата не живеела при тях. Била шокирана от новината за внезапната и нелепа смърт на майка си. Тъжала черезмерно за нея, болката й била огромна, а загубата непрежалима. Изгубила своята опора в живота си, човека, с когато споделяла всичко и който можел да й даде съвет, помощ и подкрепа във всяка една житейска ситуация. Не можела да приеме, че най-близкия си човек си е отишъл така внезапно и по този нелеп начин и че вече не е между живите. Живеела с нагласата, че когато посети къщата в с.Приселци ще завари майка си там.

Съхранявала телефонния й номер, за да й напомня за нея. Избягвала да разговаря за майка си, защото това силно я натъжавало и започвала да плаче, когато се налагало да говори за нея. Първите две седмици след смъртта й не смеела да остава сама вкъщи, не се прибирала и спяла при свои приятели. Приемала успокоителни и алкохол в големи количества, за да може да спи.Впоследствие изпаднала в тежка депресия. Не можела по никакъв начин да контролира и да прикрива емоциите си. Не желаела да излиза от дома си, залежала се. Нямала желание да се среща с хора. Спяла много и по този начин се изключвала от околния свят и не мислила за случилото се. Коренно се променил начина й на живот. Преди инцидента спортувала активно футбол/ била треньор/, практикувала и любителски спортове, а след това преустановила тези свои занимания, което довело до значително покачване на телесното тегло. Със смъртта на майка си изгубила своя пример за подражание. Възхищавала се на майка си, на отношението й към живота, на нейния позитивизъм, на желанието й да помага на околните и на семейството си.