Определение № 849 от 17.10.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 849 гр. ХАСКОВО, 17.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. Г.

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500751 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 248, ал.

3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Н. К., ЕГН: **********, против Определение № 431/30.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1060/2023 г. по описа на РС - Харманли, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е изменено Решение № 105/21.06.2024 г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, като е отхвърлено като неоснователно искането на ищцата Д. Н.

К., ЕГН **********, с адрес ***, действаща чрез пълномощника си адвокат А.

Д., за осъждане на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати на адвокат А. З. Д., САК, с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Излага тезата, че преценката дали лицето е материално затруднено е в компетенциите на адвоката, приел да осъществи безплатно адвокатска защита и съдействие.

Претендира, че насрещната страна по спора може да оспори материалната затрудненост на лицето само ако липсва договор и не е ясно дали лицето е материално затруднено. Сочи съдебна практика в подкрепа на своите 1 аргументи. Моли съдът да отмени обжалваното определение.

С Решение № 105/21.06.2024 г. постановено по гр.д. №1060/2023 г. по описа на РС - Харманли, съдът е уважил предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ищеца Д. Н. К. срещу ответника „СИТИ КЕШ“ ООД. С оглед изхода на спора съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на адв. А. З. Д. на основание чл. 38 от ЗАдв адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.

В срока за обжалване е депозирана Молба с вх. № 6438/17.07.2024 г. от „СИТИ КЕШ“ ООД с искане за изменяне на постановено по делото решение в частта за разноските, като са изложени аргументи и представени доказателства в насока на това, че ищцата по делото не е материално затруднена. В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК, ищцата е депозирала отговор на депозираната от другата страна молба с наведени доводи за неоснователност на последната.

С обжалваното Определение № 431/30.07.2024 г. съдът е приел, че предвид материалното състояние на ищцата, неоспорено от нея, както и декларираното от същата пред ответника в представените и също неоспорени искания за кредит, че живее в собствено жилище и не плаща наем, и че не издържа непълнолетни деца, доказва твърденията на ответника, че ищцата към датата на подписване на договора за правна помощ от 10.11.2023 г. и при разглеждане на съдебното производство, не се явява материално затруднено лице. Поради изложеното съдът е намерил за основателни възражението на ответника за липсата на предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата и е изменил Решение № 105/21.06.2024 г. в частта му за разноските.

При така установените факти по делото, съдът намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок, и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, съгласно нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Процесуалните предпоставки за присъждане на разноски на ищеца в исковото производство се извеждат от нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, според която същите се понасят от ответника съразмерно с уважената част от иска.

2

Процесуалният закон не поставя други изисквания за осъждане на ответника за разноски. След като предявеният иск е уважен неправилно с обжалваното определение първоинстанционният съд е изменил решението си и отказал да присъди дължимото адвокатско възнаграждение в полза на оказалия безплатна правна помощ адвокат на ищцата.

Правните изводи, обосновали този отказ, не могат да бъдат споделени.

В хипотезите на чл. 38, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв законодателят е предвидил възможност определен кръг лица да не заплащат адвокатски хонорар, но същият да бъде дължим от насрещната страна, в случай че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК за осъждането й за разноски. Настоящият състав възприема практиката на ВКС, съгласно която това дали е било налице материално затруднено положение на страната е без значение, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. Този извод се подкрепя от факта, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗАдв случаи, като на основание чл. 9 ЗЗД във вр. с чл.

20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в законоустановени изключения. С оглед на изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат от ответника, като с постановеното решение преди неговото изменение правилно са присъдени такива в полза на адв. Д..

Във връзка с горното Определение № 431/30.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1060/2023 г. по описа на РС - Харманли се явява неправилно и следва да бъде отменено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 431/30.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1060/2023 г. по описа на РС - Харманли.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4