Определение № 3311 от 09.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3311 гр. София, 09.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20248002901028 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Гастхаус“ ЕООД, гр.София, срещу решение № 30/15.01.2024 г., постановено по в.т.д.№ 151/2023 г. от Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260743/29.12.022 г. по т.д.№ 2571/2017 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Електроразпределителни мрежи запад“ АД, гр.София, иск с правно основание чл.61 ЗЗД за заплащане на сумата от 323677 лв., представляваща заплатени средства за изграждане и монтиране на съоръжение – кабелни линии 20 KV- 2 броя от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV“Яхиново“ до нов стълб ТП „Младост“ с дължина на трасето 1268 м.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд след обсъждане на събраните по делото доказателства е приел, че страните по спора са сключили договор за присъединяване на обекти на потребители към 1 разпределителната мрежа по реда на чл.20, ал.5, т.2 от НПППЕЕПРЕМ на 07.11.2008 г., както и че процесните съоръжения са проектирани, изградени и въведени в експлоатация. Спорът е относно действителността на договора за присъединяване от 07.11.2008 г., съответно дължи ли ответникът и на какво основание сумата от 323667лв., представляващи средства за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на трасе - кабелни линии 20 KV 2 бр.-от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“, с дължина на трасето 1 268м., която ищецът претендира.

Решаващият състав е споделил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция, тъй като реализираното от ищеца – касатор се явява изпълнение на конкретни негови договорни задължения, поради което изграденото процесно трасе е част от предвидената по договора работа, т.е. в случая не е извършено нещо извън предмета на договора, както и че не са налице изискуемите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.61, ал.1 от ЗЗД, на което основание е предявена исковата претенция. Изложени са съображения, че процесните съоръжения са проектирани, изградени и въведени в експлоатация в изпълнение на договора за присъединяване, както и че спорът между страните относно действителността на договора, е разрешен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.297, чл.298 и чл. 299 ГПК, като същият е признат за действителен и валидно обвързващ страните, което следва от влезлите в сила съдебни решения - решение №688/10.11.2021г., постановено по т.д.

№792/2022г. на САС и решение № 1050 от 07.05.2019г., постановено по т.д.

№1227/2019г. на САС. Съществуването на действителен договор, по силата на който е извършена работата изключва наличието на елементите от фактическия състав по чл.61, ал.1 ЗЗД, отговорността по който е извъндоговорна, съответно обуславя неоснователност на предявения иск. С оглед на тези обстоятелства за неоснователни са счетени направените възражения за прихващане и погасяване по давност, както и оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, основани на твърдения за: непроизнасяне по възражението за нищожност на договора за присъединяване; неизясняване на действителнатата воля на страните във връзка с изграждането на процесното съоръжение, предвид направеното тълкуване на относимата правна уредба и съдържанието на договора; съдържанието и действието на Наредба № 6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /отм./, в отношенията между страните предвид Закона за енергетиката и ЗНА; представените по делото доказателства в подкрепа на твърдяното от ищеца, че процесния договор е без предмет; анализа на доказателствата в подкрепа на твърдяното от ищеца, че са изградени електрически съоръжения за пренос и достъп на електрическа енергия в полза на ответника след съгласувани проекти и поставяне под напрежение от същия и разрешение за ползване, а не електрически съоръжения за присъединяване на обект на ищеца; наличието на 2 предпоставките по чл.61 ЗЗД и доводът за противоречиви изводи на съда в обжалваното решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя четири правни въпроса, като се позовава на противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС: 1. „При сключен договор за присъединяване към разпределителната мрежа и изграждане на електрическите съоръжения от страна на присъединяваното лице, което впоследствие не е присъединено, какви са правата и задълженията на страните по този договор ?“; 2. „В мотивите на решение № 60078/30.08.2021 г. по т.д. № 802/2020 г., на ВКС, Т.К., 2-ро отд. е посочено следното - Законодателят е предвидил, че на всяко лице, което е предприело работа в чужд интерес, същата е била извършена уместно и не е било налице противопоставяне от страна на лицето, в чиято полза е извършена, има право на стойността на необходимите и полезни разноски, които е извършил изпълнителят, следва ли да се приеме, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС ?“; 3. „Когато чл.

82, ал. 1 от ЗЕ недвусмислено сочи, че процесното съоръжение е част от електроенергийната система на страната и отделно от това, чл. 116, ал. 3 указва, че оператора на разпределителната мрежа (ответното дружество) е длъжно да извършва разширение и реконструкция на мрежата свързана с присъединяването на потребители и производители на ел. енергия, следва ли разпределителното дружество да изкупи от инвеститора и стане собственик на тези присъединителни съоръжения съответно на единствената лицензия за разпределение на ел. енергия, на тази обособена територия ?“ и 4. „В Закона за енергетика от 09.12.2003 г. е посочено в ПЗР, § 4. (1), че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 12-годишен срок от влизането в сила на този закон. С оглед на тази воля на законодателя, следва ли да се приеме, че разпределителното дружество е длъжно да изкупи процесните съоръжения предвид на притежаваната единствена лицензия в конкретната обособена територия ?“.

Въпросите са свързани с поддържаната теза, че касаторът е собственик на изградените съоръжения, които не са изкупени от ответника, както и че договорът за присъединяване е нищожен и поради това му се дължат направените разходи за изграждането им по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. Посочената теза не е възприета от въззивния съд и кореспондира с решаващия извод в обжалваното решение, че отношенията между страните следва да се уредят на договорно основание, поради което е отхвърлен предявеният иск по чл.61, ал.2 ЗЗД.

3

Съставът на ВКС счита, че решаващите изводи на апелативния съд са основани на формираната сила на пресъдено нещо по смисъла на чл.297, чл.298 и чл. 299 ГПК на влезлите в сила съдебни решения - решение №688/10.11.2021г., постановено по т.д.№792/2022г. на САС и решение № 1050 от 07.05.2019г., постановено по т.д.№1227/2019г. на САС.

С решението по т.д.№ 1227/2019 г. САС се е произнесъл по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по същия договор от 07.11.2008 г. за изграждане на друга част от кабелната мрежа, като е приел, че договорът е действителен. Прието е, че с оглед предмета на договора не е необходимо да се сключва договор за прехвърляне на собственост или за уреждане на отношенията, а се касае до подмяна на кабели в далекопроводна мрежа, която използва съществуващ сервитут. С оглед предмета на възлагане, липсата на необходимост от прехвърляне на резултата, а директното му инкорпориране в мрежата на ответника, е счетено, че не е необходимо извършването на прехвърляне на резултата в особена форма, което не налага сключването на следващ договор, а възложителят дължи приемане на изработеното съобразно сключения между страните договор на основание чл.

264, ал. 1 от ЗЗД.

С решението по т.д.№ 792/2019 г. САС се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на кабелните линии, изградени по договора от 07.11.2008 г., които съвпадат със съоръжението, за изграждането на което се претендира плащане в настоящото производство. Касаторът е твърдял по това дело, че съоръженията са негова собственост, но се ползват от ответника, поради което му се дължи обезщетение. С влязлото в сила решение е прието, че процесното съоръжение - кабелни линии 20 KV 2 бр. – от стълб № 45 на ВЕЛ 20 KV „Яхиново“ до нов стълб до ТП „Младост“ с дължина на трасето 1268 м. е изградено от ищеца в изпълнение на договора, изпълнението е прието от ответника и съоръжението е пуснато в експлоатация – поставено е под напрежение и се ползва като част от разпределителната мрежа на ответното дружество. Правото на собственост върху изграденото преминава върху разпределителното предприятие с изграждането на съоръженията и приемане на изработеното, респективно включването му в електроразпределителната мрежа, тъй като в случая не се изисква учредяване на сервитутни права, а такива са били учредени преди сключването на договора от трети за спора лица, както и не се налага прехвърляне на вещни права от присъединяваното лице, доколкото съоръжението се намира извън границата на собственост на имота на ищеца, предвид на което и собствеността върху изграденото съоръжение преминава върху възложилия изработването му ответник (електроразпределително предприятие) с факта на приемането му и включването му като част от оперираната от ответника електроразпределителна мрежа – с разрешение за ползване № ДК–07–КН–02/21. 03. 2013 г.

На основание така формираната сила на пресъдено нещо за правопораждащите факти, третият и четвъртият въпроси за задължението на 4 разпределителното дружество да изкупи изградените съоръжения и да стане техен собственик, са решени. Тези въпроси, както и първият въпрос за правата и задълженията на страните по договор за присъединяване и съответно втория въпрос за фактическия състав на воденето на чужда работа без пълномощие, са разрешени в практиката на ВКС, именно с оглед предмета на изработеното. Сключването на договор за изкупуване на съоръженията от електроразпределителното предприятие е необходимо, когато следва да се прехвърлят вещни права на разпределителното предприятие от изпълнителя, тъй като предметът на възлагане е наложил изработката на самостоятелна вещ, съдържаща вещни права или предметът е такъв, че съобразно закона има изискване за сключване на договора за прехвърлянето му в предвидена от закона форма. Право на собственост не се прехвърля, а се сключва единствено договор за изработка, ако резултатът не е самостоятелна вещ в рамките на общата присъединителна уредба. В този смисъл са решение № 7/04.2.2014 г. по т.д. 59/13 г. и решение № 247 от 27.2.2015 г. по т.д. 2952/13 г. на ВКС, ТК.