Решение № 1942 от 04.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1942 гр. С., 04.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б.Р. при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от Б.Р. Гражданско дело № 20221110167636 по описа за 2022 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 275456/12.12.2022 на СРС, подадена от „**********“ ЕАД срещу Д. Н., Д. П. и М. П..

Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. Ния Соларова е предявил срещу Д. Н., М. П. и Д. П. – граждани на Италианската Република, искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на „**********“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., бул.

„**********“ № 19, ет. 5, ап. 15, аб. № *******, както следва:

1. Д. Н.:

884,54 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.06.2020г. и 6,53 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на исковата молба (12.12.2022г.) до окончателното им изплащане;

149,00 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-16.11.2022г. и 1,44 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-16.11.2022г.

2. М. П.:

884,54 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.06.2020г. и 6,53 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на исковата молба (12.12.2022г.) до окончателното им изплащане;

149,00 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за 1 периода 15.09.2020г.-16.11.2022г. и 1,44 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-16.11.2022г.

3. Д. П.:

884,54 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.05.2019г.-м.06.2020г. и 6,53 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2019г.-м.04.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата на депозирането на исковата молба (12.12.2022г.) до окончателното им изплащане;

149,00 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-16.11.2022г. и 1,44 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019г.-16.11.2022г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответниците съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Ответниците били собственици на топлоснабдения имот. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Д. П. / юрк. Р.П.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. Н., М. П. и Д. П. чрез назначения им на основание чл. 48, ал. 2 ГПК особен представител адв. Н. Н. – АК-С., са депозирали Отговор на исковата молба, вх. № 246329/04.09.2023г. на СРС, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорва се наличието на задължение на ответниците да заплатят търсените спрямо тях суми. Действително можело да се направи извод, че те са съсобственици по наследство на имота, но не ставало ясно нито кои от тях реално са ползвали същия и доставената в него топлинна енергия, нито дали заедно са обитавали или ползвали имота. Всички издавани документи/фактури били на името на трето лице – М. П..

Поради това следвал и извод, че облигационно отношение е възникнало с трето за спора лице, а не с ответниците. Във връзка с претенциите за лихви се оспорва ответниците да са в забава, съответно да дължат лихви. Ангажираните от страна на ищеца доказателства не можело да послужат за обосноваване на основателността на предявените искове. В насрочените по делото публични съдебни ответниците не се явяват, като се представляват от адв. Н., който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и позициите на ответниците, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за 2 продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основани по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). Ирелевантно е кой фактически е ползвал имота, като това е въпрос на отношения между ползвателя и собственика / титуляря на вещно право на ползване.

По делото е представено заверено копие от Нотариален акт № 39/09.09.2021г., т. 1, рег. № 796, дело № 35/2021г. на Нотариус № *** – Йон.Л., с което ответниците Д. Н., Д. П. и М. П. са продали имот – апартамент в град С., бул. „**********“ № 19, ет. 5, ап. 15 /на две нИ./ на А.Е.Я.. В нотариалния акт е описан имотът съобразно представена схема от АГКК, като е посочено, че по нотариален акт той съставлява апартамент с южно изложение на петия етаж над мецанина и магазините в сградата на бул. „**********“ № 19, бивш адрес ул. „*********“ № 19. По този начин е описан имота в Нотариален акт № 98/21.12.2007г., т.

8, рег. № 6928, дело № 1431/2007г. на Нотариус № 263 – Йон.Л., с който М. П. е закупил апартамента. От страна на процесуалния представител на ответниците изрично е заявено, че не се оспорва правото на собственост на ответниците върху имота, както и дяловете им в него. Следователно в рамките на процесния по делото период ответниците са имали качеството на клиент на топлинна енергия, която купуват от „**********“ ЕАД по силата на съществуващо между тях облигационно отношение, съответно носят отговорност за заплащането на потребената в топлоснабдения имот топлинна енергия съобразно дяловете си в него.

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, 3 на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ù отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството. Съгласно чл. 195, ал.

1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебносчетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно актуално действащата Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването, чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.) и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.