Разпореждане № 5887 от 19.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 19.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 3370 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, подадено от пълномощника юрисконсулт Н. М. Л., против длъжника Р. И. М., с ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: гр. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 1663.26 BGN /хиляда шестстотин шестдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ - неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № ***. за периода 05.08.2024 г. до 05.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението - 07.11.2025 г. до изплащане на вземането; 456.39 BGN /четиристотин петдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ - неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода от 05.08.2024 г. до 05.09.2025 г.; 583.30 BGN /петстотин осемдесет и три лева и тридесет стотинки/- неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 1.093.70 BGN /хиляда деветдесет и три лева и седемдесет стотинки/ - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“; 500.00 BGN /петстотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата - 06.11.2024 г.; 20.00 BGN /двадесет лева/- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата 20.10.2023 г.; 681.01 BGN /шестстотин осемдесет и един лева и една стотинки/ мораторна лихва, дължима за периода от 06.10.2023 г. до 07.11.2025 г., както и 84,96 BGN държавна такса, 230,00 BGN юрисконсултско възнаграждение и 100,00 BGN за подготовка на документи, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.13, ал.2 от НЗПП.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, погасителен план и др.

С Разпореждане рег. № 5649/07.11.2025г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - гр. Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

1

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави в една своя част.

С оглед задължението на съда обаче да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител, какъвто е и настоящият случай, то се взе предвид следното:

Досежно сумите за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и Флекси“ съответно в размер от 583,30 BGN и 1093,70 BGN - видно от процесния договор е, че е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги („Фаст“ и „Флекси“) в общ размер на 2875.00 BGN за двете. Възнаграждението, което се е задължил да заплати потребителя – длъжник в настоящото, за предоставените му допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона (същият надхвърля сумата предоставена като главница – 2500,00 лв.).

Наред с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т. е. то е дължимо само за "възможността от предоставянето" на посочените в заявлението услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните договор. Следва да се има предвид, че принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето, изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.

Описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Тези "допълнителните услуги" представляват общ разход по кредита. Съгласно решение по дело №С686/2019 г. на СЕС понятието "общи разходи по кредита за потребителя", съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета обхваща разходите за евентуалното удължаване на срока на кредита, щом като, от една страна, конкретните и точните условия за евентуалното му удължаване, включително срока на последното, са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит, и от друга страна, тези разходи са известни на кредитора. Действията, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно. Всички те касаят отпускането и управлението на кредита, в това число и предоговарянето на параметри от конкретния договор за кредит досежно срока за плащане /удължаване, разсрочване, отсрочване/. Т. е не представляват "допълнителни услуги" по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. След като нямат характер на допълнителни услуги, начисляването на такси за извършени действия по отпускане и управление на кредита е в пълно противоречие с императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Това обуславя извод за нищожност на коментираните клаузи, а по нищожни клаузи не се дължи.

Изложеното обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации досежно закупените допълнителни услуги.

Досежно сумите от 500,00 BGN и 20,00 BGN, представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания и такава при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, съдът намира също са недължима поради следното: съгласно чл. 10а, ал.2 ЗПК не се допуска заплащането на такси и комисиони 2 за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, каквато характеристика има настоящата. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна. Освен това начислената такса не е резултат от предоставена от кредитора на длъжника услуга, за да дължи той заплащането на такса за нея. Предвид изложеното, претендираната сума също е недължима като резултат от уговарянето й в неравноправна клауза, поради което е нищожна.

Недължими като акцесорни такива са и вземанията за лихви, начислени върху перетнциите за закупени допълнителни услуги Фаст и Флекси, както и сочената за дължима сума от 81,86 лв., представляваща лихва, начислена върху договорна такава с оглед общия принцип за недопустимост на анатоцизма. Поради това следва да се издаде заповед за изпълнение само досежно сумата от 298,34 лв., претендирана за дължима такава, като начилслена върху главницата мораторна лихва.

В частта за разноските искането е основателно съобразно уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от юрисконсулт, на когото съдът на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, определя възнаграждение в размер на 80,00 (осемдесет) BGN, тъй като производството не се отличава с никаква фактическа и/или правна сложност като в това възнаграждение се включва и подготовка на документите, доколкото в това всъщност се изразява същината на осъществената от юрисконсулта за настоящото производство работа, за която съдът му е определил възнаграждение. Така, съобразно уважената част от заявлението, в заключение, на заявителя се следват разноски, както следва: 41,11 BGN държавна такса и 38,71 BGN – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която Р. И. М., с ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„България“ №49, бл. 53Е, вх. В, сумите, както следва: 1663.26 BGN /хиляда шестстотин шестдесет и три лева и двадесет и шест стотинки/ - неплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит ***г. за периода 05.08.2024 г. до 05.09.2025 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението 07.11.2025 г. до изплащане на вземането; 456.39 BGN /четиристотин петдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ - неплатено падежирало договорно възнаграждение за периода от 05.08.2024 г. до 05.09.2025 г.; 298,34 BGN /двеста деветдесет и осем лева и тридесет и четири стотинки/ - мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 06.10.2023 г. до 07.11.2025 г., както и 41,11 BGN държавна такса и 38,71 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва:

3

583.30 BGN /петстотин осемдесет и три лева и тридесет стотинки/- неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; 1.093.70 BGN /хиляда деветдесет и три лева и седемдесет стотинки/ неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“; 500.00 BGN /петстотин лева/ - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата 06.11.2024 г.; 20.00 BGN /двадесет лева/- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата 20.10.2023 г.; 382,67 BGN /триста осемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, начислена лихва върху вземането за договорно възнаграждение както и начислената лихва върху вземането за услуга „Фаст“ и „Флекси“.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

4