Решение № 179 от 19.11.2018, Районен съд - Свищов

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 179 гр.Свищов, 19.11.2018г.

Свищовският районен съд в публично заседание на 19.10.2018 година в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№373 по описа за 2018г., за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по обективно съединени искове с правна квалификация с правна квалификация чл. 128, т.2 вр. чл.242 от КТ, чл. 222, ал.1 от КТ, чл.224 от КТ и по чл. 86 от ЗЗД. за заплащане: Сумата от 40 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за периода от 24.04.2015 г. до 30.04.2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. май 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. юни 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. юли 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. август 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. септември 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м.октомври 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2015 г.; сумата от 200 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. декември 2015 г.; сумата от 210 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. януари 2016 г.; сумата от 210 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2016 г.; сумата от 170 лв., представляваща дължимо, но незаплатено трудово възнаграждение за периода 01-24.03.2016 г.

На основание чл.86 от ЗЗД претендира мораторна лихва върху всяка една от посочените по-горе суми както следва: сумата от 11,71 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за посочения период от м.април 2015 г., считано от 01.06.2015г. до датата на предявяване на иска; сумата от 56,97 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м. май 2015 г., считано от 01.07.2015 до датата на предявяване на иска; сумата от 55,25 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м. юни 2015 г., считано от 01.08.2015 г., до датата на предявяване на иска; сумата от 53,52 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м. юли 2015 г., считано от 01.09.2015 г. до датата на предявяване на иска; сумата от 51,85 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м. август 2015 г., считано от 01.10.2015 г. до датата на предявяване на иска; сумата от 50,13 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължи мото възнаграждение за м. септември 2015 г., считано от 01.11.2015 г. до датата на предявяване на иска; сумата от 48,46 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължи мото възнаграждение за м. октомври 2015 г., считано от 01.12.2015 г. до датата на предявяване на иска; сумата от 46,73 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължи мото възнаграждение за м. ноември 2015 г., считано от 01.01.2016 г. до датата на предявяване на иска; сумата от 45 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м. декември 2015 г. , считано от 01,02.2016 г. до датата на предявяване на иска; сумата от 45,56 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м. януари 2016 г., считано от 01.03.2016 г. до датата на предявяване на иска; сумата от 43,75 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото възнаграждение за м. февруари 2016 г., считано от 01.04.2016 г. до датата на предявяване на иска; сумата от 34,00 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимото трудово възнаграждение за м. март 2016 г. , считано от 01.05.2016 г. до датата на предявяване на иска. Претендира мораторна лихва върху претендираните по-горе дължими, но незаплатени трудови възнаграждения, считано от завеждането на иска до датата на заплащане на главницата по тези задължения. Претендира сумата от 210 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение поради намаляване обема на работата.

Претендира сумата от 130 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в периода 24.04.2015-31.12.2015 г. Претендира сумата от 52,50лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в периода 01.01.2016 г.-24.03.2016 г. Претендира сумата от 82,81 лв., представляваща дължимата лихва за забава върху дължимите, но незаплатени обезщетения по чл.222, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ, считано от датата на прекратяването на трудовото правоотношение 24.03.2016 г. до завеждането на иска.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Твърди, че се намирал в трудови правоотношения с ответното дружество през периода от 24.04.2015 г. до 24.03.2016 г. по силата на Трудов договор №17/23.04.2015г. Договорът е бил подписан в с.Овча могила, Община Свищов, където е следвало да изпълнява функциите си работникът. Било му е обяснено, че договорът ще бъде представен за подпис от страна на управителя на дружеството-работодател, след което екземпляр от него ще бъде предоставен на работника. На ищеца обаче не е предоставен екземпляр от трудовия договор. Съгласно този договор страните са се съгласили ищецът да изпълнява в щата на ответника длъжността „охранител”, с място на работа в обект на ответника „Керамичен завод" в с.Овча могила, Свищовска община: със срок - за неопределено време,при непълно работно време- 4 (четири) часов работен ден,при 20 (двадесет) часова работна седмица,с основно месечно ТРУДОВО възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Със същия договор страните са уговорили :заплащането на трудовото възнаграждение, дължимо от работодателя „****” ЕООД на работника Х.С.Й. да се извършва „ ежемесечно, със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася; срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор, еднакъв за двете страни, е : „20работни дни”; размер на основния платен годишен отпуск: „ 20 работни дни".

Със Заповед №124/01.01.2016 г., на основание чл.118, ал.3 от Кодекса на труда, считано от 01.01.2016 г. работодателят е увеличил размера на основното трудово възнаграждение от 200 лв. на 210 лв. месечно. Твърди, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №4/24.03.2016 г. на работодателя, изпратена на ищеца с Писмо с обратна разписка чрез „Български пощи” ЕАД на 17.06.2016 г. на основание чл.328, ал. 1, т.2 от Кодекса на труда. Твърди, че във връчения на ищеца екземпляр от тази заповед липсва словесно изписване на правното основание за прекратяване на трудовия договор, както и на фактическите основания, които да обосноват такова правно основание на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това, в същия екземпляр е посочено, че не са начислявани и не подлежат на заплащане никакви обезщетения, независимо от основанието им по Кодекса на труда.

Ищецът Х.С.Й. твърди, че не е получил нито едно от дължимите му месечни трудови възнаграждения по цитирания договор, не е ползвал платен годишен отпуск в течение на договора, както и че не е получил дължимите му обезщетения по чл.222, ал.1 и по чл.224, ал.1 от КТ. Твърди също, че след прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника не е бил трудово ангажиран при друг работодател.

В с.з. ищецът редовно призован се явява лично и се представлява от адв. П.Д. от ВТАК. Поддържа исковата молба.

Ответникът *******не е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество не се представлява.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото справка от НАП ищецът Х.С.Й. се намирал в трудово правоотношение с ответното дружество от 23.04.2015г., като трудовото правоотношение е възникнало на основание сключен договор № 17/23.04.2015г. Съгласно трудовия договор ищецът бил назначен на длъжността „охранител”, с място на работа в обект на ответника „Керамичен завод" в с.Овча могила, Свищовска община: със срок - за неопределено време,при непълно работно време- 4 (четири) часов работен ден,при 20 (двадесет) часова работна седмица,с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева. Със същия договор страните са уговорили :заплащането на трудовото възнаграждение, дължимо от работодателя „****” ЕООД на работника Х.С.Й. да се извършва „ежемесечно, със срок до последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася; срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор, еднакъв за двете страни, е : „20работни дни”; размер на основния платен годишен отпуск: „ 20 работни дни". Със

Заповед №124/01.01.2016 г., на основание чл.118, ал.3 от Кодекса на труда, считано от 01.01.2016 г. работодателят е увеличил размера на основното трудово възнаграждение от 200 лв. на 210 лв. месечно. По делото не е представено личното трудово досие на работника. Ето защо изложените обстоятелства съдът прие за доказани на основание разпоредбата на чл.161 от ГПК. Според чл. 190, ал. 2 ГПК непредставянето на документ се преценява съгласно чл. 161 от ГПК. Последиците на чл. 161 ГПК са неблагоприятни и се прилагат, когато с процесуалните си действия или бездействия страната възпрепятства попълването на делото с относими и необходими доказателства за установяването на релевантни за спора факти, като за тях страната е предупредена от съда. В настоящият случай намиращите се у ответника документи, съдържащи се в личното трудово досие на ищеца съдържат данни за гореизложените обстоятелства.

Представена е по делото Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №4/24.03.2016г. на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.

По делото са представени извлечения от ел.калкулатор на сумите по предявените искове за мораторна лихва, които не са оспорени от ответната страна, поради което съдът намира, че не следва да преизчислява отразените в тях суми.

По делото бяха разпитани дама свидетели –А. А.ов и Е.

С.- колеги на ищеца.

Според св.А.ов, който работил в керамичния завод в с.Овча могила, общ.Свищов от 1995г. до 2016г., ищецът също като него работел на длъжността охрана в завода. Последен собственик на предприето било ответното дружество. Според свидетеля трудовите договори, които сключили през м. април 2015г. с работодателя били взети от племенника на управителя Б. за подпис и не им били върнати впоследствие. Твърди, че за периода от м.април 2015г. до уволнението на ищеца, той и останалите охранители, включително и самия свидетел не били получавали заплати. В края на зимата на 2016г. управителя бил обещал след като продаде терена на предприятието да се разплати с охраняващите работници. Действително имало такава продажба, но охранителите не получили заплати.

Според св.Е. С., която също работела в керамичния завод в с.Овча могила, същият работел като охрана в предприятието като охранявал на смени.

При така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 128, т.2 вр. чл.242 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, е основателен и доказан.

Съгласно нормата на чл. 128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд. В настоящия случай между страните е съществувало валидно трудово правоотношение в периода от 24.04.2015 до 24.03.2016г. Трудовото правоотношение с ответното дружество е прекратено със Заповед № 4 от 24.03.2016 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. По силата на сключения между страните трудов договор за работника е възникнало задължението да престира труд срещу насрещното корелативно задължение на работодателя-ответник да заплаща уговореното възнаграждение, което задължение е и законово регламентирано с разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ. За основателността на иска в тежест на ищеца бе да докаже, че през процесния период е престирал работна сила по трудовото правоотношение с ответника, както и размера на дължимото трудово възнаграждение. В тежест на ответника бе при доказване на горните факти, да докаже положителния факт на плащане на дължимото трудово възнаграждение. Съдът счита, че въз основа на събраните доказателства безспорно се установява, че ищецът е престирал труд в процесния период и в претендирания размер. В тази връзка съдът съобрази, че за последиците от възпрепятстване на доказването по чл. 161 ГПК, ответната страна е предупредена с определението по чл. 140 ГПК в проекта за доклада по делото. От друга страна, ответникът, чиято е доказателствената тежест, не доказа, че е заплатил трудовото възнаграждение на ищеца за претендирания период – 24.04.2015г. до 24.03.2016г., общо в размер на