Определение № 72 от 08.01.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 72 гр. Перник, 08.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20231720104015 по описа за 2023 година Производството е образувано по искова молба с вх.№ 17425/21.08.2023 г., подадена от „НК СЕРВИЗ“ ЕООД ЕИК 206906399, представлявано от управителя Н.С., чрез адв. К. Д. и адв. Д. К., против К. В. А., с искане от съда да постанови решение, с което да приемете за установено, че в конкретния случай Трудов договор № 007/07.11.2022 г., по описа на „НК СЕРВИЗ“ ЕООД не е действителна правна сделка, а същата съставлява симулативна такава по реда на чл. 26, ал. 2, пр. 5 33Д, доколкото страните по нея не са имали намерение да встъпят в облигационна връзка и те не са преследвали и не са искали настъпването на типичните за трудовия договор правни последици.

В исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството му на работодател и ответника, в качеството му на работник, е сключен договор за Трудов договор № 007/07.11.2022 г., който е бил прекратен на 02.05.2023 г. по взаимно съгласие на страните. Твърди се, че ответникът не е полагал реален труд в периода 01.11.2022 г. - 02.05.2023 г., в полза на работодателя въз основа на сключения трудов договор, като страните изначално не са имали волята трудовият договор да породи действие и да бъде изпълняван, а единственото им намерение било да осигурят на К. А. трудов стаж на максимален осигурителен доход, като последното е рализирано като приятелска услуга и способ за погасяване на вноски по сключен между страните по делото договор за заем, с кредитор К. А. и длъжник - „НК СЕРВИЗ” ЕООД. Във връзка с изложеното счита, че процесния договор е недействителен и моли съда да уважи исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника, чрез адв. В., който изразява становище за неоснователност на предявения иск, като излага съображения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

1

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 07.11.2022г. между „НК СЕРВИЗ” ЕООД в качеството му на работодател и К.

В. А. в качеството му на работник е сключен трудов договор на основание чл.

67, ал. 1, т. 1 КТ. Уговорено е, че работодателят възлага, а работникът/служителя приема да изпълнява в „НК Сервиз“ ЕООД длъжността „Ръководител, транспорт с код по НКПД 13245026 в отдел НК Сервид ООД и месторабота София със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика, представляваща неразделна част от договора, при осем часов работен ден за неопределен срок и възнаграждение в размер на 3500 лева.

Представено е и молба за напускане от 02.05.2023г., както и Справка за актуално състояние на всички трудови договори на К. В. А., от която е видно, че същият е прекратен на 02.05.2023г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Установи се, че страните са сключили на 07.11.2022 г. трудов договор на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ за неопределен срок. Настоящият съдебен състав намира, че така описаният договор между страните съдържа основните, съществени елементи на трудовия договор, поради което следва да се квалифицира като такъв. Уговореният предмет на договора не е свързан с изработването на конкретен резултат, продукт или свършване на определена работа, а включва полагането на труд. Уговорен е работодателя, при които ще се полага труда. Разпределението на риска е в тежест на работодателя, съобразно уговореното в клаузите за заплащане на здравно, социално осигуряване, данъци, отпуски, уредените случаи на временна и трайна нетрудоспособност. Уговорено е място на изпълнение на договора.

Спазено е и изискването за сключване в писмена форма. В горния смисъл определение № 240/03.05.2011 г. по ч. гр. д. № 182/2011 г. на III г. о. на ВКС.

На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази факта, че процесния договор е прекратен, който факт е настъпил на 02.05.2023 г. Във връзка с горното и при тези фактически обстоятелства съдът намира предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес от установяване на недействителността в самостоятелно исково производство при вече прекратено трудово правоотношение.

В решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС по първия въпрос е дадено разрешение в следния смисъл:

Обявяването на трудовия договор за недействителен няма обратно действие, когато работникът или служителят е действал добросъвестно при сключването му. В този случай, съгласно чл. 75, ал. 1 КТ, когато трудовият договор бъде обявен за недействителен, отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор, т. е. последиците от обявяването на недействителността настъпват занапред - от влизане в сила на съдебното решение, с което недействителността е обявена. Когато работникът или 2 служителят е действал недобросъвестно, разпоредбата на чл. 75, ал. 1 КТ не се прилага. Ако работникът или служителят е действал недобросъвестно, обявяването на недействителността също има действие също за в бъдеще, но за времето, през което е работил, той няма право на трудово възнаграждение, на платен годишен отпуск, зачитане на времето за трудов стаж и др.

В решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС е прието, че недействителността на трудов договор може да се предяви с отделен иск, включително инцидентен установителен иск, както и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение или обезщетение.

На следващо място следва да се посочи, че в съдебната практика няма колебания и съмнения, че страните по трудово правоотношение винаги имат правен интерес и е процесуално допустимо да предявят иск за недействителност на трудов договор, когато трудовото правоотношение между тях не е прекратено на някое от основанията по чл. чл. 325-331 и 334 от КТ (в тази връзка виж и решение № 319/05.11.2013 г. по гр. дело № 20/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 320/26.11.2014 г. по гр. дело № 2420/2014 г. на ІVто гр. отд. на ВКС). В тези случаи правният интерес и допустимостта на иска произтичат от това, че след влизането в сила на конститутивното съдебно решение за обявяването на недействителността, трудовото правоотношение вече няма да съществува, като последиците между страните ще се уредят съгласно чл. 75 от КТ – с оглед това дали работникът или служителят е действал добросъвестно или не при сключването на трудовия договор (съобразно изясненото по-горе).

Когато обаче трудовото правоотношение вече е прекратено на някое от основанията по чл. чл. 325-331 и 334 от КТ (каквато е хипотезата в настоящия случай –чл. 325, ал. 1, 1 КТ), обявяването на недействителността от съда няма да има за последица преустановяване съществуването на трудовото правоотношение, и правният интерес от иска за недействителност произтича единствено от уреждане на последиците от недействителността. Поконкретно, в разглежданата хипотеза на вече прекратено трудово правоотношение страните по трудовия договор имат правен интерес от обявяването на недействителността му (или на отделна негова клауза – чл. 74, ал. 4 и чл. 75, ал. 2 от КТ), когато недействителността (по-точно – претендираната такава от заинтересованата страна) е от преюдициално значение за законосъобразността на съответното основание, на което е прекратено трудовото правоотношение, и/или за възстановяването на работа на работника или служителя, т. е. – за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ(такива хипотези са разгледани в решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 117/11.04.2011 г. по гр. дело № 525/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 581/10.12.2010 г. по 3 гр. дело № 869/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 650/17.11.2010 г. по гр. дело № 1573/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 175/17.03.2010 г. по гр. дело № 3022/2008 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС), или за дължимостта на трудови възнаграждения, на обезщетения по КТ или на други престации по трудовото правоотношение (такива хипотези са разгледани в решение № 218/05.07.2011 г. по гр. дело № 775/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 252/24.06.2011 г. по гр. дело № 1743/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 663/02.11.2010 г. по гр. дело № 1477/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 533/30.06.2010 г. по гр. дело № 309/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). В тези случаи е процесуално допустимо съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия договор (или на отделна клауза от него), както чрез иск, който е обективно съединен със съответния друг иск (искове) – за законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение (уволнението в широк смисъл – чл. 344, ал. 1 от КТ), за заплащането на трудово възнаграждение (чл. 128, т. 2 от КТ), на различни обезщетения по КТ, на неустойка по трудовия договор (чл. 92 от ЗЗД), за връщане на платени такива без основание (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД) и пр. – при първоначално съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или при последващо съединяване на иска за недействителност (предявен като насрещен иск по чл. 211 от ГПК или инцидентен иск по чл. 212 от ГПК), а също – и чрез възражение (съобразно цитираната по-горе задължителна практика на ВКС). Това сезиране на съда обаче следва да стане в рамките на установените от закона преклузивни процесуални срокове – подаването на първоначалната искова молба (чл. 210, ал. 1 от ГПК), срока за отговор на исковата молба (чл. 211, ал. 1, чл. 212, предл. 2 и чл. 133, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК; относно срока за възражението виж и т. 4 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 339/22.10.2013 г. по гр. дело № 2713/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС), първото заседание за разглеждане на делото (чл. 212, предл. 1 от ГПК).

Когато страната (независимо дали това е работодателят, или работникът или служителят) е пропуснала тези преклузивни срокове, процесуалното й право да сезира съда с иска или възражението за недействителност на трудовия договор (която има преюдициално значение спрямо съответния друг иск) се преклудира в това производство. Целта на тази преклузия е да обезпечи разглеждането на делото в разумен срок и да стимулира страната да прояви процесуална активност и дисциплина. Поради това, изгубвайки процесуалното правото да сезира съда с разглеждането на преюдициалния спор за недействителност на трудовия договор (или на отделна клауза от него) в рамките на висящия процес, страната губи правото да сезира съда с този преюдициален спор и чрез предявяването на самостоятелен иск за недействителността в отделно ново производство, независимо че производството по обусловения трудов спор продължава да е висящо. /виж Решение № 161/08.05.2015г., по гр. дело № 4848 по описа за 2014 г. на ВКС/.

Действително между страните има друго висящо производство, свързано с последиците от недействителността – право на ответника на трудово възнаграждение, но именно в това производство работодателят е следвало да 4 предяви недействителността, защото в този случай за него е налице правен интерес. Искът по настоящото дело, с оглед вече настъпилото прекратяване на правоотношението, е предявен при липса на правен интерес, което води до недопустимост на производството. Ако се приеме обратното становище, би се стигнало до възможност за заобикаляне на установените в закона процесуални преклузии и би се обезмислил ефектът от тях (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 5/08.10.2012 г. на ОСГТК на ВКС).