Решение № 9454 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9454 гр. С, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. ВЛ. при участието на секретаря С. ЕМ. Д.А като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело № 20221110139166 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени главни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 24 ЗПК и чл. 143, чл. 146 и чл. 147 ЗЗП и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК.

Софийски районен съд е сезиран с предявени от Б. И. Т., с ЕГН ********** срещу „ф-ма“ АД, с ЕИК **** установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 и чл. 24 ЗПК и чл. 143, чл. 146 и чл. 147 ЗЗП за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2532911 от 10.03.2022г. и срещу „ф-ма“ ЕООД, с ЕИК **** за прогласяване нищожността на Договор за поръчителство от 10.03.2022 г., а в условията на евентуалност е предявен иск по чл. 26 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 4.1. от Договор за потребителски кредит № 2532911 от 10.03.2022г., както и с предявен от „ф-ма“ АД насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 3197,64 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима на основание Договор за потребителски кредит № 2532911/10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът Б. И. Т. твърди, че на 10.03.2022г. е сключил договор за потребителски кредит № 2532911 с „ф-ма“ ЕАД, а с „ф-ма“ ЕООД – договор за предоставяне на поръчителство по този заем. Уговорената заемна сума била 3000 лева. На същата дата ищецът твърди, че е сключил и процесния договор за поръчителство, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за кредит, като по силата на договора следвало да заплати възнаграждение в размер на 2615,63 лева. Сочи, че съгласно договор за потребителски кредит № 2532911 е отпуснат за срок от 12 месеца, при следните параметри – годишен лихвен процент в размер на 34,00 %, а ГПР – 39,83 % .

Същевременно твърди, че не са посочени условията за прилагането на ГЛП, като липсвал погасителен план, отговарящ на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. ЗПК. Сочи, че не е ясен начинът, по който е формиран ГПР, компонентите, които включва и годишното оскъпяване на заема. Поддържа, че уговореното възнаграждение за дружеството-поръчител бил разход по кредита, който следвало да бъде включен в ГПР по арг. от пар. 1, т. 1 ДР на ЗПК и съставлявало нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

1

Подобни действия противоречали и на европейското законодателство и представлявали заблуждаваща и нелоялна търговска практика, като по естеството си целяла и заобикалянето на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Заявява, че „ф-ма“ ЕАД било собственик на капитала на „ф-ма“ ЕООД. Неприложима била нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като описаните пороци водели до нищожност на целия договор, включително поради противоречието му с добрите нрави и формулиране на чл. 4 от него не по ясен и недвусмислен начин. От своя страна договорът за поръчителство, сключен с "ф-ма" ЕООД, противоречал и на добрите нрави, тъй като нарушавал принципа на еквивалентност на престациите и с него се заобикаляло императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „ф-ма“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит между ищеца и „ф-ма“ ЕАД, като не твърди че в договора е налице основание за плащане на суми на „ф-ма“ ЕООД. Поддържа, че между ищеца и дружеството е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 10.03.2022г., като съгласно чл. 1, ал. 1 от договорите дружеството се е задължило да сключи с „фма“ ЕАД договор за поръчителство, по силата на който „ф-ма“ ЕООД да отговаря пред „ф-ма“ ЕАД солидарно с ищеца за изпълнението на всички негови задължения по договора за потребителски кредит и за всички последици от евентуално негово неизпълнение на задължения по съответния договор за кредит. За предоставяне на услугите била уговорена престация- месечно възнаграждение спрямо Приложение № 1, раздел Втори, т. 1. Твърди, че ищецът е имал възможност да се запознае със съдържанието на договора предварително и е сключил същия посредством размяна на електронни изявления съгласно изискванията на ЗЕДЕУУ. Сочи се, че ищецът е имал възможност да избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция.

Поддържат, че отпускането на договор за кредит не е обвързано със задължително сключване на договор за поръчителство, услугата на „ф-ма“ ЕООД не била задължителна за сключване на договора за потребителски кредит, нито била разход, пряко свързан със сключването му по смисъла на пар. 1 от ДР на ЗПК. Договорите между ищеца и ф-ма не били договори за поръчителство по смисъла на чл. 138 ЗЗД, а били договори за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, като уговореното по тях възнаграждение не попадало в обхвата на общия разход по съответния кредит.

Твърдят, че вземането за възнаграждение по договорите за предоставяне на поръчителство възниквало в полза на „ф-ма“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя „фма“ ЕАД. Поради което доводите на ищеца, че уговарянето на възнаграждение по договор, различен от договора за кредит и с юридическо лице, различно от дружеството-заемател прикривало действителния размер на ГПР на договора и следвало да бъде включено в ГПР били неоснователни. На следващо място, поддържат, че ищецът е имал възможност в 14-дневен срок от сключването на договора за потребителски кредит да се откаже от него, без да дължи обезщетение или неустойка, нито да посочва причина за отказа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ф-ма“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Обосновава съответствието на договора за потребителски кредит с релевантното законодателство. Предоставянето на обезпечение, съответно сключването на договор за поръчителство, не било задължително, от тях не зависело сключването на договора, и било по избор на заемателя. Оспорва се противоречието на договора с добрите нрави и твърдяното въвеждане на ищеца в заблуждение. Договорът за поръчителство бил съвсем отделен договор, наличието на който не било условие за сключването на договора за заем. Възнаграждението на поръчителя нямало основание да се включва в ГПР, а нормата на чл. 4 от договора за кредит не била нищожна. Сочи се, че 2 кредитополучателят не е заплатил нито една вноска по процесния договор за потребителски кредит, като непогасените задължения към 08.09.2022 г. са в размер на 1401,86 лева главница за периода от 10.03.2021 г. до 31.08.2021 г. и 41,70 лева обезщетение за забава за периода от 01.04.2022 г. до 09.08.2022 г. Заявява, че с отговора на исковата молба обявява кредита за предсрочно изискуем на основание чл.

5, раздел X от договора. В тази връзка ответникът „ф-ма“ ЕАД е предявил насрещен иск за сумата от 3197,64 лева, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима на основание Договор за потребителски кредит № 2532911/10.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумите. В условията на евентуалност и в случай, че главният иск на ищеца бъде уважен моли същият да бъде осъден да заплати на „ф-ма“ ЕАД сумата от 3197,64 лева, представляваща чистата стойност на кредита.

О т Б. И. Т. е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който оспорва предявения иск, като заявява, че предсрочната изискуемост по кредита не е настъпила към момента на депозиране на насрещната искова молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, че на 13.04.2022 г. между Б. И. Т., в качеството му на кредитополучател, и „ф-ма“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 2532911 от 10.03.2022г., по силата на който „фма“ ЕАД предоставило на Б. И. Т. сумата в размер на 3197,64 лв., от които 3000 лв. размер на кредита и 197,64 лв. размер на застрахователна премия, които ищеца се задължил да върне на 12 месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 34,00%, годишен процент на разходите от 39,83%, както и при евентуално договорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Безспорно е, че Б. И. Т. е усвоил изцяло заемната сума. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „ф-ма“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „ф-ма“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „ф-ма“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие. Видно от инкорпорирания в Приложение № 1 погасителен план, в последния е предвидено връщане на кредита на 12 месечни вноски, всяка от които включваща главница и лихва.

Не се спори, а се установява и от представените по делото Договор за предоставяне на поръчителство от 10.03.2022 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между Б. И. Т. и "ф-ма" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "ф-ма" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, 3 възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 2615,63лв., платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

Ищеца изрично заявява в исковата молба, че е получил сумата по договора, като не е оспорил с отговора на насрещната искова молба, твърденията на „ф-ма“ ЕАД, че кредитополучателят не е заплатил нито една вноска по процесния договор за потребителски кредит, като непогасените задължения към 08.09.2022 г. са в размер на 1401,86 лева главница за периода от 10.03.2021 г. до 31.08.2021 г. и 41,70 лева обезщетение за забава за периода от 01.04.2022 г. до 09.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По първоначално предявените от Б. И. Т. срещу „ф-ма“ ЕАД и „ф-ма“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 9-11 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП съдът приема следното:

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от които произтича, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са нищожни на заявените правни основания. Въз основа на събраните писмени доказателства по делото настоящият съдебен състав приема, че между "ф-ма" ЕАД и Б. И. Т. е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който "ф-ма" ЕАД предоставило на ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 3197,64 лева за срок от 12 месеца. Установява се също така, че между Б. И. Т. и "ф-ма" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "ф-ма" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на Б. И. Т., възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, платимо на 12 месечни вноски, което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.