Решение № 198 от 01.10.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Габрово, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело № 20244200100368 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. П. И. , С. Ф. Л. и М. К. М. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД за присъждане на всеки от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 10.10.2022г.

Наведените в исковата молба твърдения са , че при настъпило на 10.10.2022г.

ПТП в гр.Севлиево е починала В. Л.а – майка на първите двама ищци и баба на ищцата М.

М.. Описани са търпените от всеки от ищците неимуществени веди от внезапната загуба на тяхната близка. За обезщетяването им се претендира присъждане на сумата от 200 000лв. на всеки от ищците Н. И. и С. Л., които искове са предявени като частични от сумата от 250 000лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП – 10.10.2022г., а на ищцата М. М. присъждане на обезщетение от 26 000лв., който иск е предявен като частичен от сумата от 250 000лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП – 10.10.2022г., както и разноските по делото.

В писмения отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на вредата от пострадала , с изложени за това съображения , че е управлявала велосипед на необозначено за целта място съгласно чл.80,т.2 от ЗДвП, не се е съобразила с останалите участници в движението и организацията на движение в района на ПТП, не е представлявала видимо препятствие за водача на МПС.

Оспорва се размерът на исковата претенция на ищците С. Л. и Н. И., като завишени и не съобразени с чл.52 ЗЗД. Относно ищцата М. М. са изложени доводи , че не е доказано съществуването на такава връзка между нея и баба й ,което да обосновава материалната й легитимация за обезвреда на претендираните неимуществени вреди от процесното ПТП.

Оспорва се като неоснователна и претенцията за присъждане на лихва.

1

От събраните по делото доказателства се установява, че с влязла в сила присъда по нохд.№317/2024г., Габровски окръжен съд е признал подсъдимия Д.Т.А. за виновен в това, че на 10.10.2022 г. на кръстовище в гр. Севлиево, образувано от ** при управление на товарен автомобил „С.“ с рег.№**, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, като при приближаване към пешеходна пътека и предприемане на маневра „завиване надясно“ към ул.“**“, не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходка В. М. Л.а от гр.Севлиево, бутаща велосипед , като не спрял и я блъснал с предната челна част на автомобила , в резултат на което при падането й на пътната настилка и попадане на тялото й под автомобила в лявата му предна част, я прегазил , вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта й , като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3 ,пр. последно , б“б“, пр. първо във вр. с ал.1,б“в“ във вр. с чл.342,ал.1 НК.

От представените по делото удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки се установява, че починалата В. М. Л.а е майка на ищците Н. И. и С. Л., и баба на ищцата М. М..

По делото не се спори, а това се установява и от приложената справка , че към датата на настъпване на процесното ПТП за управлявания от Д.Т.А. товарен автомобил е имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество.

От приетата по делото СМЕ се установява, че смъртта на пострадалата при процесното ПТП е настъпила незабавно поради несъвместима с живота съчетана травма.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.А. и А.А. се установява, че като майка и баба В. Л.а е подкрепяла изцяло ищците, била е опора за тях. Живели са в разбирателство, семейството е било сплотено, имали силна привързаност и обич. След заживяването на сина й на съпружески начала със св.Г.А. в отделно домакинство, продължили да поддържат връзка, постоянно си ходели на гости – през седмицата и в почивните дни. Подкрепяли се ,ако някой е болен. От около 13 години ищецът започнал да живее в отделно домакинство, но майка му им помагала в домакинството, била подкрепа и опора на сина си. Ищцата Н. живеела заедно със своята майка в едно домакинство до инцидента. Майка й помагала не само в домакинството , но оказвала и морална помощ, помагала за отглеждането на детето на Н. /ищцата М./ и финансово. Отношенията между бабата и внучката М. били много топли. М. била отгледана при майка си и баба си, била заедно с вуйчо си и със съпруга на майка й. Възприемала баба си като втора майка.

Инцидентът станал на изписването на сина на ищеца . Чакали майка му в болницата, но не дошла, не могли да се свържат с нея. Не дошла и в дома на сина си, за да посрещне внучето си. На обяд се обадили на сина й за случилото се. Когато станал инцидентът внучката работела в С.. Ищците приели много тежко загубата, животът им се променил, загубили опората и подкрепата, която имали. Ищецът се променил, станал по-мълчалив, затворен, все още не може да спи спокойно, вече не бил този весел човек. Дъщеря й не може да приеме 2 случилото се, преживява го все още много тежко. Това се отразило на здравословното й състояние, месец след инцидента отключила заболяване и лежала в психоболница.

Продължават ищците да страдат и да усещат липсата, опитват се да се подкрепят взаимно.

Близките ходят на гробищата поне веднъж месечно.

Заявеното от двете свидетелки, които възпроизвеждат свои лични впечатления, не е опровергано от останалите доказателства по делото, предвид на което и ценени тези свидетелски показания в хипотезата на чл.172 ГПК, няма основание да не бъдат кредитирани.

При установените по делото данни, предявеният иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу ответното застрахователно дружество за обезщетяване претърпените от ищците Н. И. и С. Л. неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В. Л.а в резултат на ПТП на 10.10.2022г., е основателен.

Преди подаване на исковата молба, ищците извънсъдебно на 20.12.2022г. са предявили пред ответника претенцията си за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди от процесното ПТП, като към момента такова обезщетение не е платено.

Фактическият състав на чл.45 ЗЗД е доказан , като са установени авторството, противоправността на деянието и вината на водача на товарен автомобил автомобил „С.“ с рег.№** Д.Т.А. за настъпване на ПТП на 10.10.2022г. и причиняването по непредпазливост смъртта на В. Л.а като пешеходец на пешеходна пътека ,за което има постановена влязла в сила присъда по нохд.№317/2024г. на ОС-Габрово, ползваща се с доказателствената сила по чл.300 ГПК.

При определяне размера на дължимото обезщетение на ищците Н. И. и С. Л. – деца на починалата при процесното ПТП В. Л.а, съдът взе предвид, че при настъпване на произшествието тяхната майка е била на 68 години. И двамата ищци са били в зряла, активна възраст – дъщерята Н. И. е била на 44 година , а синът С. Л. на 33 години, имали са свои семейства, като са поддържали много близки отношения със своята майка. От събраните гласни доказателства се установява, че майката е била всеотдаен родител и към двете си деца, била тяхна опора и подкрепа. Били задружно семейство, между тях е имало взаимна обич, привързаност и разбирателство. След установяването на сина й в отделно домакинство в същия град, тази връзка с неговата майка продължила да съществува. Всяка седмица си ходели на гости, помагала в домакинството на сина си. С дъщеря си до последно живяли заедно, помагала й за отглеждането на детето й , в домакинството и финансово. И двамата ищци понесли тежко загубата на своята майка, която била неочаквана, внезапна, причинена при ПТП, при което като пешеходец е била блъсната на пешеходна пътека. И двамата ищци се променили, затвори ли се в себе си . Ищецът станал помълчалив, не споделял , не спял така спокойно, както преди, вече не бил душата на компанията. За него допълнителен травмиращ фактор е и че смъртта на неговата майка е настъпила в деня, когато е трябвало да присъства на изписване на сина му и споделят с нея тази радост. Ищцата отказвала да приеме случилото се с нейната майка, тежкото понасяне на 3 загубата се е отразило негативно върху психо-емоционалната й сфера, месец след инцидента е лежала в психоболница. И двамата ищци продължават да скърбят и да усещат липсата на своята майка, продължава да се посещава гроба й поне веднъж месечно.

Съобразявайки тези обстоятелства, това че за ищците неочакваната смърт на тяхната майка е прекъснала безвъзвратно изградената и поддържана с нея връзка на обич , близост и подкрепа, от която завинаги ще бъдат лишени, и предвид социално-икономическите условия в страната към настъпване на вредоносния резултат през 2022г., за претърпените неимуществени вреди от всеки от двамата ищци Н. И. и С. Л. от смъртта на тяхната майка, като последица от процесното ПТП, следва да се определи обезщетение от по 150 000 лева / 76693,78 евро/.

Недоказано е възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата - управлявала велосипед на необозначено за целта място съгласно чл.80,т.2 от ЗДвП; не се е съобразила с останалите участници в движението и организацията на движение в района на ПТП; не е представлявала видимо препятствие за водача на МПС.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици – относно това противоправно ли е деянието, кой го е извършил и виновен ли е деецът. С оглед на това , ако обвиняемият е оправдан, защото не е доказан елемент от състава на деянието, той не може да бъде осъден като делинквент за същото деяние, а ако е осъден за престъпление с определени обективни признаци, гражданският съд не може да счете, че това деяние е осъществено по друг начин.

В настоящото производство съдът е обвързан съгласно чл.300 ГПК от постановената осъдителна присъда по нохд.№317/2024г. на ОС-Габрово относно обективните признаци на осъщественото изпълнително деяние – мястото на извършване - на пешеходна пътека , това че пострадалата е била пешеходец, преминаващ по пешеходната пътека, бутаща велосипед , и че подсъдимият като водач на МПС е нарушил чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП. С оглед на това е опровергано възражението на ответника, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат като е управлявала велосипед на необозначено за целта място съгласно чл.80,т.2 от ЗДвП.

Допуснатото от водача на МПС нарушение на чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, обуславя приложимостта на разпоредбата на чл.119, ал.5 ЗДвП , която предвижда, че при пресичане на пешеходец на обозначена пътна маркировка „пешеходна пътека“ и допуснати нарушения на водача на правилата на ЗДвП, имащи отношение към настъпването на произшествието, е изключено приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и отчитането на принос на пешеходеца за настъпването на произшествието и вредоносния резултат / в този смисъл и р. по т.д.№1423/2024г. на ВКС, І т.о., р. по т.д.№1675/2022г. на ВКс, ІІ т.о. и др./. В случая и двете кумулативни предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.119,ал.5 ЗДвП са налице.

Недоказано е и възражението на ответника, че пострадалата не е представлявала видимо препяствие за водача на МПС при установения съгласно влязлата в сила присъда по 4 нохд.№318/2024г. на ОС-Габрово механизъм на настъпване на ПТП и констатациите на приетите в настоящото производство две САТЕ за видимостта, която е имал водачът на МПС, геометрията на кръстовището и от кой момент е могъл да възприеме пострадалата.

По изложените съображения няма основание да бъде намален размерът на определеното на всеки от ищците Н. И. и С. Л. обезщетение от 150 000лв. с равностойност 76693,78 евро. за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП. До този размер предявеният като частичен иск по чл.432, ал.1 КЗ следва да бъде уважен по отношение на всеки от двамата ищци. Обезщетението следва да бъдат присъдено ведно със законната лихва , като нейната дължимост от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ изрично е посочена в чл.493,ал.1,т.5 КЗ. В случая застрахователната претенция е предявена пред ответника на 20.12.2022г. и от тази дата следва да се присъди законната лихва върху дължимто обезщетение от ответника на ищците Н. П. И. и С. Ф. Л.. Претенцията за законна лихва за периода от датата на ПТП 10.10.2022г. до 19.12.2022г следва да се отхвърли като неоснователна.