Решение № 157 от 25.06.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Ихтиман, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й. при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело № 20251840100118 по описа за 2025 година

Предявен е иск от К. М. Х. от с. Вакарел срещу „Профи кредит България“ ЕООД за установяване на нищожност на Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40008418922, сключен на 10.03.2022 г., поради наличие на неравноправни клаузи и за заплащане на сумата от 2400 лева, с което ответника се е обогатил по нищожния договор.

В исковата молба ищецът твърди, че на 10.03.2022г. е сключил с ответника Договор за потребителски кредит „Стандарт” № 40008418922, по силата на който „Профи кредит България“ ЕООД е предоставил на ищеца сумата от 5000.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 41.00%, ГПР - 49.08% и срок за погасяване на заема 36 месеца и общо дължима сума от 8678.05 лева. В последствие сумата нараснала на 12428.05 лева, като освен включените главница и лихва били включени и такси на стойност 1750.00 лева за допълнителна услуга „ФАСТ“ и такса на стойност 2000.00 лева за допълнителна услуга „ФЛЕКСИ“. Таксата за приоритетно разглеждане „ФАСТ“ и услугата за промяна на погасителния план „ФЛЕКСИ“ ищецът е следвало да престира разсрочено заедно с погасителната вноска, която е нараснала от 241.07 лева на 345.24 лева. Иска се от съда да признае че Договор за потребителски кредит „Стандарт” № 40008418922, сключен на 10.03.2022 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр. 1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В условията на евентуалност се твърди, че клаузата в част VI от договора, която предвижда заплащане на такси за допълнителни услуги Фаст и Флекси е нищожна.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е представило писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове. В отговора не се оспорва съществуването на договорно правоотношение с ищеца. Твърди се, че договорът отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит. Навеждат се доводи за това, че закупените от ищеца услуги не следва да бъдат включвани в годишния процент на разходите по кредита, тъй като те не са условия за отпускането му. Според ответника дори да се приеме, че има неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. По отношение на закупените допълнителни услуги се твърди, че не са неравноправни, тъй като ищецът сам е заявил, че желае да ги закупи.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит „Стандарт” № 40008418922 от 10.03.2022 г. се установява, че помежду им е имало сключен договор за заем, по силата на който ответникът е предоставил на заемополучателя парична сума в размер на 5000,00 лева, която е следвало да бъде върната на 36 месечни вноски при възнаградителна лихва от 41,00 % и годишен процент на разходите от 49,08 %.

Съгласно приложения договор страните са постигнали съгласие за предоставяне на допълнителни услуги . Услугата „Фаст“ на стойност 1750,00 лева е включвала приоритетно становище по искането за отпускане на потребителския кредит, а услугата „Флекси“ на стойност 2000 лева е предоставяла право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента.

Видно от приложения по делото погасителен план стойността на допълнителните услуги са включени в погасителния план, като са дължими на равни месечни вноски наред с главницата и договорната лихва.

От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира изцяло, се установява, че стойността на пакета от допълнителни услуги не е включен в годишния процент на разходите по договора за кредит. Според вещото лице ищецът е заплатил сумата от 8810 лева, която е разпределена от заемодателя, както следва: 2417,44 лева – за главница по договора; 3041,07 лева – за договорна лихва; 2395,91 лева - за възнаграждение за предоставяне на допълнителни услуги, както и 835,85 лева. – за лихви за просрочие и 120 лева за такси. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при включване на стойността на пакета допълнителни услуги общият годишен процент на разходите надвишава значително 50 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск за установяване на нищожност на договор за паричен заем поради противоречие на закона и с добрите нрави, както и поради наличие на неравноправни клаузи.

Съгласно общата разпоредба на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Противоречие със закона е налице, когато има обективно несъответствие на договора с повелителна правна разпоредба от кодекс, закон или подзаконов нормативен акт, както и от международните договори, ратифицирани по конституционен ред и обнародвани и влезли в сила за Република България.

От своя страна, добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките.

В хода на производството се установи, че страните са били обвързани от договор за кредит. При сключване на договора ищецът е действал в качеството на физическо лице, а ответникът в рамките на своята търговска дейност като небанкова финансова институция, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и 2 съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Посочените разпоредби имат императивен характер и са приети в защита на обществения интерес и в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

В чл. 21, ал. 1 ЗПК е предвидено, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а съгласно чл. 22 ЗПК договорът е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9.

В случая сключеният между страните договор за потребителски кредит съдържа минимално изискуемото от ЗПК съдържание - размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и годишен процент на разходите.

Съдът приема, че процесният договор за паричен заем не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно която договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Следва да се има предвид, че според чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният лихвен процент изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Годишният процент на разходите се изчислява по определена в закона формула, чрез която се осигурява информация на потребителя как е образуван размерът му и каква е общо дължимата сума по договора. В него трябва да са включени всички разходи на кредитополучателя, пряко свързани с кредитното правоотношение.

В приетия по делото договор обаче са посочени единствено абсолютните стойности на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Не се съдържа информация и за начина на изчисление на фиксирания годишен лихвен процент и отношението му към годишния процент на разходите. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Освен това след като в уговорения ГПР от 49,08 % не са включени задълженията за заплащане на допълнителния пакет услуги и общия размер на плащанията от потребителя в размер на 12 428,05 лева според погасителния план надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, то договорът за потребителски кредит е нищожен като противоречащ на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Тези изводи на съда са в съответствие с т. 55 на Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 на СЕС, според която неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочването на ГПР в договора за кредит, защото лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението. Следователно и липсата на посочен ГПР, и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което на основание чл. 22 ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит.

Съдът намира за уместно да отбележи, че клаузите за закупуване на допълнителни 3 пакети от услуги сами по себе си са нищожни, тъй като противоречат на чл. 21, ал. 1, вр. чл.

10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В настоящия случай клаузата за заплащане на възнаграждение за допълнителни пакети от услуги не отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите. Неравновесието между правата на търговеца и тези на потребителя се изразява в това, че за ползването на една сума, потребителят трябва да заплати веднъж възнаграждение под формата на договорна лихва, втори път – обезщетение за забавеното плащане и трети път – възнаграждение за пакет допълнителни услуги. Уговорените услуги Фаст и Флекси са свързани с усвояване и управляване на кредита, поради което на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът няма право да претендира заплащането им, а клаузата с която е договорено това право е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.

Предвид всичко изложено съдът приема, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие със закона, поради което и така предявеният иск за установяването на нищожността му следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са учредени три фактически състава на неоснователно обогатяване /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Според първия подлежи на връщане полученото при начална липса на основание /condictio sine causa/.

Според втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено /condictio causa data non secuta/. Според третия подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила /condictio infinitam/ .

В случая след като бе установено, че сключеният между страните договор е изцяло нищожен, като противоречащ на закона, е налице начална липса на основание. При положение обаче, че ищецът е получил от ответника парична сума, за да не се стигне до неоснователното му обогатяване и в съответствие с чл. 23 ЗПК, то той дължи връщане на предоставената в заем главница, а договорът се счита за освободен от лихви и разноски (Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело C‑714/22).

Разпечатката съдържа 37 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4be5c31-5962-4986-a24d-fd30778d8eff