Решение № 72 от 05.09.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. М, общ. М, обл. Вр, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200239 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

О. С. И. от град В чрез пълномощник адв. Р. Д. от АК-В е обжалвал Наказателно постановление № BG27042022/3000/Р8-186/18.10.2022 година на Директора на Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ София, с което е наложено, на основание чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата, административно наказание глоба в размер на 1800 лева. Оплакванията са за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На тези основания се счита, че административният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен и неправилен. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв. П. Б. от АК-В поддържа искането за отмяна на наказателното постановление поради наличие на основанията за това, изложени в жалбата. Развити са и доводи в смисъл, че наказващият орган неправилно е възприел О. И. като субект на административно-наказателна отговорност, налагайки му наказание въз основа на законова разпоредба, която е неприложима в процесния случай. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение, представен е списък по чл.80 ГПК. В 1 срока за произнасяне са постъпили писмени бележки от адв. Б., съдържащи допълнителни доводи в подкрепа на искането за отмяна на наказателното постановление поради наличие на основанията, отбелязани в жалбата.

Наказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К. М.. Както пред настоящият състав, така и в депозираното писмено становище същата е развила подробни мотиви в подкрепа на тезата, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен, а описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 12.04.2022 г. в 12:31:12 часа с контролно устройство с идентификатор № 40072, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство влекач, марка и модел „С *“ с рег.№ *****, с обща технически допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона и пет оси, по път № I-1, км.*+* в област Вр, община М, с. РБ (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Затова е генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а ал.3 от Закона за движението по пътищата с номер на нарушението *****A2A14 с приложени към него статични изображения. На 27.04.2022 г. в 16:34:10 часа в направление излизане от територията на Република България на ГКППКапитан Петко войвода е пристигнало посоченото по-горе моторно превозно средство влекач, марка и модел „С *“ с рег.№ *****, с обща технически допустима максимална маса над 12 тона и пет оси, управлявано от О. С. И. от град В. При извършената проверка е установено, че за това превозно средство е генериран доказателствен запис - доклад от електронната система по чл.167а ал.3 ЗДвП. Актосъставителят свидетелката Д. Ч. – инспектор в Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ на ГКПП Капитан Петко войвода преценила, че е извършено административно нарушение и за това, в присъствието на своя 2 колега В. В. е съставила на И. Акт за установяване на административно нарушение № BG27042022/3000/Р8-186/27.04.2022 година, в който описала горните обстоятелства и посочила, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.179 ал.3а ЗДвП. На водачът бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като в същия И. не е посочил възражения. Наред с това жалбоподателят бил уведомен за възможността да бъде освободен от административно-наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10 ал.2 Закона за пътищата в размер 750 лева. Компенсаторната такса не е била заплатена в посочения срок. Затова въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното Наказателно постановление № BG27042022/3000/Р8186/18.10.2022 година. В него административно-наказващият орган възпроизвел фактическата обстановка, описана в АУАН, като е посочил нарушените разпоредби. Въз основа на подадена от О. И. жалба против постановлението било образувано НАХД № 1264/2022 година по описа на РС-В, изпратено в РС-М за разглеждане по подсъдност. След като преценил събраните доказателства, с Решение № 42/10.04.2023 година по НАХД № 31/2023 година състав на РС-М отменил наказателното постановление и осъдил Национално ТОЛ управление към АПИ да заплати на О. И. сумата от 300 лева, представляващи разноски под формата на адвокатски хонорар. Въз основа на подадена от наказващия орган касационна жалба било образувано КАНД № 357/2023 година по описа на Административен съд Вр. С Решение № 303/31.07.2023 година състав на съда обезсилил решението на въззивната инстанция и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС-М. На тази база било образувано и настоящето дело.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката Д. Х. Ч., дадени на пред друг състав на РС-М, разгледал НАХД № 31/2023 година по описа на РС-М, които в рамките на настоящето производство са прочетени, на основание чл.281 ал.1 т.2 НПК вр. чл.84 ЗАНН /л.41-л.43 от НАХД № 31/2023 година на РС-М/, както и от събраните по настоящето дело писмени доказателства и веществени доказателствени средства, писмените доказателства, съдържащите се в административнонаказателната преписка, част от приложеното НАХД № 1264/2022 година, изпратено от РС-В за разглеждане по подсъдност и писмените доказателства, приложени на л.16-л.22 включително, л.24-л.26 включително и л.36-л.37 3 включително от НАХД № 31/2023 година на РС-М.

Съдът след като извърши преценка на събраните доказателства и взе предвид изложеното в наказателното постановление и в жалбата, намира, че последната е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Предвид направените в жалбата възражения съдът служебно извърши проверка на съставения АУАН и на издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили, респективно издали. В разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗАНН е посочено кои лица могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в съответните нормативни актове или определени от ръководителите на ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай, видно от Заповед № 3АМ-332/32-66544/28.02.2020 година на Директора на Агенция „Митници“ и от разясненията, съдържащи се в писмо № 32-111951/23.03.2023 година от Директора на ТД Митница Пловдив /л.32-л.33 от НАХД № 31/2023 година на РС-М; л.25 от приложеното НАХД № 1264/2022 година на РС-В/ в съответствие с чл.167 ал.3б ЗДвП контролът при спазване на чл.10 ал.1, чл.10 ал.2, чл.10а ал.2 и чл.10б ал.5 от същия закон се осъществява от длъжностни лица на Агенция „Митници“, които на КПП Капитан Петко войвода са служителите от Отдел „Пътни такси и разрешителни режими“ към ТД Митница Пловдив /бивша ТД Тракийска до 31.07.2021 година/. При това положение свидетелката Д. Ч. като служител в Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ в Агенция „Митници“ е имала правомощието да извършва контролни проверки на пътни превозни средства и да съставя АУАН. На тази база се установява нейната компетентност за издаване на процесния АУАН. В разпоредбата на чл.47 ал.1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.47 ал.2 ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския 4 съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по Закона за движението по пътищата, съгласно чл.189е ал.12 ЗП и да издава наказателни постановления има Председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", като законът му предоставя възможността да оправомощава длъжностни лица с тези правомощия. Видно от приложените в завеР. копия Заповед № РД-11-167/08.02.2021 година, Заповед № РД-11-760/19.08.2022 година и Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 година, и трите на Председателя на Управителния съвет на АПИ /л.25-л.28 от НАХД № 1264/2022 година на РС-В/, издателят на НП е имал съответната компетентност, тъй като е бил оправомощен за това. По отношение на процедурата по съставяне и връчване на административните актове, съдът приема, че са спазени правилата на чл.40 ал.1 ЗАНН – актът е съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и на чл.43 ал.1 ЗАНН, тъй като актът е подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя. Спазени са също сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП. Съдебният състав намира, че са изпълнени задължителните реквизити за съдържание на двата административни акта, изчерпателно изброени в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН.

Изхождайки от изложеното до тук, съдът счита, че обжалваните административни актове са законосъобразни, тъй като отговарят на изискванията за съдържание и не са налице съществени процесуални нарушения, допуснати при тяхното съставяне и връчване, които да са самостоятелни основания за отмяната на постановлението.

Разглеждайки спора по същество, този съд приема, че липсват предпоставки за уважаване на жалбата. АУАН е съставен на Найден Чалъков за нарушение на чл.179 ал.3а от Закона за движението по пътищата за това, че е управлявал пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Прегледа на съдържанието на този административен акт позволява да се направи извода, че в него са описана всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение. За разкрИ.не на обективната истина по делото, освен показанията на свидетелката Д. Ч., способстват и писмените доказателства. Същите са надлежно приобщени към доказателствените източници по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото допълват събраните гласни доказателства. Цялостният анализ на всички 5 доказателствени материали мотивират настоящият състав да приеме, че същите по категоричен начин подкрепят описаната в АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, фактическа обстановка. Актосъставителят и наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл.179 ал.3а ЗДвП. С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата /ДВ бр.105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние-ТОЛ такси. Това изменение въвежда различни санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - ТОЛ такса за пътни превозни средства по чл.10б ал.3 /с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а ал.9/. В разпоредбата се посочва още, че заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните ТОЛ сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните ТОЛ сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Разпоредбата на чл.10б ал.4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане ТОЛ такса се определя въз основа на реално получени декларирани ТОЛ данни, удостовеР. по реда, предвиден в наредбата по чл.10 ал.7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139 ал.7 ЗДвП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата 6 преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.