Определение № 3416 от 25.11.2025, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3416 гр. Стара Загора, 25.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20255530103616 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Земя-Диневи“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Свети Княз Борис“ № 145 ет. 3, ап. 5 против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД гр. Пловдив.

Искането е да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1132, 65 лева обезщетение за вреди (пропуснати ползи) от неизпълнение на договорно задължение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД гр. Пловдив, която сума се дължи на основание чл.

79 ал. 1 от ЗЗД - обезщетение от неизпълнение на договорно задължение за осигуряване на достъп на цялата инсталирана мощност на ФтЕЦ. От исковата молба, регистрацията в Търговския регистър и доказателствата (Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници от 04.10.2019г.) е видно, че „Земя-Диневи“ ЕООД е търговец, който произвежда електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и продава същата на ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК от ответника е постъпило становище, с което предявява възражение за местна неподсъдност на делото.

Възражението е направено в срока по чл. 119, ал.3 ГПК и е основателно, тъй като местната подсъдност по този вид искове и в конкретния случай не се определя от разпоредбата на чл. 113 ГПК, а съгласно общото правило на чл. 105 ГПК - искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника – в случая това е РС Пловдив.

В случая процесуалното правило на чл. 113 ГПК е неприложимо, тъй като спорът не е по повод договор с характер на потребителски.

Както е разяснено по задължителен за съдилищата начин с ТР № 3 от 23.02.2022 г. по т. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, "преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – напр., § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др.

Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като 1 страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец.

За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е новото изречение второ на чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи посилна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4 § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС/ и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите. "

Дружеството "Земя - Диневи" ЕООД няма качеството потребител по смисъла на ЗЗП и чл. 113 ГПК.

В този смисъл е Определение № 327 от 26.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4740/2021 г., III г. о., ГК по жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД гр.Пловдив, както и Определение № 2162 от 25.08.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1106/2023 г., в което е прието, че в случая, ищец по спора е търговското дружество, поради което и с оглед даденото тълкуване на понятието потребител, използвано в чл. 113 ГПК – че е винаги и само физическо лице, процесуалната норма на чл. 113 ГПК не намира приложение в настоящото производство. Неотносима към дължимата преценка за вида на сезиралото съда дело е и дадената с нормата на § 41б от ДР на ЗЕ дефиниция на понятието "потребител на енергийни услуги", доколкото тя обслужва конкретно ЗЕ и не кореспондира с горепосочената цел на процесуалната норма на чл. 113 ГПК да се даде допълнителна защита на физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. В случая обаче ищецът не е потребител на енергийни услуги, а търговец, който произвежда и продава ел.енергия.

В този смисъл е многобройна съдебна практика на ОС Пловдив при повдигната препирня за подсъдност - Определение № 2294 от 5.10.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д.

№ 2589/2022 г.; Определение № 2249 от 30.09.2022 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2495/2022 г. и мн.др.

В Определение № 1132 от 16.04.2025 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1020/2025 г. съдът е приел, че ищецът - търговско дружество (от гр. Сливен) като ползвател на електроразпределителната мрежа на ответника за снабдяването му с енергия действително има качеството "потребител на енергийни услуги" по смисъла на § 1, т. 41б б. "б" от ЗЕ, но това не е спор с участието на потребител, който следва да бъде разгледан от съда по седалището и адреса на управление на ищеца т.е. не се прилага императивната разпоредба на чл. 113 от ГПК. Съдебната практика еднопосочна след приетото Тълкувателно решение № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. по т. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, 2 където в точка 1 от мотивите на това решение се сочи, че преценката за това, дали се касае за иск на или срещу потребител, следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието "потребител" в § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДР ЗЗП/, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор. Приема се "е потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. ВКС приема, че категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. В тази насока на мисли е и актуалната практика на ВКС отразена например в определение № 69/29.01.2021 г. по ч. т. д. № 1049/2020 г. на ВКС, 2, т. о. В казуса ищецът е търговец – юридическо лице, следователно същият не е потребител по смисъл на ЗЗП и не се прилага нормата на чл. 113 от ГПК.

Поради това и след като в случая, седалището на ответника юридическо лице "Електроразпределение Юг" ЕАД е в гр. Пловдив, то се налага извод, че местно компетентен да разгледа спора е Районен съд – Пловдив (съобразно и правилата за родова компетентност).

След като не се прилага специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК, то приложение намира общата такава по чл. 105 от ГПК.

С оглед на това и като съобрази направеното възражение за местна неподсъдност в отговора на исковата молба, съдът намира, че Старозагорският районен съд е сезиран в нарушение на разпоредбата на чл. 105 ГПК. Затова производството по делото следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по компетентност на Районен съд Пловдив, тъй като седалището и адресът на управление на ответника е в неговия район.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3616/2025г. по описа на Старозагорския районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Пловдивския районен съд.

Определението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в 1седмичен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3