Решение № 135 от 06.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велико Търново, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ СЪБЕВ Въззивно търговско дело № 20264001000082 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивни жалби от процесуалния представител на третото лице – помагач К. Т. Т. и от процесуалния представител на Д. Б. Р. (заместена в хода на въззивното производство от наследниците си Т. М. Р., М. Т. Р. и Р. Т. Р.) срещу Решение рег. № 61 от 15.12.2025г. по търг.д. № 11/2024г. по описа на Окръжен съд Ловеч . Подадена е и жалба от процесуалния представител на третото лице – помагач К. Т. Т. срещу постановеното в производството по чл. 247 ГПК Решение рег.

№ 10 от 20.02.2026г. по търг.д. № 11/2024г. по описа на Окръжен съд Ловеч.

Жалбите са подадени, както следва:

1. Третото лице помагач обжалва Решение рег. № 61 от 15.12.2025г. по търг.д. № 11/2024г. по описа на Окръжен съд Ловеч в частта му, в която „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Д. Б. Р. сумата от 5000 лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди изпитани болки и страдания вследствие на настъпило ПТП на 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 670,23 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило ПТП на 31.05.2019 г., ведно със законната лихва от 29.12.22 г.до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 461,39 лв. – разноски.

В жалбата се излага, че решението е неправилно – постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и необосновано. Излага се, че не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, от които произтича претендираното вземане. Навежда се, че 1 механизмът на процесното ПТП не е доказан по безспорен начин. Излагат се съображения за липса на произнасяне относно оспорения протокол за ПТП. Обръща се внимание, че образуваното досъдебно производство е прекратено, като е налице и влязла в сила присъда, която на основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Развиват се съображения в насока, че К. Т. не е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества. Сочи се, че в случая става въпрос за случайно деяние. Твърди се, че не е установено именно К. Т. да е управлявал автомобила Нисан към момента на процесното ПТП. Излага се, че не е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение за лек автомобил „Нисан“ при ответника. Развиват се подробни съображения в насока, че не е доказано К. Т. да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества и се оспорва приетото от първата инстанция, че е управлявал след такава употреба, като се акцентира на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 70863/2021г.

Оспорва се като занижен приетият от Окръжен съд Ловеч процент на съпричиняване на ПТП от страна на пострадалата. Развиват се подробни съображения в насока, че приносът следва да е в размер не по-малко от 50 %. Твърди се, че не е установено получените увреждания да са в причинна връзка с процесното ПТП. Обръща се внимание, че част от уврежданията са диагностицирани впоследствие. Определеното обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 50 000 лв. се оспорва като прекомерно. Излагат се доводи в тази насока. Обръща се внимание, че ищцата не е представила доказателства за получавана пенсия/социална помощ в чужбина и това е следвало да бъде отчетено по реда на чл. 161 ГПК. Оспорва се като неправилно определен и прекомерен размерът на приетите от съда имуществени вреди от 670,23 лв. Навежда се, че липсват доказателства за платени извънсъдебно суми от ответника на ищцата. Извършва се подробен анализ на критерия „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. От съда се иска да отхвърли исковете, а така също и претенциите за лихви и разноски. В условията на евентуалност се отправя искане размерът на адвокатското възнаграждение на ищцата да бъде намален. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба, подаден от процесуалния представител на Д. Б. Р. (починала на 07.03.2026г. и заместена в рамките на въззивното производство от наследниците си Т. М. Р., М. Т. Р. и Р. Т. Р.). Твърди се, че за третото лице – помагач не е възникнало право на въззивно обжалване, тъй като липсва интерес. В тази връзка се сочи, че с влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск срещу К. Т. с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ, поради което със сила на пресъдено нещо е отречено регресното право на застрахователя. Поради тези причини жалбата от третото лице помагач се оспорва като недопустима. В условията на евентуалност се развиват съображения за неоснователност на жалбата. Поддържат се изложените доводи във въззивната жалба, подадена от името на ищцата. Сочи се, че са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към момента на ПТП е било налично валидно застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност при ответника относно автомобила „Нисан Алмера“ с рег. № 85****, както и извънсъдебно и доброволно заплащане от ответника на ищцата на сумите от 30 000 лв. – неимуществени вреди и 1497,90 лв. – имуществени вреди. Сочи се, че механизмът на ПТП е установен пред първата инстанция и се развиват съображения в тази насока. Излага се, че настъпилите за ищцата вреди са в причинна връзка с това ПТП. От съда се иска да остави без разглеждане жалбата на третото лице помагач, или в условията на евентуалност – да я остави без уважение. Претендират се разноски за втората инстанция.

2

2. Третото лице – помагач К. Т. Т. обжалва постановеното в производството по чл. 247 ГПК Решение рег. № 10 от 20.02.2026г. по търг.д. № 11/2024г. по описа на Окръжен съд Ловеч. С жалбата се оспорва направеният в съдебното решение извод, че при управление на МПС К. Т. е бил под въздействието на наркотично вещество. Навежда се, че това обстоятелство е отречено с влязлото в сила Решение № 13049 от 02.07.2024г. по гр.д. № 70863/2021г. по описа на Софийски районен съд. С тези доводи се сочи, че е налице очевидно противоречие и техническа грешка в решението по смисъл на чл. 247 ГПК. Обръща се внимание на разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК.

Оспорват се и изводите на първата инстанция, че не са били налице основания за допълване на решението. От съда се иска да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да поправи сочените грешки.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на тази жалба, подаден от процесуалния представител на Д. Р., с който същата се оспорва като недопустима, а при условията на евентуалност – като неоснователна и се развиват съображения за липса на очевидна фактическа грешка. От съда се иска да остави без разглеждане, респ. да отхвърли жалбата. Претендират се разноски за производството пред втора инстанция.

3. От процесуалния представител на Д. Б. Р. (починала на 07.03.2026г. и заместена в рамките на въззивното производство от наследниците си Т. М. Р., М. Т. Р. и Р. Т. Р.) е подадена въззивна жалба срещу Решение рег. № 61 от 15.12.2025г. по търг.д. № 11/2024г. по описа на Окръжен съд Ловеч в частите му, в които е отхвърлен предявеният иск по чл. 432 КЗ за присъждане на неимуществени вреди над сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв. и искът за имуществени вреди над сумата от 670,23 лв. до пълния предявен размер от 1261 лв. Излагат се подробни доводи в насока, че определеният размер на обезщетение е занижен. Извършва се анализ на претърпените увреждания от пострадалата, както и на приетите пред първата инстанция съдебномедицински експертизи. Сочи се, че приетите доказателства, в това число и показанията на свидетелите, установяват справедлив размер на обезщетение от 65 000 лв. Относно приетото от съда съпричиняване се извършва анализ на приетите пред първата инстанция съдебно автотехнически експертизи, като се акцентира на съществено противоречие на изводите на вещото лице инж. В. И. с изводите на другите вещи лица по допуснати по делото експертизи. Извършва се анализ на експертните заключения, като се сочи, че не е налице съпричиняване. Акцентира се върху съдебно решение на Софийски районен съд, по което е прието, че липсва съпричиняване. В условията на евентуалност се развиват съображения в насока, че дори и да е налице съпричиняване, същото не би могло да се определи в рамките на повече от 10 %. Оспорват се възраженията, че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан. Излагат се съображения и във връзка с размера на претендираните имуществени вреди. От съда се иска да отмени решението в оспорените части, като вместо него да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, вкл. чрез преразглеждане и на разноските. Претендират се разноски за втората инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от процесуалния представител на третото лице – помагач К. Т., е постъпил отговор на въззивната жалба. Излага се, че са правилни изводите на първата инстанция за завишен размер на претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Навежда се, че процентът на съпричиняване следва да е по-висок, а не по-нисък. Оспорват се като неоснователни оплакванията във връзка с кредитиране заключението на експертизата на вещото лице Н. К.. Излагат се подробни съображения в тази насока. Навежда се, че цитираното решение на Софийски районен съд няма задължителна сила по въпроса за съпричиняването. Излагат се 3 подробни съображения във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От съда се иска в оспорените части решението да бъде потвърдено. Оспорва се като прекомерен размерът на претендирания адвокатски хонорар.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от ответника по иска – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. С него се развиват съображения за правилно определен размер на обезщетението от 50 000 лв., както и правилно установен процент на съпричиняването от 30 %. От съда се иска да потвърди решението. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 евро. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията за разноски на другата страна.

С Определение рег. № 129 от 08.06.2026г., постановено по настоящото дело, въз основа на изрично подадена молба от тях, като страни в процеса, на основание чл. 227 ГПК, в правата на починала Д. Б. Р., са конституирани наследниците й по закон – Т. М. Р. – съпруг, М. Т. Р. – дъщеря и Р. Т. Р. – дъщеря.

С подадено от името на тримата становище по делото с вх. № 5790 от 24.09.2026г. се поддържат подадените въззивна жалба и отговори на въззивни жалби. Отправена е претенция за разноски, съобразно списък, в това число платена държавна такса и определяне на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С депозирана по делото молба с вх. № 5840 от 25.09.2026г. от процесуалния представител на третото лице – помагач се поддържат изложените доводи във въззивните жалба и в подадения отговор. Отправя се възражение за прекомерност на претенциите за разноски на другите страни.

С подадена молба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се оспорва жалбата, подадена от името на ищцата, като неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 400 евро. Отправя се възражение за прекомерност на претенцията на другата страна.

Великотърновският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, наведенoтo във въззивната жалба относно порочността на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните, съдът не е ограничен от очертаните с жалбите въпроси.