Решение № 7664 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7664 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100511054 по описа за 2024 годИ.

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби подадени срещу решение № 9874/23.05.2024г. постановено по гр.д. № 56224/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 177 състав ,както следва:

1.от И. П. С. и в частта, с която са отхвърлени предявените от нея исковете срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.”, както следва:

- с правно основание чл. 128 т. 2 КТ за сумата от 15 857,79 лв., представляваща сбор от неизплатените от работодателя „секторни плащания”, дължими за периода за 01.09.2020 г. – 25.04.2023 г.;

-с правно основание чл.215 от КТ за сумата от 20 113,63 лв. /разликата над присъдения размер от 970,22 лв. до пълния предявен такъв от 21 083,85 лв./, представляваща неизплатени командировъчни пари за периода 01.09.2020г. – 25.04.2023г.;

-с правно основание чл.86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 2917,31 лв., представляваща мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за всяко от претендираните „секторни плащания“ /общ размер от 15857,79 лв./ за периода от падежа на съответното вземане до 10.10.2023 г.;

-с правно основание чл. 224 ал. 1 КТ за сумата от 20 824,45 лв., представляваща неизплатено от работодателя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение от 109 дни, за периода от 19.10.2010 г. до 25.04.2023г.;

1

-с правно основание чл. 86 ал. 1 ЗЗД за сумата от 753,10 лв., представляваща мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за неизплатеното от работодателя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск /20 824,45 лв./ при прекратяване на трудовото правоотношение, за периода 01.06.2023 г. – 10.10.2023 г.;

-с правно основание чл.177 ал.1 от КТ за сумата от 3538,05 лв. /разликата над присъдения размер от 4471,95 лв. до пълния предявен такъв от 8010,00 лв./, представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които И. П. С. е ползвала платен годишен отпуск за периода 01.10.2020г. – 31.12.2022г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 580,87 лв. /разликата над присъдения размер от 939,43 лв. до пълния предявен такъв 1520,30лв./, представляваща мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дължимите за съответния месец в периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2022 г. възнаграждения за времето, през което И. П. С. е ползвала платен годишен отпуск, от падежа на съответното вземане до 10.10.2023г.;

- с правно основание чл.264 ал.1 от КТ за сумата от 396,68 лв. /разликата над присъдения размер от 675,16 лв. до пълния предявен такъв от от 1071,84 лв./, представляваща сбор от неизплатени трудови възнаграждения за работа през официални празници в периода 01.09.2020 г. – 30.09.2022 г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,43 лв. /разликата над присъдения размер от 190,81 лв. до пълния претендиран такъв от 193,24 лв/, представляваща мораторна лихва върху стойността на дължимото възнаграждение за работа през дните на официалните празници, за периода от падежа за плащане до 10.12.2023г.

Във въззивната жалба се посочва, че в обжалваната му част решението на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно. Прави оплакване, че решението е постановено в нарушение на чл.6 параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и чл.47 от ХОПЕС, доколкото в същото не се съдържа обсъждане на релевантните факти и правни изводи, съответно липсва отговор на аргументите, които са решаващи за изхода на спора, твърди, че е постановено в противоречие с практиката на СЕС и ВКС.

Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява, че ищеца има право на удължен платен отпуск и на допълнителен такъв, като първоинстаницонният съд не е разгледал отделно двете хипотези, съответно неправилно не е съобразил, че правото й на ползване респ. обезщетение за неизползването на платения й отпуск не е погА.о по давност – твърди нарушение на материалния закон относно приложението на разпоредбата на чл.176а от КТ, доколкото ищеца не е имала реална възможност да ползва правото си, поради което и спрямо нея не било възможно да тече давност. Счита, че СРС неправилно е приел, че базата по чл.177 от КТ, която да служи за определяне на обезщетението по чл.224 от КТ не включва претендираните самостоятелно „секторни плащания“за първите два сектора, дневните пари и комисионните. Излага доводи, че претендираните по делото „секторни плащания“ за първите два прелетени сектора през съответните дни от процесния период представляват възнаграждение над основната заплата по смисъла на чл. 16 ал. 2 т. 1 НСРОЗ, определено съобразно сделната система за заплащане на труда, поради което посочените плащания не могат да се начисляват и изплащат изцяло или частично вместо основната заплата, която е определена съобразно повременната система за заплащане на труда.

Твърди, че незаконосъобразно е лишена поне от разликата между сбора от секторните възнаграждения за първите два сектора, прелетени през съответния месец, и основната заплата, тъй като това е в нарушение на нормата на чл. 247 КТ и на изричната уговорка между страните. С оглед 2 изложеното счита, че предявеният иск с правно основание чл. 128 т. 2 КТ е основателен при съобразяване на направеното възражение за нищожност на клауза 5б от трудовия договор.

Изтъква се, че районният съд недопустимо е смесил понятията „секторни плащания“ и „командировъчни пари“, „дневни пари“. Посочва, че командировъчните пари не следва да бъдат намалявани на основание чл.18 и чл.20 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбИ.. Във въззивната жалба се излагат твърдения, че неправилно е прието, че плащанията за работа в официални празници покрива сумите за извънреден труд.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се уважат в пълния им предявен размер /след допуснатото увеличение на петитума им по реда на чл.214 ал.1 от ГПК в съдебно заседание пред първоинстанционният съд от 29.04.2024г./.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна - „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.” чрез пълномощника адв. П., в която изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Посочва, че всички наведени доводи от въззивника не обосновават правото й на удължен платен годишен отпуск, а тълкуването на чл.176а от КТ, въззиваемата страна счита за превратно и неправилно. Твърди, че както правото на отпуск, вкл. и удължен, така и обезщетението за същия е погА.о по давност за част от процесния период. Посочва, че секторните плащания, които ищецът се домогва до получи са недължими, поради изрична клауза от трудовия договор, с която страните са се съгласили изрично, че сумите за първите два планирани и приключени сектора отделно плащане не се дължи, а такова тип бонификационно се дължи от 3-ти нататък. Счита клаузата по чл.5б от трудовия договор за действителна и обвързваща страните. Посочва, че макар и невярно твърдението на ищеца, че работодателя е заплащал секторни пари под формата на дневни, обосновава липсата на интерес от и недопустимост на повторното им присъждане; посочва, че трудовата функция на ищеца може и се изпълнява като член на кабинен екипаж, поради което не намира опора становището, че секторни плащания се дължат за всеки полет т.е. и основно и допълнително трудово възнаграждение /а последното е при определени от работодоателя условия/.

Въззиваемата страна счита, че претенцията за заплащане на командировъчни пари е неоснователна, доколкото от заключението по ССчЕ се установява, че такива - дневни са плащани на ищеца при всеки осъществен полет.

Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

2. от „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.” въззивна жалба срещу решение № 9874/23.05.2024г. постановено по гр.д. № 56224/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 177 състав в частта, с която са уважени предявените срещу него от И. П. С. искове, както следва:

-с правно основание чл.215 от КТ за сумата от 970,22 лв. представляваща неизплатени командировъчни пари за периода 01.09.2020г. – 25.04.2023г.;

-с правно основание чл.177 ал.1 от КТ за сумата от 4471,95 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които И. П. С. е ползвала платен годишен отпуск за периода 01.10.2020г. – 31.12.2022г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 939,43 лв., представяваща мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дължимите за съответния месец в периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2022 г. възнаграждения за времето, през което И. П. С. е ползвала платен годишен отпуск, от падежа на съответното вземане до 10.10.2023г.;

- с правно основание чл.264 ал.1 от КТ за сумата от 675,16 лв.., представляваща бор от неизплатени трудови възнаграждения за работа през официални празници в периода 01.09.2020 г. – 3

30.09.2022 г.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 190,81 лв., представляваща мораторна лихва върху стойността на дължимото възнаграждение за работа през дните на официалните празници, за периода от падежа за плащане до 10.12.2023г.

Въззивникът-ответник прави възражение за недопустимост на решението, поради липса ненадлежна процесуална легитимация на ответника респ. поради неконституиране на задължителен другар, а именно – клона на ответника и който е действителния работодател на ищеца.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно при изчисление на размера на командировъчните пари е приложил НСКСЧ, която е неприложима в отношенията между страните, тъй като ищеца е полагала труд на въздухоплавателни средства с чужди регистрационни знаци;не е налице дискримИ.ционно третиране, доколкото уговорените ищеца не е постановена в по – неблагоприятно положение от нейните колеги при същия работодател;счита, че при формиране на правните си изводи съдът се е позовал на практика по отменената наредба и неактуална към казуса; дори и при приложение на цитираната наредба, твърди, че районният съд не е съобразил заключението по ССчЕ, което установява осигурената безплатна храна, което определя различен размер /30% от максималните размери/ на дължими командировъчни, а освен това – работодателят е осигурявал и пълен пансион. Оспорва обстоятелството, че секторните плащания не следва да се включат в основата за изчисляване на възнаграждението по чл.177 от КТ, доколкото същото не е с постоянен характер, то не е сигурно плащане, нито като вид, нито като размер. Излага съображения и за неправилност на решението в частта относно присъдените суми за извънреден труд, доколкото не се установява да има такъв незаплатен от работодателя.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по нея страна –И. П. С., с който оспорва наведените доводи за недопустимост и неправилност на решението в частта обжалвана от ответника, като излага съображения развити подробно в исковата молба, становище пред първоинстанционният съд и въззивната жалба.

3.насрещна въззивна жалба подадена от „ УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ЦРТ – в частта, с която:

-е уважен предявения от И. П. С. иск с правно основание чл.74 ал.4 от КТ за прогласяване недействителността на клауза т.14 от трудовия договор;

Насрещната въззивна жалба в частта, с която се обжалва решението в отхвърлителната част по иска с правно основание чл.224 ал.1 от КТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД поради несъгласие на въззивникаответник с мотивите на първоинстанционното решение е върната като недопустима с определение от 04.02.2024г.

В насрещната въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство се излагат съображения, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск по чл.74 ал.4 от КТ поради липса на правен интерес за ищеца да установяване недействителността на клауза по т.14 от трудовия договор, който към дата 25.04.2023г. е прекратен, както и поради обстоятелството, че е предявен осъдителен иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ; евентуално – твърди, че клаузата не е действителна. Твърди, че липсва неизплатена главница по чл.177 от КТ, доколкото е изложил подробни съображения относно начИ. на формиране на основата, въз основа на която да се изчисли обезщетението и оспорва ищеца да е притежавала качеството на „член на летателния състав на гражданското въздухоплаване“в ЗГВ.