Определение № 41 от 22.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Ловеч, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500011 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Постъпила е частна жалба №6764/ 18.12.2023 г. от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София против разпореждане №2730/07.12.2023 г. на Тетевенски районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Й. Т. изцяло. Посочва се, че в претендираната сума в размер на 5630.01 лева е включена само главница, но не и други вземания, а договорната лихва и обезщетението за забава са начислени единствено върху главното вземане по договора за кредит.

Анализира се целта на заповедното производство и се изтъква, че пълно и главно доказване на претенцията се извършва не в него , а в исковия процес.

Цитира се практика на ОС.-София, СГС и ОС-Пловдив, която жалбоподателят споделя. Акцентира върху довод, че извършваните плащания по договора са факти с доказателствената тежест за длъжника в исковото производство.Заявява се, че в заповедното производство съдът проверява единствено дали вземането е спорно, а не доколко съществува и в какъв размер.Моли да бъде отменен атакувания съдебена акт от 07.12.2023 на ТРС и да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Жалбоподателят е получил съобщението за изготвяне на съдебния акт н а 13.12.2023 г. чрез системата за сигурно електронно връчване/при направена служебно справка по ЕИСС от настоящата инстанция, тъй като в делото липсва съобщението за връчване по ЕИСС/Частната жалба е подадена 1 н а 18.12.2023 г. Следователно е спазен законоустановения срок и производството е допустимо.

Ловешки окръжен съд обсъди позицията на жалбоподателя, писмените доказателства по делото и приема, че частната жалба №6764/ 18.12.2023 г. от „Агенция за събиране на вземания, ЕАД-София е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подадено е заявление №1547 /26.10.2023 г. на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за издаване на заповед за изпълнение против Й. Т. за сумата за сумата 5630.01 лева-главница за периода от 15.07.2022 г до 15.04.22 г. , договорна лихва в размер на 12.07.09 лева за периода от 15.0.7.2022 г. до 09.10.2023 година , обезщетение за забава – 715.08 лева – считано от 16.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението по Договор за потребителски кредит №PLUS9253***/ 18.04.2022 г. между дължинка и „БНП Париба пърсънъл файненс С.А.”, и съдебно-деловодни разноски в производството. Твърди се, че вземането е за сумата от 6000 лв., както и застрахователна премия в размер на сумата 1280.86 лева. Заявява, че общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на сумата 8772.48 лева, при договорна лихва от 1491.60 лева при 36 погасителни вноски в размер на 243.66 лева ввсяка и начална първа вноска на 15.05.2022 година .

Посочва се, че крайният срок на връщане на сумата е бил 15.04.2025 г.

Изтъква, че на 10.02.2023 г. между “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД е подписано приложение към рамков договор за продажба на вземания от 15.02.2022 г. г., за което длъжника бил уведомен без да се посочва на коя дата е получено писмото.

От приложения договор за кредит от 18.04.2022 г. е видно, че стойността на заема възлиза на 6000 лева, като няма твърдения и данни/вдъпреки разпореждането от 04.12.2023 г. на ТРС/ плащани ли са вноски през срока на договора от кредитополучателя и в какъв размер.

С разпореждане № 2691/04.12.2023 гТетевенски районен съд е указал на основание чл. 129 от ГПК на „ Агенция за събиране на вземания” ЕАД-град София да Да уточни посочения размер на главницата в заявлението от 5630,01 лева включва ли други допълнителни вземания, които са посочени в договора за кредит и ако включва такива вземания защо същите не са отразени в заявлението, по какъв начин е формирана тази сума и какво включва същата, както и какви суми по договора са били изплатени от длъжника и за какъв 2 период от време,да посочи в т.12 от заявлението дали длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането /цесията/ по чл.99 ал.3 от ЗЗД, от кого, по какъв начин и на коя дата и дали изпратеното на дата 09.10.2023 година уведомително писмо е получено от длъжника и на коя дата,да посочи в т.12 от заявлението дали длъжникът е уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост и това уведомление получено ли е от длъжника и на коя дата. Съдебният акт е съобщен на заявителя на 06.12.23 г., а на 07.12.2022 г. е подадена писмена молба № 6489/07.12.2022 г. В нея е посочено, че на 17.10.2023 г. е получено уведомително писмо от длъжника за цесията, като не е представено писмото и доказателства за връчване. В молбата се съдържат подробни доводи относно липсата на състезателно начало в заповедното производство и надвишаване правомощията на заповедния съд с даване на указания за отстраняване на нередовност на заявлението.

Произнесено е разпореждане №2730/07.12.2023 по ч.гр.д. №915/2023 г. н а Тетевенски районен съд, с което е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Й. Т. изцяло,поради неотстраняване на нередовностите и на основание .

Ловешки окръжен съд счита, че заявлението по чл. 410 от ГПК следва да съдържа ясно и конкретно изложение на обстоятелствата, от които произтича вземането. Предвид характеристиката на производството по чл. 410 от ГПК ,което е едностранно, безспорно, бързо и формално, липсата на конкретизация на фактите относно дълга определят нередовност на заявлението. Въпреки дадените указания на заповедния съд на 04.12.2023 г. г. до заявителя да отстрани нередовностите на заявлението от 26.10.2023 г. година, те не са изпълнени.Жалбоподателят, не е заявил какви вноски са направени от длъжника, каква и коя част от дълга е погасена с тях, за да конкретизира в заповедното производство как е формирал при заем от 6000 лева и липса на твърдения за плащани от длъжника погасителни вноски остатък на главницата от 5630.01 лева. Липсва по допълнителната молба от 07.12.2023 г. и посочване, включва ли се в тази главница сумата по застраховката.

Следователно по заявлението и приложните към него документи,не се съдържат данни, от които съдът да установи как е формирана главницата по дълга до сумата 5630.01лева и акцесорните вземания за договорна лихва и обезщетение за забава, тъй като заявителят не изпълнил разпореждането от 04.12.2023 г. на Тетевенски районен съд.

3

Настоящата инстация не възприема като обосновани доводите на жалбоподателя относно дължимостта на сумата за договорна /възнаградителна/ лихва от 1207.09 лева с оглед неизправността на длъжника по договора за заем. Предвид твърденията на заявителя, че между страните има сключен договор за потребителски кредит от 18.04.2022 г. договорената възнаградителна лихва, не може да се изведе като размер и начин на определяне нито от заявлението, нито от договора между страните, а при неотстраняване на нередовностите и от писмената молба от 07.12.2023 г.

Съдът е дал конкретни и точни указания към заявителя-жалбоподател да посочи колко вноски са платени и кога е платена последната вноска по договора,да конкретизира датата на която е уведомен длъжника за предсрочната изскуемост, но в молбата от 07.12.2023 г. няма никаква информация по този въпрос.Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК и искането противоречи на закона-чл. 143,т.5 от ЗЗП.Длъжникът има качеството на „ потребител ” и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, предвид действието на член 6, параграф 1 от Директива 93 / 13 ЕИО на Съвета ,Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102/ ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите-/определение № 974 от 7.12.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 797 / 2010 г., ІІ т.о., ТК. /В настоящето производство съдът приема, че при главница възлизаща на 6000 лева лихва в размер на 1207.09 лева за период, без конкретизиране на начина на формирането и, може да бъде преценена,че е необосновано висока.

Следва да се отбележи, че от представения договор за кредит не се установява легитимацията на заявителя “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като такава страна не фигурира в него, а липсват други писмени доказателства относно твърдяната цесия в негова полза .

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че 4 разпореждане №2730/07.12.2023 г. на Тетевенски районен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А , като законосъобразно, разпореждане

№2730/07.12.2023 по ч.гр.д. №915/2023 г. на Тетевенски районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5