Определение № 31741 от 12.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31741 гр. София, 12.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20231110113953 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Д. С. срещу „Софийска вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3 458.42 лв. – стойност на доставени В и К услуги, фактурирани за периода 23.01.2015 г. – 29.10.2021 г., за имот с кл. № 1005443401, представляващ апартамент № 116, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 14, вх. Е, ет. 7, поради изтекла погасителна давност за вземането.

С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недопустимост на иска на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, поради наличие на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 58624/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, за вземане, включващо и процесното. Моли за прекратяване на производството. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В указания му срок /включително след продължаването му/ ищецът не изразява становище по възражението на ответника за недопустимост на иска.

Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с възражения, че то не съществува, и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като 1 длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода на производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането. След изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува, е недопустим /в този смисъл – Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО/.

В случая след извършена служебна проверка в ЕИСС съдът констатира, че по ч. гр. д.

№ 58624/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, е издадена Заповед № 32425/10.11.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено С. Д. С. да заплати на „Софийска вода“ АД задължения за имот в гр. София, ж.к. „Люлин 1“, бл. 14, вх.

Е, ет. 7, ап. 116, с кл. № 1005443401, сред които е и задължение в размер на 4 922.11 лв. – главница за потребена вода за периода от 19.11.2012 г. до 31.05.2022 г. Следователно заповедта е издадена за вземане, включващо и процесното, като страните в заповедното производство и в настоящото исково производство са идентични. С Разпореждане № 29490/06.03.2023 г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист поради неподаване на възражение от длъжника. Следователно заповедта за изпълнение е влязла в законна сила преди 06.03.2023 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена на 17.03.2023 г., т.е. след изтичане на срока за възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

При тези данни и съобразявайки цитираната съдебна практика, съдът намира, че искът, с който е сезиран, е недопустим, защото за вземането е налице влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и спорът не може да бъде пререшаван. Ето защо производството следва да бъде прекратено.

На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 ГПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 13953/2023 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 85 състав.

ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 14, вх. 6, ап. 116, да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес център „Интерпред Цар Борис“, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 ГПК сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3