Решение № 2044 от 09.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2044 гр. Пловдив, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330102952 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против А. Ж. А., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал.

1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 802, 66 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 23.07.2019 г.- 22.08.2022г. за имот, находящ се в гр. *********, с потребителски номер ************* и сумата от 97, 67 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 30.09.2020г.- 31.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 14.09.2022г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6420 от 15.09.2022г., по ч.гр.д. № 13158/ 22г., по описа на РС- Пловдив, XVII- ти гр. св.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 23.07.2019г.- 22.08.2022г., в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в гр. *********, е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 802, 66 лева. Изтъква се, че ответникът е ползвал водоснабдения имот като наемател по силата на възникнало между него и ОП „Жилфонд“ правоотношение. За потребените количества вода са 1 издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 97, 67 лева за периода 30.09.2020г.- 31.08.2022г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия. За процесния период, стойността на потребената услуга е начислена служебно, при условията на липсващо техническо средство за отчет. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че ответникът не е нито собственик, нито ползвател на имота, поради което не е задължено лице за заплащането на процесните задължения. Оспорва се да е налице възникнало наемно правоотношение между ответника и ОП „Жилфонд“. Възразява, че ищецът не е изчислил коректно сумата, която се дължи при служебно начисляване на количествата потребена вода. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 13158 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 2

6420/15.09.2022 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл.

154, ал. 1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в *********, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на "потребител" по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги. Във връзка с доказване правото на ползване върху процесния недвижим имот е представена Заповед № ЖН-134/01.07.2019 год. на Кмета на район "Източен" при Община Пловдив /л. 64/, от която се установява, че на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 18 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им, ответницата е настанена в имот, находящ се в *********. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът се явява ползвател на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. има качеството на потребител на процесния имот, който има задължението да заплаща потребените В и К услуги на оператора, какъвто е ищцовото дружество по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗРВКУ, по цени, одобрени от ДКЕВР.

Съгласно чл. 11, ал. 7 ЗРВКУ В и К операторите публикуват одобрените 3 от комисията общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

От приобщеното по делото писмо вх. № 1384 по описа на Районен съд Пловдив, депозирано от Общинско предприятие „Жилфонд“ Пловдив /л. 61/, се установи, че в процесното общинско жилище няма монтиран водомер, както и не е извършвана смяна на такъв в жилището. В този случай, при който в обекта липсва водомер, който да измерва потребеното количество доставена вода, няма как същото да се отчита по общия принцип, залегнал, както в Общите условия на В и К - гр. Пловдив, така и в наредбата, а именно - чрез водомера, който бива отчитан от инкасатор. Констатацията за липсващ водомер е осъществена, поради което и начисляването на потребеното количество вода се извършва по правилата на чл. 25 ал. 8 от ОУ, съгласно който по 6 куб. месечно при топлофицирано жилище и по 5 куб. месечно при нетоплифицирано жилище, за всеки обитател. Видно от цитираната погоре Заповед от 01.07.2019 год. и Договор за наем на общинско жилище /л.66/ в имота живее ответника със съпругата си. Предвид изложеното и видно от представените по делото карнети, начислената за доставена вода при липсващо измервателно устройство е за двама обитатели, тоест колкото и са живущите в жилището.

От приетата по делото ССчЕ, се установява, че за периода 23.07.2019 г. – 31.08.2022 г. от страна на ответника са извършвани плащания към ищеца, но те са разпределени за период извън процесния. Размерът на задълженията за този период възлиза на 802.66 лева, а обезщетението за забава за периода 30.09.2019 г. - 31.08.2022 г. - на сумата в размер на 97.67 лева. Според вещото лице, счетоводството на ищеца е водено редовно, съобразно изискванията на ЗСч. Изчислените суми по отделните главници съвпадат с данни от приложените по делото карнети. Същите са намерили точно отражение в процесните фактури.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано.

От всичко изложено следва, че са налице всички материалноправни предпоставки за уважаване предявената претенция на ищеца, а именно: ответникът, в качеството му на потребител на услугите на ищцовото 4 дружество, да му заплати стойността на доставената питейна и канална вода по отвеждане.

Основателно се явява възражението на особения представител на ответника, че част от претендираните суми са погасени по давност. Касае се за възникнали повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопорждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. От приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ следва, че дължимите суми от ответницата за консумирана питейна вода и отведена канална вода за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК възлизат на 736.24 лева. Относно обезщетението за забава, същото се търси за периода 30.09.2020 – 31.08.2022 год., тоест за този период претендираната сума за обезщетение за забава не е погасена по давност. От заключението на вещото лице обезщетението за забава за периода от 30.09.2019 до 31.08.2022 год. е 97.67 лева. За периода 30.09.2020 год. – 31.08.2022 год., съгласно таблица № 2, представена от вещото лице обезщетението за забава е в размер на 75.40 лева, поради което и за тази сума следва да се уважи.

До този размер предявените искове следва да бъдат уважени, а над него до пълните претенции, следва да бъдат отхвърлени – сумата за главница над 736.24 лева като погасени по давност, а сумата като обезщетение за забава над сумата от 75.40 лева, като недължима.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл.

78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на 5 правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 300 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение от 100 лв. Общият размер на сторените разноски от ищеца по делото е 875 лева, от които 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение; 75 лв.

- за държавна такса; 300 лв. - депозит за вещо лице и 400 лева - за особен представител. Съразмерно на уважената част от предявените искове, разноски на ищеца следва да бъдат заплатени в размер на 788.81 лева.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковите претенции, а именно - сумата от 67.61 лева, като на основание т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.