Решение № 100 от 04.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Варна, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20263001000129 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на В. П. Г. от *****, чрез адв. В. А., срещу решение № 22/15.01.2026 г., постановено по т.д. № 68/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът е отхвърлил исковата претенция на В. П. Г. срещу Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, със седалище и адрес на управление гр. София, за сумата от 51 129,18 евро - обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 07.07.2023 г., по вина на водача А. А. Н., управлявал л.а. с рег. № *****, ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 557, ал.1, т.2 б. „а“ КЗ и чл.86 ЗЗД, като неоснователна, както и е извършил разпределение на разноските по делото.

Въззивникът намира решението в обжалваната част за неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е допуснал неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД.

Определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди счита за крайно занижено, отчитайки действително претърпените от пострадалия болки и страдания. Подробно описва получените травматични увреждания, поддържайки оспорването на изготвената по делото КСМАТЕ като неправилна, с изложени съждения за наличие на противоречие между даденото заключение и останали писмени доказателства по делото. В тази връзка счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал исканата повторна СМЕ. Моли 1 съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи предявения иск изцяло, ведно със законната лихва върху главницата начиная от 12.09.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира на осн. чл. 38 ЗАдв. присъждане на адвокатско възнаграждение за пред двете инстанции, отчитайки оказаната по делото безплатна адвокатска защита от адвокат А.. В допълнителна молба вх. № 7597/06.03.2026 год. изрично се уточнява, че не се претендира изменение на решението в частта за разноските.

В законоустановения срок насрещната страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление гр. София, е депозирала писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Л. В., с който излага съждения за неоснователност на жалбата с искане същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната му част – потвърдено като правилно и обосновано, при обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Изрично сочи, че част от уврежданията (конкретно посочени в отговора по жалбата) не са били установени от лекарите при прегледа в спешно отделение в нощта на процесното ПТП, няма и оплаквания в тази насока. От амбулаторните листи и поставени диагнози във връзка с оплаквания на ищеца по снетите анамнезтични данни при прегледите, също не се установява наличие на посочените увреждания. Навежда доводи, че ищецът е знаел, че водачът на процесния л.а. – третото лице-помагач, е неправоспособен водач. Намира определения размер и заплатена от ответника в хода на процеса обезвреда за неимуществени вреди за достатъчен да възмезди пострадалия. Претенцията над 7 669,38 евро /равняващи се на 15 000 лв./ намира за прекомерна и несъобразена с критерия за справедливост, както несъответна на икономическата конюнктура в страната, на застрахователната и съдебна практика за относимата 2023 г., излагайки съображения в тази насока.

Третото лице А. А. Н., не е изразило становище във въззивното производство.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на ответника - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Не се спори, че третото лице А. А. Н., ЕГН **********, на 07.07.2023 г. в гр. Варна управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „316“ с peг. № ***** в срока на изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ и на 07.07.2023 г. в гр. Варна нарушил чл.21 ал.1 от ЗДП като самокатастрофирал и причинил телесни повреди на ищеца.

Не се оспорват и предпоставките по чл.557, ал.1, т.2, б."а" от КЗ, съобразно които Гаранционният фонд е задължен за изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС, обезщетения за имуществени и 2 неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания, причинени на територията на Република България, от МПС, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Предмет на оспорване е вида на настъпилите увреждания и размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост. В сочените предметни предели следва да се произнесе и въззивната инстанция /чл. 269, изр.2 ГПК/.

От събраните писмени доказателства – епикриза от 7.07.2023 год., съдът установява, че ищецът е претърпял следните физически болки и страдания: контузия на корема с наличието на свободна течност в корема и малкия таз ожулвания и кръвонасядания по корема кръвонасядания по гръдния кош в ляво разкъсно контузна рана на дясната подбедрица повърхностна рана на главата без огнищна симптоматика Ищецът е приет по спешност във втора коремна хирургия на МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД на 07.07.2023 год. и след 6 часа е изписан поради отказ от лечение.

Към датата на проведените експертни изследвания в първа инстанция е установено, че ищецът е изцяло възстановен. Констатираната течност в корема е резорбирана.

Във въззивната жалба се акцентира, че ищецът е получил контузия на шийни прешлени, цервикалгия и радикулопатия. Страната се позовава на етапна епикриза от 27.07.2022 год. от ДКЦ „Младост М Варна“ ООД, издадена от д-р Г.М.– невролог, според която на ищеца е поставена диагноза „Цервикалия“ при анамнеза: болки във врата при движение на главата в дясна половина, след травма при ПТП“. Назначено е медикаментозно лечение. От два броя амбулаторни листи, издадени също от д-р Г.М. на 27.07.2023 г. и 08.02.2024 г. се установяват посещенията на ищеца с идентични оплаквания: болки във врата при движение на главата в дясна половина.

Издадената епикриза от болнично лечение не отчита субективни оплаквания в шийния отдел. Проведеният скенер обосновава извод за запазена шийна лордоза, но с ръбови остеофити по стените на прешлените /така епикриза, раздел „инструментални изследвания“/.

Съобразно заключението на КСМАТЕ, приета в първа инстанция, болките във врата нямат връзка с процесното ПТП. Идентично е и заключението на повторната СМЕ, назначена във въззивната инстанция. Вещото лице д-р К. Г. отчита, че епикризата не обективира оплаквания на ищеца с посочения характер; раната на главата има повърхностен характер; проведеният скенер не констатира травматични изменения. В устните обяснения в о.с.з. на 27.05.2026 год. вещото лице разяснява, че промените в шийния отдел, констатирани 20 дни след ПТП, имат хроничен дегенеративен, а не 3 травматичен характер. Такива са и констатациите от проведения скенер – отчетени са остеофити, които имат хроничен характер. Шийните прешлени нямат травматични изменения.

При съобразяване на съвпадащия експертен извод от първоначалното и повторно заключение на вещите лица - невролози, съдът приема, че оплакванията на ищеца в шийния отдел, не са свързани с ПТП.

Няма данни и за твърдяното сериозно увреждане на гениталиите /скротум и тестиси/ и като резултат – влошаване на сексуалния живот на ищеца.

Епикризата не обективира подобни травми. Издаден е амбулаторен лист от 12.07.2023 год. , обективиращ наличието на хематом в областта на скротума и пениса, съпроводен с отток и промяна в цвета. В амбулаторния лист е изрично посочено, че няма травматични увреждания по тестисите. Вещото лице – уролог по първоначалната КСМАТЕ заключава, че коремният хематом от коланната травма се е спуснал по меките тъкани до скротума, който е посинял. Хематомът е следствие от коланната травма и е само по кожа и подкожие без засягане на тестисите. Еректилните оплаквания нямат връзка с травмата, защото липсва увреда на половите органи.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 53 ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия.

Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интезитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се 4 явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за справедливост.

Въззивният съд съобразява следните релевантни предпоставки за определяне на дължимото обезщетение, изводими от събраните доказателства:

Ищецът е бил на 34 г. към датата на инцидента. Получил е само повърхностни наранявания. Травмата на корема не е диагностицирана задълбочено поради отказ от лечение и напускане на лечебното заведение.

Същата е отшумяла без лекарска и оперативна намеса. Твърдяните увреждания на шийните прешлени и половата система не са доказани.

Понастоящем ищецът е напълно възстановен, вкл. и от контузията в корема.

Няма остатъчни негативни последици. Няма данни за претърпяни емоционални страдания, вкл. нарушения и неудобства от социален, трудов и битов характер.

При това положение определеното от ВОС обезщетение от 15 000 лева се явява адекватно на претърпяната увреда. Същото е справедливо с оглед характера на травмите и пълното възстановяване на ищеца. Определеното обезщетение от 15 000 лева съответства и на икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, индиция за която са лимитите на застрахователно покритие.

С оглед безспорно установения факт, че в хода на производството ответникът е изплатил на ищеца сумата от 15 000 лева, предявеният иск се явява неоснователен. Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.