Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6390 от 23.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5789/2026
Вид
Решение № 6390
Подписан
23.10.2026
В сила
23.10.2026
Състав
Петър Теодосиев, Светослав Василев, Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6390 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело № 20261100505789 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)

Образувано е по жалба с вх. № 7966/02.02.2026 г. на С. Ц. Н. срещу отказ, обективиран в съобщение с изх. № 3380/20.01.2026 г., по изпълнително дело № 20258510404155 по описа на ЧСИ с рег. № 851, с който: 1) е отказано прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК; 2) е отказано вдигане на наложените запори върху банковите сметки на длъжника; и 3) е отказано намаляване на приетите за събиране разноски.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. Първо, отказът за прекратяване на производството е неправилен поради изплащане на задължението преди образуването му.

Второ, начислени са и приети разноски, които не са действително извършени и са ненужни. Трето, таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е начислена неправилно, тъй като материалният интерес по изпълнителното дело е определен неправилно: по смисъла на разпоредбата пропорционалната такса се събира върху събраната сума, като под „парично вземане“ се разбира само вземането, предмет на изпълнителния лист, а не таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 не се дължи, поради което пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват. Четвърто, в запорираната банкова сметка постъпва пенсията на жалбоподателката, изплащана от НОИ – София град, поради което запорът следва да бъде вдигнат. Моли за отмяна на акта и 1 присъждане на разноските в настоящото производство, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „Хоспис – Парадайз“ ЕООД, чрез адв. Ц.С.И., депозира писмено възражение, с което моли жалбата да бъде изцяло оставена без уважение като неоснователна. Всяка от страните е осъдена с решение № 18656/13.11.2023 г. по гр.д. № 48759/2022 г. по описа на Софийски районен съд, потвърдено с решение № 4393/07.07.2025 г. по в.гр.д.

№ 1405/2024 г. по описа на Софийски градски съд, да заплати на другата дължимите от нея суми. „Хоспис – Парадайз“ ЕООД е осъден да заплати на С.

Ц. Н. общо 627,82 лева, от които: 445,79 лева - възнаграждение за извършена дейност за месец ноември 2021 г. и 182,03 лева - за месец декември 2021 г., ведно със законната лихва от 07.09.2022 г. до окончателното плащане. С. Ц. Н. е осъдена да заплати на взискателя сумата от 1 065 лева, от които: 665 лева разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 400 лева - разноски във въззивното производство. След отправена покана за предоставяне на банкова сметка на 13.08.2025 г. „Хоспис – Парадайз“ ЕООД заплаща на С. Ц. Н. дължимата сума от 628 лева на 13.08.2025 г. На 01.08.2025 г., преди образуването на изпълнителното производство, С. Ц. Н. заплаща на „Хоспис – Парадайз“ ЕООД сумата от 200,42 лева. Кредиторът не получава от С. Ц. Н. изявление за прихващане. Изпълнителното дело е образувано за събиране на остатъка от присъдената сума. Поради това взискателят „Хоспис – Парадайз“ ЕООД намира, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.

1 ГПК за прекратяване на делото, тъй като вземането не е удовлетворено. По оплакването срещу разноските сочи, че в жалбата не се конкретизира кои разноски не са действително извършени, а адвокатското възнаграждение от 200 лева е в минимален размер и не следва да бъде намалявано. По оплакването срещу запора на банкова сметка, в която постъпва пенсия, сочи, че запорът не обхваща несеквестируемата част от пенсията, която остава на разположение на длъжника. Оспорва се и претенцията на жалбоподателката за разноски за настоящото производство, доколкото не се представят доказателства за направени такива.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител мотивира действията си с писмено становище, с което иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Жалбата е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (отказът е връчен на жалбоподателката на 23.01.2026 г., а жалбата е депозирана на 02.02.2026 г.) от легитимирана страна – длъжник по изпълнителното производство, срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството и да намали приетите разноски – действия, изрично изброени в чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК, респ. срещу отказа му да вдигне наложените от него запори върху банкови сметки на длъжника.

2

По жалбата срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство

Въз основа на Изпълнителен лист № 6299/31.07.2025 г., издаден от Софийски районен съд на основание влязлото в сила решение № 18656/13.11.2023 г. по гр.д. № 48759/2022 г., потвърдено с решение № 4393/07.07.2025 г. по в.гр.д. № 1405/2024 г. по описа на Софийски градски съд, длъжникът С. Ц. Н. е осъдена да заплати на „Хоспис – Парадайз“ ЕООД сумата от 1 065 лева – разноски за двете производства.

Изпълнителното производство № 20258510404155 е образувано на 15.12.2025 г. по молба на взискателя, като се иска събирането на част от присъдената сума в размер на 628 лева.

Между страните е безспорното обстоятелство, че на 01.08.2025 г., преди образуването на производството, длъжникът превежда по сметка на взискателя сумата от 200,42 лева в изпълнение на задължението си по изпълнителния лист.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато задължението по изпълнителното основание бъде изпълнено доброволно преди образуването му. Фактическият състав на разпоредбата изисква установяване на пълно изпълнение на дълга преди образуване на производството, доказано чрез посочените в нея писмени доказателства. В случая извършеното от длъжника преди образуването на изпълнителното производство плащане е частично – в размер на 200,42 лева от общо дължимите 1 065 лева – и не погасява изпълняемото право.

Изпълнителното производство е образувано именно за остатъка от дълга в размер на 628 лева, който не е удовлетворен. Твърдението, че длъжникът погасява остатъка от задължението чрез извършено прихващане с насрещно вземане срещу взискателя, не променя направения извод. Представените платежни документи установяват плащане от длъжника в частичен размер.

Съдебният изпълнител няма правомощие нито да извършва прихващане, нито да констатира настъпването на извънсъдебна компенсация на насрещни вземания. Поради изложеното не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т.

1 ГПК и отказът на съдебния изпълнител да прекрати производството е правилен и законосъобразен, поради което жалбата в тази част се явява неоснователна. Поради липсата на основание за прекратяване на изпълнителното производство не са налице и предпоставки за вдигане на наложените обезпечителни мерки, включително наложените запори върху банкови сметки на длъжника.

Неоснователно е и оплакването, че в запорираната банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД постъпва пенсията на длъжника, изплащана от НОИ – София град, поради което запорът следва да бъде вдигнат. Съгласно чл. 446 ГПК само определена от закона част от пенсията подлежи на принудително изпълнение. Съгласно чл. 446а, ал. 1 ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК се запазва и ако са постъпили по банкова сметка, но не по-рано от 3 един месец преди налагане на запора. Съгласно т. 1 и т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, запор на банкова сметка, в която постъпва пенсия, може да бъде наложен. Той обаче не обхваща несеквестируемата част от пенсията за съответния месец, а секвестируемата наличност по сметката преди постъпването на последното плащане. При смесени постъпления изпълнението върху наличността по сметката е допустимо само до общия размер на секвестируемите постъпления.

Наложените по тези правила запори са законосъобразни и не следва да бъдат вдигнати.

По жалбата срещу приетите за събиране такси и разноски Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. В случая не са налице основания жалбоподателката да бъде освободена от отговорността си за разноски, тъй като не се установява осъществяване на нито едно от изключенията, предвидени в разпоредбата.

Приетото за събиране с постановлението за разноски с изх. № 195/05.01.2026 г. (л. 15 от изп. делото) адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева/102,26 евро не е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на производството в смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, като съответства на ориентировъчните размери съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Следва да се отбележи и че възнаграждението, което самата жалбоподателка е заплатила за своята правна защита в изпълнителното производство, е в по-голям размер – 500 лева (л. 25 гръб от изп. делото). Съгласно чл. 78, ал. 5, изр. последно ГПК съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

Ето защо присъденото възнаграждение на взискателя не следва да бъде намалявано като прекомерно.

Неоснователно е и оплакването срещу начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. След образуване на изпълнителното производство всички такси и разноски по делото са за сметка на длъжника. Таксата по т. 26 се изчислява върху подлежащото на събиране вземане по изпълнителното дело, което по аргумент от т. 4 на забележката към цитираната точка включва и разноските на взискателя, в т.ч. адвокатското възнаграждение, изключвайки единствено авансовите такси. Посочените в постановлението суми от 51,05 евро и 18,41 евро съответстват на формулата на цитираната точка, приложена върху подлежащите на събиране суми.

Правилно е прието и събирането на пет такси по т. 9 ТТРЗЧСИ в общ размер 46,02 евро с ДДС – по 15 лева без ДДС за налагане на електронен запор върху вземане по сметка/и в банка/и, независимо от броя на запорите, 4 съгласно забележката към цитираната точка. Запорни съобщения са изпратени на 05.01.2026 г. до пет банки – изх. № 200/05.01.2026 г. (л. 16 от изп. делото) до „Първа инвестиционна банка“ АД, изх. № 201/05.01.2026 г. (л. 19 от изп. делото) до „Обединена българска банка“ АД, изх. № 202/05.01.2026 г. (л. 17 от изп. делото) до „Банка ДСК“ АД, изх. № 203/05.01.2026 г. (л. 20 от изп. делото) до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и изх. № 205/05.01.2026 г. (л. 18 от изп. делото) до „УниКредит Булбанк“ АД. От всичките пет банки е постъпил отговор по чл. 508 ГПК – съответно от „Първа инвестиционна банка“ АД (л.

35 от изп. делото), „Обединена българска банка“ АД (л. 23 от изп. делото), „Банка ДСК“ АД (л. 22 от изп. делото), „Ти Би Ай Банк“ ЕАД (л. 24 от изп. делото) и „УниКредит Булбанк“ АД (л. 21 от изп. делото), от който се установява, че длъжникът поддържа сметки във всяка от тях и че запорът върху съответните вземания е наложен. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, изпращането на запорно съобщение до банка, в която длъжникът няма сметка, не съставлява действие по налагане на запор и не поражда дължима такса. В случая обаче и петте изпратени съобщения са довели до реално наложени запори върху сметките на длъжника, поради което събраните пет такси по т. 9 ТТРЗЧСИ са законосъобразни.

Останалите приети за събиране такси – по т. 1 за образуването на производството, по т. 3 за извършените справки за имущественото състояние на длъжника, по т. 5 за изготвянето и връчването на поканата за доброволно изпълнение и по т. 11 за присъединяването на взискател – съответстват на реално извършени действия и са правилно изчислени.