Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15685 от 29.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 14562/2022
Вид
Решение № 15685
Подписан
29.09.2023
В сила
29.09.2023
Състав
ЙОАННА НАСКОВА СТАНЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15685 гр. София, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20221110114562 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „........................“ АД срещу Н. И. С. за признаване за установено, че Н. И. С. дължи следните суми: 600 лева, представляваща главница по договор за паричен заем №3939241/29.09.2020г., сключен между ".........................." АД и Н. И. С., платени от "........................" ЕООД на ".........................." АД на 07.05.2021г. по силата на договор за предоставяне на поръчителство №3939241/29.09.2020г., сключен между "........................" ЕООД и Н. И. С., като вземанията на "........................" ЕООД са прехвърлени на „........................“ ООД по силата на Приложение №1/01.09.2020г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г., ведно със законна лихва за периода от 05.11.2021г. до изплащане на вземането; 49,55 лева, представляваща договорна лихва за периода 13.10.2020г. - 02.03.2021г.; както и 47,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.10.2020г. - 22.10.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 69100/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав.

В исковата молба се твърди, че на 29.09.2020г. бил сключен договор за паричен заем № 3939241 между Н. И. С. и „..........................“ АД, по силата на който бил отпуснат кредит в размер на 600 лева. Сочи, че договорът бил сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК, като бил сключен и Договор за поръчителство от 29.09.2020г. между ответника и „........................“ ЕООД. Поддържа, че по силата на договора за предоставяне на поръчителство „........................“ ЕООД е поел задължението да отговаря солидарно с потребителя пред „..........................“ АД за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем № 3939241, както и за всички последици от неизпълнение на задължението по договора за паричен заем, а именновръщане на заемната сума, на възнаградителната лихва и законната лихва, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари. Твърди, че в договора за поръчителство било посочено, че влиза в сила в случай че заемателят не изпълни задълженията си по договора в указания срок да представи обезпечение- поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. Сочи, че страните били уговорили, че за поемане на всички задължения по договора потребителят дължал възнаграждение по гаранционна 1 сделка на поръчителя в размер на 241,45 лева, платимо на 12.07.2023г., разсрочено на вноски. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „..........................“ АД. Твърди, че за ползване на предоставената заемна сума по сключения договор за заем ответникът дължал и договорна лихва в размер на 49,55 лева. Твърди, че ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора, поради което на 07.05.2021г. „..........................“ АД бил отправил искане в писмен вид за изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество-поръчител „........................“ ЕООД. Сочи, че дружеството заплатило сумата от 730,74 лева на 07.05.2021г. Поддържа, че с извършеното плащане поръчителят е встъпил в правата на удовлетворения кредитор и за него възниква правен интерес от предявяване на претенции по съдебен ред срещу заемателя. Била начислена и лихва в размер на 47,31 лева. Твърди, че на 02.03.2020г. бил сключен Рамков договор за покупко-продажба на вземания и Приложение № 1 към него от 07.05.2021г. между „........................“ ООД и „........................“ ЕООД по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „........................“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Поддържа, че „........................“ ЕООД е упълномощило „........................“ ООД да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на цедента. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Възражението по чл. 414 ГПК е бланкетно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т.

2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на процесуалния представител на ищеца, заявено, както с исковата молба, така и с молба от 17.08.2023г.

Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства, а именно- Договор за паричен заем № 3939241 от 29.09.2020г., сключен между „..........................“ АД и Н. С., Договор за предоставяне на поръчителство № 3939241 от 29.09.2020г., сключен между „........................“ ЕООД и Н. С., погасителен план към договора, Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020г., сключен между „........................“ ЕООД и „........................“ ЕООД, Препис от извлечение от Приложение № 1, Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, издадено от „........................“ ЕООД, платежно нареждане от 07.05.2021г. за извършен превод от „........................“ ЕООД в полза на „..........................“ АД, уведомление за извършената цесия, адресирано до ответника.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Съдът е указал последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание с разпореждането от 09.04.2022г.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски в исковото и заповедното производство. Заявителят /сега ищец/ е сторил в заповедното производство разноски за държавна такса в размер на 17,40 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 34,90 лева, тоест следва да му се присъдят общо 52,30 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 132,60 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал.

1 НЗПП в размер на 100 лева, тоест на ищеца следва да се присъдят общо 232,60 лева.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „........................“ АД, ЕИК ................... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....................... № 29, ет. 3, установителни искове, че Н. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..................“ № 58, вх. В, ет. 8, ап. 8, дължи следните суми: 600 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №3939241/29.09.2020г., сключен между ".........................." АД и Н. И. С., платени от "........................" ЕООД на ".........................." АД на 07.05.2021г. по силата на Договор за предоставяне на поръчителство №3939241/29.09.2020г., сключен между "........................" ЕООД и Н. И. С., като вземанията на "........................" ЕООД са прехвърлени на „........................“ ООД по силата на приложение №1/01.09.2020г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 02.03.2020г., ведно със законна лихва за периода от 05.11.2021г. до изплащане на вземането; 49,55 лева, представляваща договорна лихва за периода 13.10.2020г.- 02.03.2021г.; както и 47,31 лева, представляваща мораторна лихва за периода 14.10.2020г.- 22.10.2021г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 69100/2021г. по описа на СРС, 161-ви състав.

ОСЪЖДА Н. И. С., да заплати на „........................“ АД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 52,30 лева, представляваща сторените разноски в заповедното производство и сумата от 232,60 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на Н. И. С..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3