Решение № 3839 от 23.09.2026, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 3839

Велико Търново, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЙОРДАНКА МАТЕВА

При секретар Д. С. като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНКА МАТЕВА административно дело № 20267060700937 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 и чл. 171, т. 1, б. „3“ АА) от Закона за движението по пътища (ЗДвП).

Същото е образувано по жалба от Й. Т. С. от гр. Велико Търново против ЗППАМ № GPAM-1290308/21.08.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. З) „АА“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към сектор ПП при ОД на МВР - Велико Търново, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 1 месец“.

Посочената ПАМ е приложена за това, че жалбоподателят като водач на МПС е извършил нарушение по чл. 6, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП – повторно не съобразява поведението си със светлинните сигнали и преминава на червен сигнал на светофар.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на ПАМ, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на производствените правила. Оспорващият твърди, че светофарът светел зелено при навлизане в процесното кръстовище, което било натоварено и поради силния трафик не успял да го напусне достатъчно бързо на същия сигнал, което довело до червен сигнал на светофара. С тези доводи се иска оспорената ПАМ, да бъде отменена като се присъдят и сторените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, мл. автоконтрольор към сектор ПП при ОД на МВР - Велико Търново, не се явява и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата, но прави възражение за прекомерност на разноските, претендирания от жалбоподателя.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.08.2026 г., в 00.20 часа в гр. Велико Търново, на ул. Магистрала до номер 12 в посока към гр. София жалбоподателят по настоящето дело управлявал лек автомобил Ауди А6, О. К. с рег. № ..., собственост на трето лице, като преминал на червена светлина на работещата в нормален режим сметофарна уредба в района. След извършена служебна проверка от служителите на ответника е установено, че Сребров е наказван за същото деяние в едногодишен срок назад с влязло в сила на 18.11.2025 г. НП № 25-1275-000979. По този повод – за повторното нарушение му бил съставен АУАН № 5317552/21.08.2026 г. за нарушение на чл. 6, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП – повторно не съобразява поведението си със светлинните сигнали и преминава на червен сигнал на светофар. Съответно във връзка със същото нарушение, квалифицирано и като такова на чл. 183, ал. 6 от ЗДвП, е съставена и процесната ЗППАМ, с която на основание чл. 171, т. 1, б. 3) АА) от ЗДвП спрямо Сребров е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 1 месеца. ЗППАМ е връчена на 21.08.2026 г., видно от отбелязаното върху самата нея.

Недоволен от заповедта, Й. С. я е оспорил с жалба, подадена директно до съда на 27.08.2026 г. и въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

Като писмени доказателства по делото са приети документите от административна преписка, подробно описана в съпроводителното писмо на ответника на л. 25 от делото и представените от жалбоподателя книжа. Същият е поискал и съдът е допуснал събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел, воден от него в първото по делото заседание, но в същото жалбоподателят не се е явил, нито е изпратил свидетел.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и като взе предвид констатациите, становищата на страните, и представените по делото доказателства, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Съдът намира, че издадената заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП "Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ". От доказателствата по делото, включително Заповед 366з-3249/04.09.2025 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, се установява, че обжалваната ЗППАМ е издадена от оправомощено за това длъжностно лице, в пределите на материалната и териториалната му компетентност.

Оспорената Заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, включително фактически и правни основания за издаване. В оспорения административен акт са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката фактически обстоятелства, а сдали същите са доказани е въпрос по съществото на спора.

Съдът не констатира и пороци, засягащи процесуалната законосъобразност на обжалваната заповед, като при издаването й са спазени приложимите административно производствени правила. Не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяна на оспорвания индивидуален административен акт.

По отношение на материалната законосъобразност съдът намира следното:

С нормата на чл. 171, т. 1, буква "з") АА) от ЗДвП е предвидено налагането на принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 1 месеца на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – за нарушението по чл. 182, ал. 1, т. 5, ал. 2, т. 6 и чл. 183, ал. 6 и 7;

Обективираната в ЗППАМ принудителна административна мярка е приложена за констатирано нарушение по чл. 183, ал. 6 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП създава общо правило за поведение за управление на МПС при съобразява на поведението на водача със светлинните сигнали. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 183, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която наказва се с глоба 150 лв. водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Според ал. 6 на същата норма, когато нарушението по ал. 5, т. 1 е повторно, водачът се наказва с глоба в размер 300 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок един месец.

Поддържаното в жалбата оплакване за незаконосъобразност на процесната заповед поради това, че същият не е извършил така описаното нарушение не се доказва от събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че приобщения по делото без оспорване от жалбоподателя АУАН е писмено доказателство, който в настоящото производство има характер на официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила касателно лично възприетите и проверени от съставителя му факти и обстоятелства. От същия се установява, че водач на автомобила на посочените дата, час и място е бил именно жалбоподателя, който е управлявал моторното превозно средство, което преминало на червена светлина на светофар. Съдържанието на представения по делото АУАН не е било оспорено от жалбоподателя по реда на чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Съответно същият обвързва съда да приеме, за установени обективираните в него обстоятелства. Доказателства, посредством които горния извод да се опровергава не са ангажирани от оспорващата страна. В това число жалбоподателят не се явил по делото и не е довел иначе допуснатия от съда един свидетел, поискан от него с жалбата.

По делото не се спори и се доказва от приетата също без оспорване Справка за нарушител, че жалбоподателят е бил наказван за същото нарушение и преди по-малко от година – с НП № 25-1275-000979/09.05.2025 г., влязло в сила на 18.11.2025 г., а този факт не се и оспорва от Сребров.

Ето защо съдът намира за доказани обективираните в издадената от ответника заповед за прилагане на принудителна административна мярка факти. Поради това е доказано по несъмнен начин, че към момента на издаване на обжалваната заповед са били налице всички законоустановени предпоставки и органът е бил длъжен да приложи процесната ПАМ, тъй като при наличието на предпоставките на нормата, на чл. 171, т. 1 б. "З" АА), същият действа при условията на обвързана компетентност.

От материалите по делото не се установява засягане права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за която е издадена оспорената заповед, тъй като същата има срочен характер, а в самият нормативен акт по-благоприятен вариант с прилагането на който би се постигнала целта на закона не е предвиден. Освен това срокът, за който е приложена процесната ПАМ е законоустановения такъв. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "з" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, свързани с движението по пътищата на нерегистрирани МПС и без табели. Защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, тъй като управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Именно защото управлението на МПС е дейност с повишена опасност, част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди, е и императивно въведеното от законодателя правило за регистрация на МПС, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване.

С оглед на изложеното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Въпреки изхода на спора, от ответника не се претендират разноски и такива не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико Търново, Четвърти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Т. С. от гр. Велико Търново против ЗППАМ № GPAM-1290308/21.08.2026 г. по чл. 171, т. 1, б. З) „АА“ от ЗДвП на мл. автоконтрольор към сектор ПП при ОД на МВР - Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП.

СЪДИЯ: