Решение № 303 от 13.01.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 13.01.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

ИЛИАНА СТАНКОВА като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 16097 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „Ф.“ ЕООД (н) срещу разпореждане от 13.09.2019 г. по изп. д. № 20188440402615 на ЧСИ рег. № 844, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати по отношение на жалбоподателя изпълнителното производство, в което последният е ипотекарен длъжник. Жалбоподателят посочва, че тъй като разпореждането на съдебния изпълнител не е мотивирано, той е лишен от възможност да проведе адекватна защита.

Посочва, че по процесното изпълнително дело не са провеждани изпълнителни действия спрямо него, поради което намира, че същото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Допълва, че предприемането на действия спрямо един от солидарните длъжници не води до прекъсване на срока, в който следва взискателят да предприеме изпълнителни действия спрямо другия длъжник, като това положение следва да се отнася и за ипотекарния длъжник. С допълнителна молба жалбоподателят е направил искане за спиране на изпълнителното производство спрямо него до произнасяне по настоящата жалба. В молбата посочва още, че индивидуалното принудително изпълнение спрямо главния длъжник е прекратено с включването на вземанията, предмет на процесното изпълнително производство, в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност срещу длъжника. Не претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата и взискател в изпълнителното производство „Д.И.“ ЕООД счита жалбата за неоснователна. Посочва, че с откриването на производство по несъстоятелност по отношение на главния длъжник по изпълнителното дело – „А.К.Г.“ АД (н) индивидуалното принудителното изпълнение е спряно на основание чл. 638, ал. 1 от ТЗ. Доколкото по отношение на ипотекарния кредитор също е открито производство по несъстоятелност, то и спрямо него изпълнителното производство е спряно, като посочва, че в периода, в който изпълнителното производство е спряно, е изключено приложението на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с който се цели санкциониране взискателя за непредприемането на действия по изпълнение. Посочва и че е неправилна аналогията със солидарните длъжници, като счита, че изпълнителното производство спрямо ипотекарния длъжник не се развива самостоятелно от основното производство по отношение на главния длъжник, като същите не могат да бъдат разграничени и прекратени независимо едно от друго. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Присъединеното дружество като взискател и ипотекарен кредитор в изпълнителното производство „КТБ“ АД (н) счита жалбата за неоснователна, като подкрепя изложеното в становището на „Д.И.“ ЕООД. Не претендира разноски.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

На първо място следва да се посочи, че с писмо от

11.12.2019 г. съдебният изпълнител уведомява съда, че по силата на настъпило частно правоприемство с постановление от 11.12.2019 г. е конституирал на мястото на досегашния взикател „Д.И.“ ЕООД приобретателя на вземанията по изпълнителния лист „М.“ ЕООД.

С молба от 12.12.2019 г. „М.“ ЕООД иска съдът да върне делото на съдебния изпълнител за повторно администриране на жалбата с оглед предоставянето му на възможността да се запознае и изрази становище по нея.

По отношение на искането на „М.“ ЕООД съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като към момента на подаване на частната жалба от ипотекарния длъжник, както и към момента на връчване на съобщението за становище до взискателя и депозиране на самото становище от него (на 18.11.2019 г.), „М.“ ЕООД не е конституиран като взискател в производството, а процесуалните права са надлежно упражнени от неговия праводател „Д.И.“ ЕООД. Поради това не следва повторно да се предоставя възможност на новоконституирания взискател за становище по жалбата. Освен това следва да се отбележи, че след конституирането на „М.“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело, същият е имал достъп до книжата по него, включително и до подадената жалба (в съда е изпратено само копие от изпълнителното дело), поради което е разполагал с възможност да се запознае и да вземе становище по жалбата дори и в по-късен момент, което не е сторил.

Изпълнителното производство е образувано първоначално по описа на ЧСИ с рег. № 833 на 07.07.2015 г. по молба на „КТБ“ АД (н) срещу длъжника „А.К.Г.“ АД въз основа на изпълнителен лист от 17.06.2015 г., издаден от СРС на основание чл. 417 ГПК за заплащане на суми, дължими по договор за кредит от 08.04.2008 г. Впоследствие делото е изпратено последователно на ЧСИ с рег. 800, на ЧСИ с рег. № 803 и към момента производството продължава пред ЧСИ с рег. № 844. С разпореждане от 18.09.2018 г. по сила на настъпило частно правоприемство (сключен договор за прехвърляне на вземанията, за които е издаден изпълнителният лист), като нов взискател е конституиран „Д.И.“ ЕООД.

По изпълнителното дело са приложени два нотариални акта за учредяване на договорни ипотеки – от 17.06.2008 г. и от 09.04.2008 г., според които за обезпечаване на вземанията на кредитора „КТБ“ АД към длъжника „А.К.Г.“ АД, произтичащи от посочения договор за банков кредит, жалбоподателят „Ф.“ ЕООД учредява в полза на кредитора ипотека върху свои недвижими имоти.

Във връзка с подадена от жалбоподателя молба съдебният изпълнител е издал удостоверение от 28.08.2019 г, според което от момента на образуване на изпълнителното дело не е насочвано принудително изпълнение спрямо ипотекираните от „Ф.“ ЕООД (н) имоти. С молба от 29.08.2019 г. жалбоподателят е поискал съдебният изпълнител да издаде акт, в който да констатира, че изпълнителното дело по отношение на него е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия спрямо него в двугодишен срок. С обжалваното разпореждане от 13.09.2019 г. съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение.

От направената служебна справка в търговския регистър относно жалбоподателя „Ф.“ ЕООД (н) и длъжника „А.К.Г.“ АД (н) се установява, че с решение от 12.05.2016 г. на ОС – Стара Загора е открито производство по несъстоятелност спрямо „Ф.“ ЕООД, а с решение от 04.04.2017 г. на СГС е открито производство по несъстоятелност спрямо „А.К.Г.“ АД. В одобрените от съда списъци на приети вземания в производството по несъстоятелност на „А.К.Г.“ АД (н) са включени вземанията за главница, произтичащи от договора за кредит от 08.04.2008 г., както и вземания за лихви по договора, но в размер и за период, за които не може да се установи, че съвпадат с вземанията за лихва по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство.

С молба от 25.10.2019 г. във връзка с определение от

14.08.2019 г. на съда по несъстоятелността на „Ф.“ ЕООД (н), с което е разрешено продължаване на действията по индивидуално принудително изпълнение по процесното изпълнителното дело спрямо ипотекираните от жалбоподателя имоти, взискателят е поискал от съдебния изпълнител извършването на публична продан на имотите. На 30.10.2019 г. „Ф.“ ЕООД (н) е уведомен за насрочването на опис и оценка на ипотекираните имоти, които са извършени на 04.11.2019 г.

Следователно в периода от образуване на изпълнителното производство на 07.07.2015 г. до подаването на молба от взискателя на 25.10.2019 г. за насочване на изпълнението срещу ипотекираните от жалбоподателя имоти, по отношение на тези имоти не са извършвани изпълнителни действия. Същевременно на 12.05.2016 г. по отношение на жалбоподателя е открито производство по несъстоятелност, като съдът по несъстоятелността е дал разрешение по чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване на изпълнителните действия спрямо ипотекираните имоти на 14.08.2019 г.

При това положение на първо място следва да се посочи, че лицето, което е ипотекирало за обезпечение на чужд дълг свой имот (т. нар. ипотекарен длъжник), има същите права като длъжника по изпълнителното производство, когато изпълнението бъде насочено срещу ипотекираното имущество.

Това положение следва от предвидената в закона възможност ипотекарният длъжник да може да получи пълна защита, включително да може да упражни защитните права, които има главният длъжника (чл. 151 ЗЗД), когато изпълнението е насочено върху неговото имущество, ипотекирано за чуждо задължение, поради което в този случай той има качеството на длъжник в изпълнителното производство (така т. 2 от ТР № 4/2019 г. на ОСГТК на ВКС). Поради това, доколкото изпълнението в случая е насочено към ипотекираните от жалбоподателя имоти, настоящата жалба е допустима.

Макар правното положение на ипотекарния длъжник да се доближава до това на главния длъжник по изпълнението, то не се препокрива в него. Това извод е изразен и в посоченото тълкувателно решение, тъй като според него лицето, предоставило ипотека за обезпечение на чужд дълг, има процесуалното качество на длъжник в изпълнителното производство, само когато изпълнението е насочено върху ипотекираното имущество. От това следват и спецификите по отношение на положението на ипотекарния длъжник.

Взискателят сам избира кога и срещу кое имущество, принадлежащо на длъжника или предоставено в обезпечение от трето лице, от което може да се удовлетвори, да насочи изпълнението. От друга страна ипотеката обезпечава вземането на взискателя, докато съществува както съответното задължение, така и ипотечното право. Поради това възможността взискателят да се удовлетвори от ипотекираното от трето лице имущество съществува, докато съществува и не е погасено по давност вземането, съответно съществува и ипотечното право, а взискателят сам избира кога да реализира тази възможност.

Това положение предполага, че по отношение на ипотекарния длъжник е неприложима хипотезата на прекратяване на изпълнителното производство поради непредприеме на изпълнителни действия спрямо ипотекираните имоти в продължение на две години, тъй като взискателят винаги може да насочи изпълнението върху тези имоти при посочените по-горе предпоставки.

От процесуална гледна точка ипотекарният длъжник има правата на главния длъжник по изпълнението, именно за да защити ипотекираното имущество от незаконосъобразно изпълнение и само за тази цел, тъй като извън това имущество той не е длъжник по изпълнението. Поради това, ако срещу имуществото на ипотекарния длъжник не са предприемани изпълнителни действия, той няма срещу какво да се защитава, т.е. той няма и процесуалното качество на длъжник, за да се налага взискателят да проявява активно поведение и спрямо него, т.е. спрямо ипотекираните имоти. Както се посочи, самото естество на ипотеката, като обезпечение на вземането на взискателя, предполага, че той може да обърне изпълнението във всеки момент (а не само в определен срок) към ипотекираното имущество.

Дори само с оглед на така изложените съображения следва да се приеме, че искането на жалбоподателя като ипотекарен длъжник да бъде прекратено изпълнителното производство по отношение на ипотекираните имоти, е неоснователно.

Освен това следва да се съобрази и следното.

Смисълът на прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – поради непоискани от взискателя изпълнителни действия в продължение на две години, е да се санкционира задължението на взискателя със своите действия да поддържа висящността на производството. Същевременно обаче съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността. По изключение, при наличие на предпоставките на чл. 638, ал. 3 ТЗ, съдът по несъстоятелността може да разреши производството да продължи с цел реализация на предоставено обезпечение.

Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a4b94188-1e15-406f-b579-d90211cb2cff